Следвайте ни

Идентичността на Пловдив: С метафори урбанизъм не се прави

Как е бил планиран и структуриран полисът през годините, разказва арх. Веселин Дончев

viber icon

 

Направата на всеки нов план се основава на две главни потребности - количествена и качествена. Урбанистичното изкуство е в умението да се балансират тези две потребности

Поводът

Напоследък стана едва ли не модно да се говори за идентичност. Много пъти съм чувал и чел страстни призиви: “Да съхраним, да защитим идентичността на Пловдив”. Все по-настоятелно у мен се оформяше въпросът: какво значи да съхраним и защитим идентичността на Пловдив? Кой се кани да я похити? И най-вече въпросът, който ме караше да търся отговор: какво значи “идентичността на Пловдив” - една ли е, или са няколко: вътрешна или външна, панорамна или релефна. Каква е връзката между: природно и човешко, дадено и придадено, уникално и универсално, локално и глобално, неформално и формално, релефно и панорамно, контекст и композиция, между визуално и документално и особено - каква е връзката между планиране и идентичност, както и има ли такова нещо като непланирана, случайна идентичност, когато става дума за града. Този текст е отговор на някои от тези и други въпроси, които непрекъснато ме провокираха да им отговоря, в аспекта на моята “Панорамно-релефна, урбанистично-архитектурна теория”, по-конкретно - на “панорамно-релефния метод”. Миналата сряда разказахме за първите четири идентичности в историята на Пловдив. Днес продължаваме със следващите. 

Петата - Средновековната идентичност

След унищожаването на Западната Римска империя в Европа започва повсеместен погром и разгром на римската цивилизационна парадигма - институционална, урбанистична, архитектурна и т. н., т.е. пълна - цивилизационна деконструкция. Римският централизъм, универсализъм и институционализъм се трансформира във феодален индивидуализъм/партикуларизъм (Мишел Фуко много добре разяснява това в „Трябва да защитаваме обществото“).

Картите на Европа от това време наподобяват „пачуърк“

- безброй малки цветни парченца/парцалчета, съшити с копия и мечове. От V до XV век римският Тримонциум не само е сринат до основи, но и заринат над основи.

Шестата - Османската идентичност

През 1364 г. Евмолпия/ Филипополис/ Тримонциум/ Пулпудава е превзет от османците, които ще го нарекат Филибе (нарицателно, което в комбинация с друго нарицателно, е идентично на пловдивчанин -филибелия), като тяхното господство е пет века - до 1878 г. След продължилата десет века цивилизационна деконструкция започва бавен конструктивен процес,

доминиран от османския институционален и културно-религиозен модел

Първите действия са свързани именно с това - строителство на религиозни сгради - джамии, както и такива необходими на властта - конаци и за ежедневния бит - керван сараи, хамами, безистени и др. Властта не се меси при формирането на пространствения ред. Той е оставен на инициативата на отделните участници в него. Най-често срещаните определения за османския функционално-пространствен ред е ориенталски хаос, бъркотия, неподредено, неправилно, криво, случайно, с две думи - ориенталска ужасия. Но както вече се обясни, това не е хаос, а пространствен ред, основаващ се не на директивното, а на индивидуалното, човешкото планиране и адитивното изграждане на града - от хората, а не от властта. Роман Хергоц пише, че в Германия за този тип градове се говори като за „град с див корен“. Не, коренът не е „див“. Аз използвам друга метафора - „ризоматични градове“ (от гр. Ριζομα коренище). Когато се разглеждат карти или други изображения на такива градове, улиците наистина изглеждат като „коренище“. А нима едно от най-романтичните места на Пловдив не е именно този средновековен хаотичен, с криволичещи улици и сокаци, „ризоматичен“ османо-български Филибе. Ще нарека този етап от историята на Пловдив човешки, адитивен - мек урбанизъм. Но това състояние на нещата приключва с Руско-турската война от 1877-78 г. и идва закономерно времето България да започне новата си модерна история.

