Да си купиш паметник на културата в центъра на Пловдив - супер удар или лош късмет

Общината и Министерството на културата втора петилетка си прехвърлят топката с разписването на плана за развитие на Тютюневия град 

Според Конституцията държавата се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство 

Всеки инвеститор, който има смелостта да се заеме с реставрация е човек, достоен за уважение

Чиновници правят всичко възможно, за да създават пречки и да бавят работата им с бюрокрация и безразличие. Така инвеститорите попадат в порочен кръг, от който няма излизане с десетилетия

Архитектурното наследство на Пловдив пази духа от миналото. И не само - стари и олющени, често рушащи се или пълни съборетини, тези сгради все още  са повод за самочувствие и респект. Защото доказват принадлежността на Пловдив към архитектурните стилове на стара Европа или пък го доближават до изяществото на типично българския възрожденски стил.

Богатото културно наследство обаче изисква две важни неща ​- грижи и пари. Затова и всеки инвеститор, който има смелостта да се заеме с реставрация, е човек, достоен за уважение. Ала много от въпросните собственици разказват, че купувайки стара сграда - паметник на културата, тръгват по трънливия път на битката с институциите. Защо? Чиновници правят всичко възможно, за да създават пречки и да бавят работата им - това става с бюрокрация и голяма доза безразличие. Така инвеститорите попадат в един омагьосан кръг, който им коства пари, нерви и много загубено време.

Цветан Пулев и Илиян Филипов стоят зад трансформацията на бившата фaбpикa „Opeл” на yл. ”Aнгeл Бyкopeщлиeв· 15, която е напът да се превърне в лyкcoзeн бутиков xoтeл.

Бившият италиански консул Пиетро Луиджи Гиа е собственик на тютюнев склад, който е паметник на културата. Купил изгорялата през 2016 година сграда на ул. “Иван Вазов“ преди 14 години. И още нищо от инвестиционните му проекти не е одобрено.

„Знаете ли какво означава 14 години да минат?

Надявам се да живея още 10-15 години, та да видя нещо да стане от този склад“, казва сеньор Гиа. Досега е представил няколко проекта в НИНКН и нито един не е одобрен. „Те не са за търговски центрове, а за да се построят апартаменти и офиси. Всичко е отхвърлено! След пожара преди 4 години процедурата все още е блокирана и фирмата нищо не може да предприеме“, разказва той.

Пиетро Луиджи Гиа живее тук от 30 години и се определя като човек на възраст. Повтаря, че иска да доживее до времето, когато от тези 4 тухлени стени ще стане нещо. Той и партньорите му имат и друг проблем - от години са заградили тротоара и плащат тротоарно право за него. „Всички складове около мен са в същата ситуация. През 2019-а трябваше да се осъществи проектът за Тютюневия град, общината и Министерството на културата обещават да разпишат план за развитие на зоната, но по въпроса нищо не се случва. Сега сме 2021-а и всичко си стои! Седим и чакаме да видим „как“, „кога“ и „дали“, казва Гиа.

В Италия също има стотици хиляди паметници на културата. И там преди време инвеститорите чакали с години за одобряване на проекта. „Сегашният ни министър на културата съдейства с това културните паметници да бъдат поставени в условия да бъдат реновирани в много по-кратки срокове. Министерството действа много динамично“, казва Пиетро Гиа.

„Важно е да се знае, че подобна

реставрация на фасади излиза 6 пъти повече от стандартния ремонт

на една сграда”, казва инвеститорът Цветан Пулев. Той заедно с Илиян Филипов от ПИМК стоят зад трансформацията на бившата фaбpикa „Opeл“ на yл. "Aнгeл Бyкopeщлиeв" 15, която е напът да се превърне в лyкcoзeн бутиков xoтeл. Въпреки сложната локация - на върха на Сахат тепе - и риска инвecтитopитe имат смела идея за бъдeщeтo нa тoзи apxитeктypeн шeдьoвъp, където работят в колаборация с проектантите на хотела „RТ Соnѕult” и „ВURО Іntеrnаtіоnаl”. Дa ce нaмepят eкип и мaтepиaли зa pecтaвpaциятa нa фacaдaтa, бeшe eднa oт нaй-тpyднитe ни зaдaчи. Oтнe ни пoвeчe oт шecт мeceцa, допълни Пулев.

Зa дa въpнат бляcъкa нa някoгaшнaтa фaбpикa, от екипа изcлeдвaт вceки дeтaйл oт фacaдaтa и интepиopa - подборът на материалите и майсторите е от особено значение в случая.

„По сградата няма и един стиропор, няколко месеца пoдбирахме

специална мaзилкa от Австрия, oдoбpeнa oт ЮНЕСКО зa възcтaнoвявaнe нa пaмeтници нa кyлтypaтa.

Използваме я включително за орнаменти и корнизи - всичко се прави на ръка”, обясни Цветан Пулев. Pъчнo пpaвeнитe цимeнтoви плoчки ca внимaтeлнo извaдeни и pecтaвpиpaни. Кpacивитe мeтaлни пapaпeти се правят пo пoдoбиe нa cтapитe oт мaйcтopи кoвaчи. За покрива ползват титан цинк, закупен от Франция - материалът е с над 100 години гаранция.

