Форум показа ислямското културно наследство в Пловдив СНИМКИ
Златен речник впечатли посетителите на НБ "Иван Вазов"
- 15:00, 30.10.2024
- 15:07, 30.10.2024
- 1545
- 0
Изключително ценен турско-арабско-персийски речник извади от своите архиви Народна библиотека „Иван Вазов“, за да го покаже за първи път на пловдивчани и гостите на града. Книгата е озаглавена „Бехчету’л-лугаат“ с автор Шейхулислям Мехмед Есад Ефенди. В продължение на 10 години Осман от град Невшехир в Мала Азия е събирал сведения за тази бутикова реликва - преписва я през 1765 г. Изработката ѝ впечатлява със своята изключителна златна украса. Самата корица също е като произведение на изкуството.
Ценният артефакт беше изложен буквално за часове в малка експозиция на Библиотеката по повод на голяма международна конференция, която се проведе през изминалия уикенд под тепетата. Форумът беше посветен на ислямското културно наследство в Пловдив. Организира я Висшият ислямски институт в партньорство с Тракийския университет в Одрин, Фондацията за изследване на ислямските науки в Истанбул, държавната агенция "Архиви". НБ „Иван Вазов" в Пловдив също е сред организаторите на събитието, където доклади изнесоха учени от университети и държавни институции от България, Турция, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Албания, Косово, Германия, Алжир, Мароко, Йордания. Конференцията започна с доклад за вакъфската култура в исляма. Сред темите бяха още историята на Пловдив, градът през погледа на пътешествениците, религиозното образование в Пловдив, представянето на проблеми на мюсюлманската общност в местния печат и др. Сега предстои публикуването на сборник с научните доклади на участниците.
"Марица" представя някои от акцентите във форума.
Махмуд II вдига 41 чешми във Филибе
През 1554 година невиждано безводие сполетяло Истанбул. Тогава султан Сюлейман Великолепни наредил да се построят 40 чешми в помощ на хората от града. Три века по-късно, през XIX век, Махмуд II повтаря проекта му - изненадата обаче е, че това се случва във Филибе (днешния Пловдив). Местни бунтове по онова време внесли размирици в града на тепетата, а земетресение добавило още поражения и довело до липса на вода за пиене. Султанът осигурил средствата за построяването на чешмите, изпратил дори поети, които да се погрижат за украсата им. Това разказа в своя доклад доц. д-р Мюслюм Йълмаз от Истанбулския университет.
Доц. д-р Мюслюм Йълмаз от Истанбулския университет.
Защо построил 41 чешми? Искал да повтори доброто дело на предшественика си Сюлейман Великолепни, но и да го задмине, обясни турският учен.
В цялата тази история обаче има още един интересен детайл. Сред тези водни оазиси бил и фонтанът, рисуван от прочутия чех Мърквичка. Надпис, пазен до днес в експозицията на Историческия музей, разкрива неподозирани факти от това минало на Пловдив. Запазен в оригинал, навремето той красял фонтана пред Имарет джамия. Текстът от надписа представлява кратка лирична поема, твърди археологът Румен Иванов. А неин автор е видният османски поет Айътаблъ Хасан Челеби ефенди, известен с псевдонима Айни. Именно той съчинил поемата, украсявала фонтана, строен също по поръка на султан Махмуд II. През 1885 година Мърквичка рисува една от най-колоритните си картини - „Пазар в Пловдив”. На нея се вижда голям шадраван. „Навремето той се намирал на площада, пред Имарет джамия. Старият мегдан днес може да се припознае в градинката зад Къщата с медальона на бул. „Шести септември”, уточни археологът.
Мърквичка рисува шадравана на Махмуд II
За жалост, след Руско-турската война от фонтана и чешмите на Махмуд II не останал и помен. Те били разрушени първи, заедно с минаретата на джамиите.
