46
Следвайте ни

Да построим бъдещето с остатъците от миналото

В ЕС и по света има данъчни облекчения и дори субсидии за строителите, които влагат вече използвани материали

viber icon

Процесите по урбанизация не спират само със застрояването на нови територии, но включват и преосмислянето на вече съществуващите сгради. Това обаче ​извежда на дневен ред един казус, който в условията на зелен преход и икономика започва да изглежда все по-актуален. Във всяка сграда има определено количество материали, които, въпреки че могат да се рециклират и вложат повторно, по-често те свършват в сметища или направо в природата.

Цел номер едно на зелената икономика е нейната кръгова структура, която е свързана с един много важен въпрос: Можем ли да намалим търсенето на нови ресурси, като същевременно оползотворим вече произведените и налични? Рециклирането на строителните материали е процес, при който експертите са категорични, че ползата за планетата се случва на две нива - веднъж намаляваме потенциалния боклук и втори път - спестяваме суровини и енергия за производството на нови материали.

Въпреки това тези практики все още са чужди на повечето строителни бизнеси в страната. Доказателство за това е пълната незаинтересованост на бранша към опитите на Община Пловдив 

да намери кой да рециклира строителните отпадъци, които пловдивчани оставят след ремонтите на домовете си.

Нещо повече - години наред държавата строи ударно както пътища, така и различни обществени сгради, а нито една обществена поръчка до момента не е заложила пред изпълнителите критерии или изискване за рециклиране и влагане на част от строителните отпадъци повторно. Въпреки това цикълът „разрушаване-строителство“ води до прагматични предизвикателства, които могат да предложат важни решения на глобалния проблем с отпадъците.

На първо място, за да можем да говорим за кръгова икономика в строителството, проектирането на план за демонтаж на вече съществуващите сгради трябва да стане част от архитектурната практика. Това е гаранция, че по време на разрушаването може да улесни разделянето на отделните групи материали. Повечето строители обаче имат други планове за дейностите по събаряне, защото този процес по планиран демонтаж увеличава разходите.

Точно с разходите е свързана и голямата пречка пред масовото навлизане на рециклирани строителни материали в България. Простата сметка показва, че събарянето на една триетажна сграда, без да се мисли за това кои от ресурсите <210> могат да намерят втори живот в новия строеж, отнема няколко дни. Ако демонтажът се извършва с цел да бъдат съхранени в най-голяма степен възможните за повторно ползване материали, процесът може да отнеме до две седмици.

Другият проблем с повторното ползване на строителните отпадъци е, че към момента няма реална икономическата полза от тяхното рециклиране и влагане в нови сгради или пътища. В много от случаите се оказва, че 

разходите по техния демонтаж, извозване и преработка са абсолютно същите

(или дори малко по-скъпи) спрямо цената на новите материали. А практика при различни други индустрии и сегменти е показала, че кръговата икономика имат два пътя пред себе си - или да бъде икономически изгодна, или да бъде облечена в законодателни реформи, които да разпределят равномерно тежестта от „зелените политики“.

Добри практики за създаване на държавна политика по ограничения на строителните отпадъци не липсват. Преди три години в Австралия е приет закон, според който минимум ​33% от материалите, вложени във всеки публичен обект (път, училища, болници, сгради на институции), трябва да бъдат именно рециклирани такива. Амбицията на страната е до 2025 г. дялът им да скочи до 50%. В Белгия и Нидерландия пък няма как да спечелиш обществена поръчка в сферата на СМР, без да ползваш рециклирани материали. В редица други страни както в ЕС, така и по света пък има данъчни облекчения и дори субсидии за строителите, които избират да вложат вече използвани материали.

Четири материала са ключови за кръговата икономика

Според експертите четири отделни строителни елемента имат потенциал да бъдат използвани повторно - стомана, стъкло, бетон и гипсокартон.

Стоманата е сред най-разпространените материали в строителството и предлага идеален пример за рециклиращ поток, който се доближава до кръговите цели на зелената икономика. Всъщност тя е най-рециклираният материал в света, като около 98% от конструкционната стомана се ползва повторно. Това се дължи до голяма степен на естеството на самото производство на стомана, което разчита на топенето на вече съществуваща стомана. Други метали (включително алуминия) също често се въвеждат отново в производствения цикъл.

Картината обаче е не е толкова впечатляваща за стоманата, използвана като арматура и като армировъчен материал в бетонната конструкция - само 71% от нея се рециклира. По-ниският процент показва важността на внимателното разделяне на различните материали по време на разрушаването, за да се гарантира по-добре ефективното им повторно използване.

Стъклото е един от елементите, който става все по-широко застъпен в строителството, и това е добра новина.  Веднъж извадено от сградите, то е сред най-подходящите материали за многократна употреба и рециклиране. Но и тук има сериозна пречка - напълно прозрачното стъкло може да бъде направено в нов продукт много лесно, но цветното стъкло почти винаги свършва като отпадък.

Освен това различните обработки на стъклото също изключват възможностите за рециклиране. В много случаи процесите, предназначени да подобрят производителността на стъклената обвивка - като топлинна обработка, ламиниране, покритие и изолация на двойни и тройни стъкла, правят основния стъклен материал неподходящ за рециклиране.

Бетонът е от решаващо значение при полагане на основи, очертаване на подове и стени и укрепване на строителни елементи, но неговите композиционни съставки - циментът и инертните материали, не са възобновяеми.

Има поне две основни бариери пред рециклирането на бетон. Вече положен в строежа, никога не е само бетон, а е съчетан с всичко - от хоросанова паста и гипс до следи от пластмаси, метали и дърво. Все по-често срещаните химически добавки към бетона също намаляват неговата рециклируемост. Въпреки това и бетонът има начини да бъде вложен повторно в новите строежи. Най-честата повторна употреба е разбиването му на инертни материали или като пълнеж при изграждане на пътни настилки и подпорни стени.

Гипсокартонът е друг от широко застъпените в модерното строителство материали. Поне на теория той е изключително рециклируем, при условие че слоевете му се запазват непокътнати. Хартиената обвивка на гипсокартон може да бъде смляна и рециклирана като всеки продукт от хартия или дърво, а гипсовата му сърцевина може да се рециклира безкрайно, без това да доведе до загуба на производителността.

Станимир Кронев

Станимир Кронев

Репортер-редактор - екип "Бизнес"

Станимир Кронев е завършил журналистика в СУ и финанси в ПУ. Участва в създаването на редица културни и развлекателни събития в Пловдив. Публикува в американски издания.   Още

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Кои са най-големите предизвикателства пред новото правителство през 2022-ра година?