Следвайте ни

Добрият пример: Ударни ремонти край Стария град

С тях резерватът ще излезе от дългогодишната изолация

viber icon

Интегрираният подход ще е водещ в новата Оперативна програма „Развитие на регионите“ (2021-2027). Очакванията са бюджетът на програмата за България да надхвърли 3,1 млрд. лева, но Европа ще дава пари с предимство на проекти, реализирани от няколко общини. 

В предишния програмен период обаче Пловдив остана на опашката в усвояването на европейските средства. Първо местната администрация направи некачествено задание за изготвянето на Интегрирания план за градско възстановяване и развитие. На тази база Планът посочи три зони на въздействие - „Гладно поле", карето източно от Стария град от бул. "Княгиня Мария Луиза" до бул. "Марица-юг", и Гаровия ареал. Местната администрация не отчете факта, че Общината ще може да кандидатства за средства по тогавашната ОП „Региони в растеж“ само за въпросните зони за въздействие. Как и какво се промени в техния обхват за тези 7 години?

Най-големи трансформации претърпя зоната за въздействие с преобладаващ социален характер - става дума за квартала между река Марица" и бул. "Княгиня Мария Луиза". С парите от Европа се обновиха доста улици и междублокови пространства в центъра на града. Така бул. "Марица-юг" от една неподдържана крайречна алея се превърна в прекрасен парк с възможности за отдих и почивка. Тук се появи голяма детска площадка, сцена на открито, стени за катерене, фитнес и дори библиотека на открито. Сред пейки и зеленина, хората се разхождат по чисто нови тротоарни настилки, изцяло обновена е и пътната част на крайречния булевард.

Ето кои са мотивите на „Консорциум Пловдив 2020“: „Избрахме зоната, защото тази територия е в непосредствена близост до Стария град. Нашата цел е

да се преодолее изолацията

на архитектурно-историческия резерват, като се създаде система от приемно-входни пространства около него - от Понеделник пазара до бул. "Шести септември". Зоната контактува с Централна градска част и съдържа антични паметници с уникално значение за културно-историческото наследство на града. Едновременно с това територията е разположена по поречието на р. Марица и включва в себе си остров Адата. Живеещите в нея хора са с разнороден етнически състав: преобладаващо българи, но със значими групи турско, циганско и арменско население. В избрания район се намират и единствените за града Пловдивска духовна семинария и Център за социални услуги. С удовлетворение мога да кажа, че реализацията на инвестиционната програма за изпълнение на проектите в тази зона се изпълнява успешно”, коментира арх. Моллов. 

Този добър интегриран подход

вероятно ще се прилага и в бъдеще тук. Община Пловдив продължава да облагородява улици и междублокови пространства в централната градска част по ОП "Региони в растеж". Преди дни стана ясно, че до два месеца ще бъде обявена процедурата за нов, надграждащ проект за облагородяване на други вътрешноквартални улици, междублокови пространства, детски площадки в карето между булевардите "Марица-юг", "Шести септември", "Цар Борис III Обединител" и "Източен", като новият проект е на стойност 9 милиона лева. 

Ареалът на гарата - зона с голям потенциал

Зоната около Централна гара също влезе в зоните на Интегрирания план. Добрата новина е, че трансформациите около нея са напът да се случат благодарение на проектите на НКЖИ за ЖП възел Пловдив.

И така - “Централна гара“ е зона на публични функции с висока обществена значимост. Обхваща основния транспортен ареал на гр. Пловдив, включващ: Централната жп гара, две от  най-големите автогари, предгаровия площад, както и 6 мощни транспортни артерии: бул. „Хр. Ботев”, „Коматевско шосе”, ул. „Н. Цанов”, бул. „Руски”, бул. „В. Априлов”, бул. „Македония”. Изборът на района на Централната жп гара на Пловдив цели