Седмата - модерната идентичност

След Съединението, през 1885 г., започва да се формира новата национална идентичност на България. Започват действия и по урбанистичното планиране. На Стара Загора и София са направени Генерални планове, по инициатива на местните власти още през 1879 г., веднага след Санстефанския договор. Пловдивската община възлага през 1891 г. на инженер арх. Йосиф Шнитер направата на генерален план на града, който е приет с окончателна регулация в 1896 г. С този план Филибето„напуска“ средновековната си романтична идентичност и се слага началото на модерната идентичност на Пловдив - с рационална планова структура.

Генералният план от 1896 г. е нагледен пример на фазов преход от индивидуално-адитивното изграждане на града към директивното планиране на неговото развитие и изграждане. Би могло да се каже, че римската урбанистична практика е възстановена - властта поема инициативата и контрола над функционално-пространствения ред. Но има една съществена разлика. Рим не само планира генералната структура на града, но и го изгражда архитектурно по „свой образ и подобие“. Новата власт в Пловдив планира градоустройството и осъществява контрол при неговото прилагане, а архитектурното строителство е оставено на инициативата на отделните участници в него.

Планът от 1896 г. е приложен почти цялостно и има най-голям принос за формирането на модерната идентичност на Пловдив. Това е неоспоримо.

До 1945 г. се формира и архитектурната идентичност на Пловдив,

като най-забележителна си остава Главната улица, започваща от гарата и стигаща до "Кършияка" и Карловско шосе.

След изчерпване на капацитета на плана от 1896 г. градоустройственото планиране и изграждане на Пловдив става с частични регулационни планове. През 1942 г. се възлага направата на нов Генерален план на немския урбанист Янзен, който е одобрен през 1944 г. Той не е прилаган, така че няма конкретен принос за идентичността на Пловдив. Известен принос има планът от 1947-1951 г., когато се изграждат няколко ансамбъла, като този в началото на бул. „Княгиня Мария Луиза“, но  може би най-значителен резултат от прилагането му е тунелът под Джамбаз тепе.

През 1965 г. в РПО - Пловдив започва работа по направата на нов Общ градоустройствен план на Пловдив под ръководството на арх. И. Попов, който е одобрен през 1971 г. (авторът на тази статия е участвал в работата по този план). След плана на Шнитер този план има най-голям принос към идентичността на Пловдив, защото с него се определи окончателната функционално-пространствена структура на града. Резултат от този план е и жилищен район „Тракия“ - проект от 1972 г., на площ от 600 ха (6000 дка) и за 80 000 обитатели - най-голямата (и последна) градска структура, реализирана като цялостна урбанистична концепция (пишещият е един от авторите на концепцията).

В 2007 г. се одобри нов Общ устройствен план на Пловдив, но той няма принос към идентичността на града, а от 2015 г. е в процес на изменение. Както и през 2007 г., така и сега всичко се „върти“ около ЗУТ-овските нормативи и това, което трябва да се очаква, е пак същото - някаква зутовска/шутовска идентичност. 

Направата на всеки нов план се основава на две главни потребности - количествена и качествена. Урбанистичното изкуство е в умението да се балансират тези потребности, като водеща трябва да е качествената.

 


Градът ни е PRIMUS INTER URBЕS!

Пловдив/Тримонциум - красотата му блести отдалеч. Ето го панорамното и релефното в тази апология на Лукиан. Колко прозорлив и разбиращ е бил - с две думи всичко е казано и
разказано. Тази негова сентенция е идентична на девиза на Пловдив -
“Древен и вечен”. И сега той блести отдалече, а когато се разхождаш
из него, те опиянява и пленява завинаги.

Три хълма/планини сред Тракийското поле - няма друга подобна
природна акордно-панорамна композиция. Има само една подобна, но свръхприродна акордно-панорамна композиция - на трите велики пирамиди. Тракийската композиция - дар от боговете, Египетската - дар за боговете!

И така, за да имаме вярна престава за идентичността, трябва да имаме и верен панорамно-релефен подход да виждаме както голямото, далечното и абстрактното, така и малкото, близкото и конкретното.
От всичко написано, от всичко видяно със сърцето и с разума от
безброй души, с толкова забележителни идентичности, това, което може и трябва да се каже за Пловдив, е PRIMUS INTER URBЕS

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Знаете ли коя е ОСНОВНАТА причина за заболяванията, свързани с тютюнопушенето?