Складът на Кудоглу, който пострада при пожар, вече 14 години чака решение от чиновниците

Специалисти изчисляват, че днес общият брой на регистрираните паметници на културата в страната е 39 645, от които 10 000 са могили. Недвижимите паметниците на културата се степенуват като такива от световно значение, паметници от национално значение, от местно значение и паметници за сведение. В правата на Министерството на културата е по предложение на НИНКН да допълва или изменя категорията на вече обявени паметници на културата или да изважда от списъка на обявените отбелязаните “за сведение”. Според експерта по културното наследство арх. Мария Каразлатева проблемите свързани с опазването им у нас е, че реално

липсва адекватна култура по опазване на паметниците.

За това обаче съвсем не са виновни самите инвеститори, коментира тя. И добавя: „проблемът е пряко отражение на съществени пропуски в законодателството ни и на производните му управленски политики и институционалност на всички нива​ - както в образованието, така и във формирането на инвестиционния маркетинг в сферата на недвижимото културно наследство. Ето защо то не може да запази прилична степен на автентичност и въздействие“. Преди време в Закона за културното наследство се появи чл.71, който задължава собствениците - и частните, и публичните, да ги поддържат в добър вид, а и да осигуряват достъп, примерно до разкрити по археологически способ ценности в имотите си. Не е описан обаче правният ред, по който това задължение се регламентира и гарантира.

„Така формулирана, клаузата ги поставя в неравностойно положение, независимо че по Конституция, отразено точно и ясно в чл.23“, държавата се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство". Въпросът е с каква практика се провежда това задължение на държавата според реда по ЗКН, след като

частната и публичната собственост се управляват в условията на силна неравнопоставеност.

Задълженията по опазването на наследството се осъществяват по различен и несъразмерен начин“, твърди дамата. И допълва: „На практика в законодателството по културното наследство липсват клаузи, по които да бъдат стимулирани и финансово подпомогнати частните собственици, защото те са равнопоставено задължени да опазват ценността, но без да ползват адекватни помощ и бюджетни средства. Да не говорим и за намиране на възможност да ползват квота от финансовата помощ на ЕС при положение, че има ратифицирана от страната ни Конвенция за опазване на европейското архитектурно наследство. За разлика от управляващите недвижимата публична собственост със същия ценностен статут, които разполагат и с бюджетни средства, и със средства от финансовата помощ по програмите на ЕС. В същото време навсякъде в цивилизования свят, и най-вече в Европа, законодателствата предвиждат финансова помощ за частните собственици на паметници на културата до 50% от стойността на консервационни, реставрационни дейности, извършени в съответствие с предписанията на експертите по опазването“.

Проблемът инвеститор-община

Една голяма част от старите сгради днес са частна собственост. От една страна, общината може само формално да задължи собствениците да направят проект за реставрация и консервация, но не и да го изпълнят. Ако собствениците нямат необходимите за целта средства, законът позволява общината да извърши ремонта и реставрацията за собствена сметка с идеята да си върне парите след време, като ги търси от собствениците. Това често я поставя в капан и като цяло е труден процес. Възможен е и другият вариант: „Най-често заради липса на достатъчно финансови възможности потомците на тези сгради са принудени да продават имотите си на бързо замогнали се бизнесмени. В това няма нищо лошо, но често тези хора се интересуват не толкова на ценността на сградата, а от мястото на имота в престижните централни градски части. Ето защо във визията на нашите градове рядко могат да се видят действително ценни архитектурни реставарции”, допълва Каразлатева.

Държавната помощ - от умрял писмо

Министерството на културата има фонд за финансово подпомагане на собствениците на национални културни ценности (НКЦ). „Проблемът е, че няма разграничение по квоти - за публичната и частната собственост, освен твърде недостатъчните целеви бюджетни средства на самото министерство”, допълва арх. Каразлатева. Тя дава за пример столичната община, която наскоро е изготвила и провела експериментално Програма за финансово подпомагане на собствениците на НКЦ, в която също не е заложен ясен квотен принцип. Излиза така, че както и във фонда на Министерството на културата за финансово подпомагане, публичната собственост получава възможност за допълващо  подпомагане от бюджета. Така се получава абсурдната ситуация, че държавата ползва общински бюджет в качеството си на собственик на НКЦ на територията на Столична община. Въпросът, който винаги остава висящ, е какво да прави частникът? 

автори: Даниела Арнаудова, Росен Саръмов

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
Коментар

Коментар

31.01.2021 | 22:15

Сега нещо не разбрах-държавата се грижи за частна собственост, пък ние искаме хотелче и скъпи жилища без паркоместа в центъра на града? Май заради това общината да направи улицата пешеходна, ама иначе интересите на гламавите данъкоплатци са защитени?

Отговори
3 1
Екип Марица

Екип Марица

29.01.2021 | 11:04

Алооо, до идиота, който е преписвал статията... Бързо оправяй дубликирания текст и оправи шрифтовете

Отговори
0 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?