ликвидирането на т.нар. „диафрагми“,

които запушват града (като жп ареала и река Марица), и да се увеличи рязко градската проходимост, обясни арх. Белин Моллов. „Предизвикателството за зоната е осигуряването на изключително важните за града транспортни потоци в посока север-юг (под жп ареала), изток-запад - с израждане на южната тангента с необходимите комуникационни развръзки. Наред с това зоната има потенциал за изграждане на обществено обслужващи сгради, офиси, хотели, както и богато озеленени терени, попадащи в сервитута на ареала. Бързото развитие на транспортната инфраструктура е основно условие за поддържане на висок икономически растеж и предпоставка за привличане на инвестиции. Ето защо този проект е приоритетен за Пловдив и за България. Той е интегрална част от изграждането на цялостното жп и пътно направление през Южна България от сръбската граница през София и Пловдив, към Бургас и Свиленград по трасето на

европейските транспортни коридори №8 и №10.

Този проект отговаря напълно на изискванията за интермодално обслужване на пътници и товари при съвместяване на различните видове транспорт. В този смисъл се финансира реконструкцията и модернизацията не само на инженерните, транспортни съоръжения, но също така рехабилитация на сгради, обществени пространства и др. И подходът изцяло съвпада със съвременните тенденции за развитие на европейските градски жп ареали и с общата насоченост на приоритетите за предстоящия планов период. Има добри индикации, че проектът навлиза в период на реализация." 

Провалът с „Гладно поле“

Днес цяла Европа развива „икономика, базирана на знанието“. Шансът на Пловдив да има своя Силициева долина бе „Гладно поле“. Да, ама не! Първо: Общината така и не успя да се разбере с военните за терените.

Сагата започна преди 7 години

Още през 2013 г. Общинският съвет на Пловдив взе решение за създаване на вторичен градски център на територията на кв. "Гладно поле", съответстваща на Зоната на въздействие с потенциал за икономическо развитие, и упълномощи кмета да предприеме необходимите действия за безвъзмездно придобиване на военните терени с отпаднала необходимост. Към настоящия момент няма завършена процедура по деактуването на военните терени в полза на Общината, необходимите устройствени процедури н​е са приключили и няма готови за изпълнение инвестиционни проекти. Причините за това състояние в края на програмния период според мен са организационни и свързани с недоброто взаимодействие между институциите и заинтересованите страни, така коментира провала на идеята арх. Моллов.

Независимо от това съществуват фактори в подкрепа на избраната зона с потенциал за икономическо развитие - твърдят от екипа, съставил Интегрирания план на Пловдив. „Тя е в осъзнатия стремеж на местната общественост за интегриране на съществуващите възможности в преработвателната индустрия с наличния уникален научен потенциал в аграрния сектор и хранителната индустрия в КЛЪСТЪР, включващ ревитализацията на биотехнологиите, който може да доведе до появата на нов тип смесена производствена зона.“

Науката вече намери своята локация

Само че докато идеята за високотехнологичната зона на „Гладно поле“ остана на хартия, учени обявиха, че вече се строи Център по ​растителна ​системна ​биология и биотехнология (ЦРСББ). Локацията е в терен от 23 дка близо до 99 блок на кръстовището на ”Kняз Борис" c ”Цap Cимeoн" в ЖР “Тракия”.

Проектът, наречен PlаntаSYST, oбeдинявa 3 бългaрcки и 2 гeрмaнcки инcтитутa - тoй ce peaлизиpa в paмкитe нa 7 гoдини и e нa cтoйнocт 15 млн. eвpo, ocигypeни oт eвpoпeйcкaтa пpoгpaмa ”Xopизoнт 2020" . Дъpжaвaта инвecтиpa дpyги 30 млн. лв. в cгpaди и oбopyдвaнe чpeз oпepaтивнa пpoгpaмa HOИP.

Даниела Арнаудова

Даниела Арнаудова

Репортер-редактор - екип "Бизнес"

Даниела Арнаудова е завършила Българска филология в ПУ „П. Хилендарски”. От 2002 г. работи в приложение „Имоти – строителство и архитектура” на вестник „Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

За кого бихте гласували, ако изборите бяха днес?