Следвайте ни

Бунарджика - под натиска на багерите

Умеем ли да пазим хълмовете на Пловдив - и в частност как застрояваме тепетата? Строителството по Бунарджика е нагледна “картина” за строителната експанзия от последните години.  

 

“Решаващо за застрояването на тепетата е да се намери баланс​ът ​- да се спази еднаквият мащаб на застройката. Сградите да “пълзят” от началото на тепето до върха му и в цялата тази графика да няма големи разлики между височините им. Като тези, които масово се виждат по Бунарджика ​- калканни застроявания с високи етажа, редуващи се с по-дребни  и ниски, стари къщи. Именно тези големи разлики ще разрушат терена на хълма. Постройките по него трябва да са еднакво разпръснати и това може да се регулира с един добър градоустройствен план за хълма ​- без калканно застрояване, с намален мащаб ​- това е изкуството на градоустройството! Така ни е учил нашият началник на отдел в бившата Проектантска организация арх. Марко Марков”, коментира арх. Дечко Дяков от група КАПО (Клуб на архитекта професионалист и общественик).

 

Преди години Бунарджика е бил извън “сферата на градските интереси”

 

Градът е възникнал и дълго време се развива върху Трихълмието - Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. Впоследствие, при “първоначалното натрупване на капиталите”, той представлява интерес като източник на инертни материали. В началото на миналия век, след трасирането на бул. "Руски", градската управа обръща внимание на хълма и се заделят средства за неговото залесяване и превръщането му в място за отдих (това е по времето на кмета Божидар Найденов). 

 


Днес обаче ситуацията е различна - почти всички паянтови къщурки са изчезнали и сега територията е пълна с жилищни кооперации на 3-4 етажа и мансарди. Резултатът от новото строителство е, че строителната експанзия “заличава” визуално хълма от север, 

 

а освен това отнема от по-отдалечените квартали падащия вятър от гъсто залесените му части. От изток, по бул. ”Руски”, преобладават дву- и триетажни кооперации. Изключения правят малкото кооперации, изградени през 60-те, като плътността на застрояване е сравнително висока и надхвърля 40%. И тук има ново строителство, но сравнително запазените сгради и традициите засега го ограничават и поддържат мащаба и създадения корниз от ​гарата до ​бул. “Шести ​септември“ (близо 1 км)! За съжаление не може да се каже същото за отсрещния фронт на булеварда, където обем​ът на новия мол „Марково тепе“ наруши тази десетилетна традиция. От юг ​- в непосредствена близост до границите на хълма, терените също са жилищни сгради на два и три етажа. Само на петдесетина метра по-надолу - на границите на Марково тепе, по и под ул. ”Гладстон” са изградени множество нови жилищни сгради на 4 до 6 етажа плюс задължителните мансарди.

 

Този “венец” нарушава естествената връзка с хълма въпреки височината му. Западните подножия на територията са най-малко засегнати от новото строителство. За сметка на това старото е достигнало плътно до скалите и спряло само защото няма как да ги преодолее. В най-ниската част - по бул.”Васил Априлов”, с пълна сила се строи, разбира се, предимно сключено с четири-, пет- и шестетажни сгради.

 

Бунарджика е част от ​централната градска част на Пловдив, участва в нейното функциониране и визуално въздействие и застрояването му изисква постоянн​а грижа и внимание, заключава арх. Дяков.

 


Снимки: Атанас Кънев 

Даниела Арнаудова

Редактор-репортер екип „общество“

Даниела Арнаудова е завършила Българска филология в ПУ „П. Хилендарски”. От 2002 г. работи в приложение „Имоти – строителство и архитектура” на вестник „Марица”.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?