Следвайте ни

БАИС настоява: Ремонт на Закона за етажната собственост

В момента има много несъответствия между утвърдените практики и нормативната уредба

В момента тече процедура по изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС). В тази връзка от БАИС (Българската асоциация за изолации в строителството) дават конкретни препоръки относно прецизирането на нормативната уредба спрямо етажната собственост. Ето кои са те.

 

 


ЗУЕС е една важна част от законодателството, свързана с поддръжката и ремонта на многоетажни жилищни сгради, коментира инж. Йордан Николов, изпълнителен директор на Българска асоциация за изолации в строителството (БАИС) пред списание “Фасилитис”. „За съжаление, за срока на приложение на този закон - около 10 години, се разкриха доста недостатъци и несъответствия с други нормативни актове. Има несъответствия и с утвърдени практики за управление на етажната собственост, съществували преди неговото приемане. Много от клаузите на този закон доведоха до дълги съдебни спорове и до практическа невъзможност ефективно да се управляват сградите в режим на етажна собственост. Във връзка с повишените изисквания към енергийната ефективност на сградите е необходимо и предстоящо масовото им реновиране”.

 


Ето какво предлагат от БАИС за подобряване на Закона:

 


Да се определи като „систематично нарушение” на правилника или на решенията на общото събрание за вътрешния ред в сградата, по смисъла на чл. 45 т. б. от „ Закона за собствеността” неплащането на надлежно приети от ОС вноски в етажната собственост. Като може да се определи, например срок от 6 месеца - при наличие на задължения по-стари от 6 месеца. Необходимо е това да се съгласува и със Закона за собствеността (ЗС).

 


С цел да се избегне проблемът с различното третиране на различните имоти - жилищни или стопански, кворумът, решенията на ОС, разпределянето на таксите и разходите за ремонтни дейности да става на базата на РЗП на всеки имот.

 


Да се разделят разходите за управление и разходите за поддръжка. За яснота последните да се нарекат „разходи за експлоатация“ и да бъдат детайлно описани. Те включват разходи за: електричество в общи части, почистване, еленергия на асансьор, еленергия на обща климатична система (чилър), поддръжка на околното пространство, покриви, тераси и градини, поддръжка на водоприемни системи.

 


Да се опишат подробно или да се направи препратка към чл. 38 от ЗС, съоръженията и елементите на сградата, които се считат за общи части на етажната собственост. Ремонтът и разходите за тези части, които са определени с нормативен акт, да се считат за присъщи разходи на общите части и да се заплащат независимо от ползването им и независимо от разположението на имота в сградата, без право на отказ от страна на който и да е собственик.

 


Необходимо е и за собствениците с ниски доходи да се приложи система за подпомагане от държавата за заплащане на дължими такси към етажната собственост до определен размер и по принцип, подобен на енергийните помощи. Всички норми на ЗУЕС, вменяващи някакви задължения, трябва да бъдат обвързани със санкции, за да има форма на принуда за изпълнение. Това да става чрез възможностите на общините да налагат различен размер на данък сгради. За целта е необходимо да се направи съответното съгласуване със Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Даниела Арнаудова

Редактор-репортер екип „общество“

Даниела Арнаудова е завършила Българска филология в ПУ „П. Хилендарски”. От 2002 г. работи в приложение „Имоти – строителство и архитектура” на вестник „Марица”.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?