Археология на фокус: Форумът - централен площад на античния, но и на модерния град

Пловдив, градът, откъдето са минали много древни цивилизации, както и околността му, разполагат с любопитни археологически структури. Една част от тях се пазят като съкровища на местния Археологически музей. Други са видими по улиците на града, където оформят истински „музей на открито“.

В новата си поредица в. „Марица“ ще ви разкаже за някои от тези антични бижута.

Погледнете добре заглавната снимка, научен архив на РАМ-Пловдив. Тя показва общ поглед към източната и южната част на Форума на Филипопол. Снимката е от 80-те години на XX в. Между сградата на пощата и древната улица се виждат ясно отделните клетки на магазините, част от които са запълнени с архитектурни елементи.

Форумът на Филипопол заема площ от над 11 хектара, което го прави най-големият форум, открит на територията на България. Наричан е още агора - това е централният площад на античния град и като такъв е бил средище на политическия, административния, културния и религиозния живот на населението. Първите структури, свързани с форума на Филипопол, се датират в самото начало на I в., по времето на тракийския цар Реметалк и римския император Август. В края на ІV в. функциите на форума като централен площад заглъхват и през V в. той спира да функционира. Древният форум е с квадратен план, като централно място в него заема откритото пространство, наречено арея, с размери 113,60 х 99,40 м. То е било обградено от колонада със стабилна основа - стилобат. От трите страни на ареята - източна, западна и южна, един до друг са разположени магазини, а от четвъртата - северната, обществените сгради. Форумът на древния Филипопол съвпада почти напълно с площад „Централен“ и може да се каже, че значението на мястото остава до голяма степен непроменено за хората под тепетата и до днес.

786 монети от чисто злато в  „съкровището от Горнослав"

На 10 май 1961 г. земеделци от с. Горнослав, Пловдивско, разорават нива в местността Палихор. Там случайно попадат  на богата златна находка, поставена в меден съд.

Днес тази колективна находка е известна като „съкровището от Горнослав". Тя включва  786 златни корубести монети, сечени по времето на пет византийски императори – Алексий I Комнин (1081-1118 г.), Йоан II Комнин (1118-1143 г.), Мануил I Комнин (1143-1180 г.), Андроник I Комнин (1183-1185 г.) и Исак II Ангел (1185-1195 г.).

Интересното е, че тези монети са изработени от 20–21-но каратово злато и всяка тежи около 4 грама.

 

Когато ги намерили, монетите били поставени в меден съд, заровен в земята. Доброто състояние на монетите, сечени в период от около 100 години, показва, че те не са били използвани, а по всяка вероятност са събирани като съкровище. Голяма част от монетите са сечени от Солунската монетарница. Има и няколко любопитни екземпляра от находището, които са от интересен тип и по-късно са сечени от монетарница от Пловдив. Върху значителна част от Горнославските монети личат издраскани с тънко острие графити, намиращи се както върху лицевата, така и на обратната страна на монетите. На тези графити са отбелязани много знаци, +, ++, букви от гръцката азбука, римски цифри I, II до ХХ, както и цели имена. Графитите вероятно са поставени от средновековните сарафи и банкери, които са проверявали и отбелязвали теглото, стойността и каратите злато на монетите, а понякога са пишели и имената си, за да се знае кой е извършил проверката.

Надпис върху древна статуя - голямото откритие край Източната порта

При работата си в близост с Източната порта на ул. „Митрополит Панарет" преди броени дни археолозите на РАМ-Пловдив откриват фрагмент от античен надпис. „Макар надписът да е само частично запазен, той допълва с нова и интересна информация историята на Пловдив. Нашите археолози незабавно са се консултирали с д-р Николай Шаранков, специалист по епиграфика, който установява, че най-вероятно става въпрос за почетен надпис от постамент за статуя, датиращ от времето на император Септимий Север (193-211 г.). Надписът споменава името на знатния гражданин Вераний, трибун и първожрец на императорския култ във Филипопол“, разказват от екипа под ръководството на археолога Десислава Давидова.

Епиграфът Николай Шаранков вече е направил предварителен превод на надписа, като работното тълкувание на текста гласи: "На добър час, (статуя на) Верании, и по баща и по майка (от знатен род), първожрец (на имперския култ), организирал игри, трибун в кохорта. (издигна) филата Филипеида". Известният епиграф тепърва ще проучва детайли по текста.

Боен шлем „разказва“ за Троянската война

През 2015 година Археологическият музей на Пловдив показва за първи път рядък боен шлем, украсен с митологични мотиви от Троянската война. Уникалната находка е от с. Брестовица, Пловдивско, и е един от около 80-те различни артефакта, показани в изложбата „Древни съкровища от Брестовица".

Археолозите обясниха, че това е изключително рядък боен шлем на тракийски аристократ от I-2. век пр. н. е., открит при спешни разкопки на древнотракийския тумул (погребална могила), известен като Памук могила, в Брестовица през 2013 г. Находката бе показана в специална експозиция на музея.

Шлемът е изработен от желязо с бронзово покритие, създаден да наподобява човешка глава с коса и украсен с изображения на богове и герои от древнотракийската и древногръцката митология, включително мотиви от Троянската война, описани в Омировата „Илиада“. Предната част на шлема показва шест изображения на бог Ерос, докато едната буза е на бог Аполон, а другата - на бог Хермес. Най-интригуващият детайл е на гърба на шлема, където е изобразена сцена от Троянската война, с убийството на сина на Хектор Астинакс (Скамандриус) от сина на Ахил Неоптолем. Това изображение е единственото по рода си, срещано в България, до момента. Шлемът е рядко срещана находка - откриването на тази сцена върху шлем от I-2. век сл. н.е. е безпрецедентно, според археолозите. Освен това е единственият, открит в района на Пловдив.

Артефактите, изложени от Памук могила в Пловдивския музей, произхождат от шест различни гроба в тракийския тумул. Екипът откри тези гробове преди местните търсачи на съкровища. Един от гробовете, почти открит от мародери, е най-старият, открит в могилата Памук могила, датиращ от 4. век пр.н.е. В този гроб се съдържаше урна с пепелта на тракиец и ритуалното жертвоприношение на млада жена, погребана с него. Другите пет гроба са от по-късните периоди, сред които три от I-2. век сл. н. е.