Надписи в Джумая и Имарет джамия зоват търговците да не крадат
Към края на XIV в. Османската държава започва да завладява нови територии на запад. Докато, от една страна, тя настъпва, от друга - извършва грандиозна строителна дейност. Изследванията сочат, че османците са изградили 15 787 архитектурни сгради на Балканите. Според Екрем Хаккъ Айверди техният брой на територията на България е 3399, от които 2356 джамии/месджиди, 142 медресета, 273 мектеба, 174 текета, ханове, хамами, тюрбета, мостове, кервансараи и библиотеки. За съжаление, само малка част от тези архитектурни сгради са успели да достигнат до нашето съвремие, разказа в своя доклад д-р Селиме Хасанова от Висшия ислямски институт в София. Тя представи калиграфско изписаните текстове от вътрешния интериор на пловдивските джамии Мурад Хюдавендигяр джамия (Джумая) и Имарет джамия, които са ярък пример за османското архитектурно наследство у нас.
В исляма има записани ценни слова, предавани от поколение на поколение под формата на книги с хадиси и творби на ислямски учени. Тези предания носят в себе си мъдростта на пророка Мохамед, но някои от тях могат да се видят изписани в джамиите. Такъв е случаят и с двете пловдивски джамии - Джумая и Имарет. Те били разположени в центъра на града, където навремето била съсредоточена цялата търговия на османците. Джумая джамия например е издигната от султан Мурад II през 20-те или 30-те години на 15. век. Молитвеният дом не е построен на мястото на стара църква, а на място, наричано Айнал мегдан, където е имало две чешми. Тук Шихабеддин паша, два пъти бейлербей на Румелия, е започнал да изгражда новия център на Пловдив. Пред Джумая джамия е започвала търговската Узун чаршия (Малката главна), която отвежда до стария мост на Марица. Ето защо и надписите в джамиите, т.нар. хадиси, носят послания към търговците - от типа „Не кради“, „Не лъжи“, обясни д-р Хасанова.
Открит под тепетата фаянс имитира китайския порцелан
При археологически разкопки в Пловдив в средновековните пластове се откриват артефакти, свързани с ислямското изкуство - предимно керамика, обясни археологът Румен Иванов. От доклада му по време на конференцията стана ясно, че най-ранните открити съдове са от омаядите и абасидите и са внос от Близкия изток - Фустат и Кайро. За момента са известни cамо съдове без глазура и ажурни прегради на устията, които се датират в периода VIII-XI век. Известни са и фаянсови съдове, произведени в Кашан и Рей в Северен Иран, които могат да бъдат свързани с Голямата Селджукска империя и датирани в XI - началото на XIII век - монохромен фаянс, който имитира китайския порцелан, люстер фаянс с животински и човешки изображения и други.
Археологът Румен Иванов
„С превземането на Пловдив от Османската империя в града се налагат османската култура и изкуство. Градът е превърнат в център на производството на луксозна керамика. Открити са пещи за производство на керамика и лули, които до момента не са били обект на проучване. В града се разпространява и фаянс, който е произведен в Истанбул и Изник. Известни са трапезни съдове в стил "Златен рог", "Дамаск", "Родос", джамийски кандила в стил "Баба Наккаш“, разказа археологът Румен Иванов. Неговата статия е първи опит за систематизиране на ислямската керамика, открита при археологически разкопки в Пловдив. „От наличната до момента информация се вижда, че от Пловдив има материали, които могат да бъдат свързани с материалната култура на ранноислямското население на Близкия изток. Откритите монети и предимно керамика показват, че градът има преки търговски връзки с отдалечени региони през Средновековието. Най-ранните материали могат да бъдат свързани с Арабския халифат и с един от най-големите керамични производствени центрове, какъвто е град Фустат в Египет. Най-много са материалите от епохата на селджукското господство, които се датират в периода на Голямата Селджукска държава и постселджукския период. Основно са открити фрагменти от трапезни съдове, които са били произведени в Северен Иран - Кашан и Рей. Открити са и незначителни фрагменти от ранноосманска керамика, която се датира във втората половина на XIV - края на XV в.“, каза още историкът археолог.