Българин покори Венецианското биенале със звукова инсталация СНИМКИ

Инсталацията Borboletta, като модел на устойчивата архитектура, влезе в италианския павилион

Инсталацията Borboletta (Борболета) се превърна в голямата атракция на италианския павилион по време на 17-ото биенале на архитектурата във Венеция.

В създаването ѝ участва и българин - това е арх. Джумхур Гьокчепънар. Той е част от екипа на световноизвестния професор Алесандро Мелис, куратор на италианския павилион на Венецианското биенале.

Borboletta изглежда като сложна скулптура, но всъщност е мобилна градска лаборатория за интеграцията между микробиология, биологично разнообразие и архитектура. Идеята на този научноизследователски проект е насочена към изграждането на нова градска парадигма - развита по-скоро като екосистема, а не като вид изкуство. Днес архитектите се вдъхновяват от

формите в природата,

където има много по-съвършени модели от тези, които създава човекът, обяснява младият арх. Гьокчепънар. И допълва: „Природата, за разлика от нас, консуматорите, не произвежда отпадък. Всичко в нея влиза в една кръгова циркулация. Ето защо е добре ние, архитектите, да се учим от нея, изучавайки процесите на живите организми - идеята е сградите и градовете да започнат да функционират като жив организъм. Идеалният град или градът на бъдещето е възможен. Той представлява една устойчива система и се базира на няколко елемента. Единият е самодостатъчност на местообитаването, т.е. този град сам си произвежда енергията, храната и така не е зависим от чужди фактори. Освен това има способността да се самоорганизира: той е чувствителен към климатичните промени, има променлива структура, която зависи от нуждите на хората, които го обитават - а не обратното“.

Тази философия е заложена и в Borboletta

Звуковата инсталация Borboletta се състои от 4 интегрирани субекта, които представляват основните съставки на бъдещата издръжлива екосистема: променлива структура на скеле, която позволява взаимодействие с човешкото тяло, сензорността - или звуковата интеграция на 3D-принтирана китара и Arduino обратна връзка системи, самостоятелното местообитание, ориентирано към разпространението на биоразнообразието (многослойни стъкла) и климатичната реакция на системата, чрез разширяване и свиване на клетъчна маса от пълзяща желатинова протоплазма, съдържаща ядра (Slime Mould).

Италианският павилион на 17-ото биенале по архитектура във Венеция е организиран около мотото „Издръжливи общности“ (Comunità Resilienti). Той предлага размисъл върху механизмите за устойчивост, които някои общности предприемат, за да отговорят на големите глобални предизвикателства днес. Едно от тях е изменението на климата, което натоварва устойчивостта на градските, производствените и селскостопанските системи.

 

След година пауза

„La Biennale di Venezia“ – 17-тото архитектурно изложение във Венеция 

 

17-ата международна архитектурна изложба „La Biennale di Venezia“ се провежда от 22 май до 21 ноември 2021 г., пише авторитетният сайт за архитектура Dezeen. Биеналето се провежда година по-късно от първоначално предвиденото, тъй като през 2020 г. беше отложено заради пандемията от COVID-19. Италия беше силно засегната от вируса и все още има държави, които препоръчват на гражданите си да не пътуват до там.

Изложбата е подготвена от архитекта и учен Хашим Саркис и ще премине под надслов „Как ще живеем заедно?". Според Саркис, светът има нужда от нов пространствен договор в контекста на разширяващите се политически разделения и нарастващите икономически неравенства. Международното изложение включва 112 участници от 46 държави, с нарастваща делегация от Африка, Латинска Америка и Азия. Три държави участват за първи път в архитектурното биенале и това са Гренада, Ирак и Република Узбекистан. След откриването е станало ясно, че само 25% от участниците тази година са жени, а само една трета са от държави извън Европа и САЩ, въпреки усилията на организаторите за увеличаване на разнообразието. От 126 участващи архитектурни фирми, 67 % са от Европа и САЩ, само 6 % са от Африка, 12 % от Азия, 8 % са от Южна Америка. 

Биеналето е организирано в пет направления, три от които са изложени в „Arsenale“ и два в Централния павилион: „Сред различни същества“, „Като нови домакинства“, „Като нововъзникващи общности“, „Отвъд границите“ и „Като една планета“. 

 

Провокация по немски – празен павилион 

Германия е една от страните-участници, които се представиха по иновативен и провокативен начин, като покани посетителите да се разхождат из празен павилион и да сканират QR кодове по стените. Наречена „2038 - The New Serenity“, презентацията се състои от виртуален „Cloud Pavilion“, до който се достига чрез насочване на смартфони към матрични баркодове по стените. След това посетителите могат да гледат филми на своите устройства, които изследват какъв може да бъде светът през 2038 г.

Куратор на изложбата е международен екип от над сто архитекти, еколози, художници, учени, писатели и политици. Павилионът е един от най-противоречивите приноси в това Биенале – той вбесява някои посетители и радва други, пише „Dezeen“.

 

 

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?