Следвайте ни

Европа пести €45 милиарда с енергийно обновени болници

С 14 000 евро се създава едно работно място в строителството в Испания, 20 000 са необходими за издръжка на един безработен

viber icon

Нестопанският изследователски институт BPIE (Building Perfomance Institute Europe в Брюксел, посветен на подобряването на енергийните характеристики на сградите в цяла Европа), проведе проучване по искане на кампанията Renovate Europe. В момент, когато всички говорят за енергийното обновяване на сградите, то изследва макроикономическите ползи от процеса. Резултатите са обнадеждаващи - стимулиращият ефект от инвестирането в енергийно обновяване на сградите е голям, особено в условията на пандемията COVID-19.

Докато светът е изправен пред кризата с коронавируса и нейните последици, правителствата обсъждат икономически мерки и стимулиращи пакети. Целта е страните да се възстановят от икономическите ефекти на пандемията. В отговора си Европейският съюз не трябва да се отклонява от целта си за постигане на въглероден неутралитет до 2050 г. Необходим е трансформативен подход в нашите икономически и социални системи, за да се възстановим от драматичните последици от кризата и да се подготвим за борба с изменението на климата.

Строителният сектор играе решаваща роля в този преход. Планираната вълна за обновяване трябва да се превърне в двигател на европейския план за икономическо възстановяване. Европейската Зелена сделка признава, че строителният сектор е ключов стълб за растеж. Сградният фонд на ЕС се нуждае от широко обновяване, за да осигури здравословни и достъпни условия на живот и труд. Също така да се бори с изменението на климата и да изведе милиони европейци от енергийната бедност.

На всеки 1 милион евро, инвестирани в енергийно обновяване на сгради, в ЕС се създават средно 18 работни места. Това са местни, дългосрочни работни места, които ще стимулират икономическата активност в целия ЕС. Броят на създадените работни места на 1 милион евро инвестиции в енергийно ефективно обновяване варира в целия ЕС в зависимост от националните обстоятелства и разходите за заетост. Проучването съобщава, че тези числа са съответно за  Хърватия - 29; Естония - 17; Финландия - 16; Италия - 15 и Испания - 18. За България тази цифра е значително по-висока поради по-ниските цени на труда в строителството. На национално ниво проучването установи, че са необходими средно 14 000 евро за създаването на едно работно място в строителството в Испания, докато в същата държава са необходими 20 000 евро за издръжка на един безработен. Следователно за всяко 1 евро публични пари, изразходвани за енергийно обновяване, испанското правителство получава 0,62 евро обратно в рамките на една година главно чрез данъчно облагане.

Кои са макроикономическите ползи?

Енергийно ефективният ремонт на офисни сгради увеличава производителността с около 12%, което води до потенциална полза от около 500 милиарда евро за Европейската икономика годишно;

Добре проектираното и изпълнено енергийно обновяване на болниците намалява средния престой на пациентите с около 11%, което води до потенциални спестявания от около 45 милиарда евро годишно за сектора на здравеопазването в Европа;

Относно жилищата беше установено, че във Франция медицинските разходи от около 930 милиона евро годишно са свързани с жилища с лошо качество. Ако включим косвените последици от този фактор (отсъствия от работа, по-ниска производителност и т.н.), некачественото жилище може да струва на френската икономика колкото 20 милиарда евро годишно.

Ясното послание, което идва от това проучване, е, че инвестирането в енергийното обновяване на нашия сграден фонд е правилен и логичен избор. То носи обществени, икономически и лични ползи. Сега зависи от всяка държава - членка на ЕС, да включи енергийното обновяване на сградния фонд в своите планове за възстановяване и устойчивост, така че обещаната вълна за обновяване да бъде успешно изпълнена в полза на всички.

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли предложението на ГЕРБ за Велико народно събрание и промени в конституцията?