44

Архитект търси завета на модернизма в Пловдив

Визионерът Иван Шумков с три кариери зад океана

„Призванието ми е да създавам градове и пространства на бъдещето. Но най-много ми харесва контактът с хората“, твърди доц. д-р арх. Иван Шумков. Той е завършил четири магистърски степени от ETSA Барселона, Университета във Флоренция и Харвардския университет GSD като стипендиант на Фулбрайт.

Преди броени дни арх. Шумков дойде в Пловдив, за да изнесе лекция на тема „Заветът на модернизма в съвременната архитектура и градоустройство“. Той посети града под тепетата по покана на Регионалната колегия на КАБ, които организираха серия от събития. Целта на архитектите е да насочат вниманието към културно-историческите пластове на Пловдив от 20. век. Първото събитие беше посветено на Братската могила, с което Съветът спечели номинация за Награда "Пловдив" в раздел „Опазване на културното наследство и съхраняване на паметта“. С втората лекция се дискутира ценността и защитата на следвоенната архитектура. На 12 май т.г. се проведе третото тематично събитие: лекция „Заветът на модернизма в съвременната архитектура и градоустройство с гостуващ лектор доц. д-р арх. Иван Шумков”.

Каква е връзката на тази лекция с Пловдив?

“Връзката е индиректна. Съвременният Пловдив се отличава с богат културно-исторически пласт, белязан от модернистичното движение на 20. век и неговите проявления. Те са били привнесени у нас от чужбина и затова с настоящата лекция се обръща поглед към модернизма по света,  както е поставил основите на радикална трансформация във всички сфери на живота и се е отразил на начина, по който архитектурата и градовете са били проектирани и строени. Лекцията бе последвана и от открита дискусия с публиката за някои от предизвикателствата и възможностите, завещани от модернизма, в архитектурата и градоустройството”, коментира за “Марица” арх. Ива Стоянова от РК КАБ-Пловдив.   

Кой е архитект Иван Шумков

След като е живял във Флоренция, Барселона, Мюнхен, Париж и Цюрих, през 2006 г. Шумков заминава за САЩ, за да учи в Харвард, където завършва магистратура по архитектура и градоустройство. В Америка има няколко различни кариери ​- първата е  на изследовател, като паралелно с нея преподава в много различни университети. Третата му кариера е като предприемач, когато създава фирмата си Build Academy в Ню Йорк. И до днес се занимава с образование и решения в областта на архитектурата, недвижими имоти и благоустройство. Така работи за проекти на ООН, Световната банка, но също така проектира училища, жилищни сгради, квартали, инфраструктура. Някои от обеките му са позиционирани в Индия, Непал, Бангладеш, Филипините, Латинска Америка.

В процеса на своето развитие Шумков получава докторска степен по архитектура през 2010 г. в Политехническия университет на Каталуния и Колумбийския университет GSAPP като стипендиант на Фондация "Льо Корбюзие". Днес е доцент в Нюйоркския университет от 2013 г. По време на академичната си кариера е преподавал също и в Harvard University GSD, Pratt Institute School of Architecture, Parsons the New School for Design, Intentional University of Catalonia и ETSA Barcelona.

У нас арх. Иван Шумков работи като главен експерт в Направление "Архитектура и градоустройство" в София. Преди това (2020-2021) е бил съветник на вицепремиера на България, където е работил по стратегии за регионално развитие, енергийна ефективност, саниране на сгради, иновации, образование, дигитализация на строителната индустрия и плана за възстановяване и устойчивост. Той  е лицензиран архитект в Испания, Италия и България. 

Рушащ се склад става център на занаяти

Старата пречиствателна станция в село Смилян се възстановява и е напът да се превърне в център за занаяти. Това похвално дело е плод на труда на инж. Раденко Велинов, който 8 години живее и работи в Шотландия, където се запалил по дърводелския занаят. Но сърцето го дърпало към родното село в Родопите. Завръща се в него и купува сградата на стара местна пречиствателна станция. Ремонтира я и е напът да я трансформира в средище на автентичните български занаяти. С изложбена зала, художествено, кожарско и тъкачно ателие, обособени в нея. Както и ателиета за предене и обработка на обикновена и мериносова вълна.

Проектът му се нарича  „Пречиствателната“ и включва още грънчарска, ковашка работилница и ателие за металообработка със струг и заваряване. Група местни занаятчии​ доброволци му помагат в това начинание. Някои от тях са чужденци, които живеят в България ​- шотландец, англичанин, французин. Те се вълнуват и надеждата им е с този проект да запалят сред децата интереса към българските занаяти.

Всъщност преди години българинът се дипломира в специалност „Горско стопанство“ в Лесотехническия университет в София. После специализира разсадниково производство в Англия, както и ландшафтна архитектура в САЩ. Майстор дърводелец на къщи от масив запалва страстта му към дървообработката. „Дървото ми дава повече свобода за творчество, затова продължих с 8-годишен стаж в работилници за дизайнерски мебели в Шотландия“, разказва инж. Раденко Велинов. Така тази позабравена професия го вдъхновява да стартира обучение по мебелен дизайн. 

 

Стъпаловидни кладенци събирали водата в Индия

Знаете ли, че още навремето древните хора са опазвали и управлявали природните ресурси по уникален начин. Антични съоръжения от миналото се оказват устойчиви модели, които могат да послужат като пример за бъдещото управление на водата - този ценен за живота ни ресурс, разказва сайтът archdaily.com.

В Индия още могат да се видят стъпаловидни кладенци, които осигуряват целогодишно вода за питейни нужди и напояване. Изкопаните в земята съоръжения в застрашените от суша райони на Индийския субконтинент притежават още функции - те са убежище от горещините, място, обединяващо местните жители, особено жените, както и индуистки храмове, в които се провеждат религиозни събития. Като форма стълбите са линеарни, квадратни, Г-образни или кръгли, направени от тухли или ломен камък, инкрустирани със скулптури или минималистичен дизайн. Любопитен факт е, че подобни кладенци са построени с благотворителна цел, като се смята, че част от тях са финансирани от жени в памет на починалите им съпрузи или синове.

Днес повечето от тези кладенци са „изчезващ вид“, но през 2014 г. един от най-забележителните ​- Рани ки Вав в Гуджарат - попада в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Така, вместо държавата, днес са налице редица  инициативи за реставриране на някои от тези обекти, а за тях се грижат доброволци. Освен това социални предприемачи обединяват усилия за изграждането на резервоари за събиране на дъждовна вода. А пък хотели привличат потенциални туристи, рекламирайки историческите кладенци, които се намират около тях, като един от тях дори предлага романтични вечери на свещи.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
прехласваща Даниелата = както често пъти

прехласваща Даниелата = както често пъти

23.05.2022 | 19:34

Юнашки бабаитлък напира патриотически 'гато читая Даниелата милата (само тя успява да ми я дрънне тънката струна) - ей! ЕЙЙ! Ето и други възвишения за будали: https://www.segabg.com/category-observer/profesor-po-vsichkologiya-ili-fabrika-za-nauchni-ilyuzii ЧИТАЙТЕ И ЗАВИДУЙТЕ

Отговори
1 0

Анкета

Коя дата е най-подходяща за национален празник на България?