Следвайте ни

Арх. Веселин Т. Дончев: Идентичността на Пловдив - от колибите до акропола

Как е бил планиран и структуриран полисът през годините, разказва водещ специалист

viber icon

Напоследък стана едва ли не модно да се говори за идентичност. Много пъти съм чувал и чел страстни призиви: „Да съхраним, да защитим идентичността на Пловдив“. Все по-настоятелно у мен се оформяше въпросът: какво значи да съхраним и защитим идентичността на Пловдив? Кой се кани да я похити? И най-вече въпросът, който ме караше да търся отговор: какво значи „идентичността на Пловдив“ - една ли е, или са няколко: вътрешна или външна, панорамна или релефна.

Каква е връзката между: природно и човешко, дадено и придадено, уникално и универсално, локално и глобално, неформално и формално, релефно и панорамно, контекст и композиция, между визуално и документално и особено - каква е връзката между планиране и идентичност, както и има ли такова нещо като непланирана, случайна идентичност, когато става дума за града. Този текст е отговор на някои от тези и други въпроси, които непрекъснато ме провокираха да им отговоря, в аспекта на моята „Панорамно-релефна, урбанистично-архитектурна теория“, по-конкретно - на „панорамно-релефния метод“, заявява арх. Веселин Т. Дончев.

Човекът е планиращо същество, без значение какво е решил да прави. А планирането е свързано с правенето на модели - умствени/абстрактни и ръчни/конкретни. Т.е. при човека планирането или моделирането е закономерна необходимост, а не случайност. Няма напълно случайни действия, има само недобре планирани такива.

Когато става въпрос за планиране, в повечето случаи се допуска една методическа грешка, което важи в пълна сила и за градското/урбанистичното планиране. В какво се състои тази грешка? Почти без изключение

планирането винаги се свързва с действията на някаква власт,

независимо от нейния характер ​- местна, общинска, областна, държавна и т. н. Това е вярно, но е и подвеждащо. В процесите на планиране участват много повече играчи, отколкото само властимащите. А за да има правилно разбиране на планирането, трябва да познаваме структурата от функции/действия и функционери/действащи, както и закономерните им взаимодействия. В противен случай няма да има вярно разбиране за процесите на планиране и адекватни резултати от тях. Ще посоча засега само едно обстоятелство -

Средновековието винаги се отъждествява с хаос,

но това не е вярно и се дължи именно на неразбиране на неговия структурен характер. Средновековието ​- около десет  века ​- от V до XV век (за Европа), е доминирано не от холистично/общо планиране, както е при Рим, а от единично/ емпирично планиране. Властващите не се месят в пространствения ред, а само го съзерцават от своите акрополни резиденции-крепости. Планира се отделното ​- сградата, а не цялото - градът. Сградите се добавят една след друга и една до друга, т.е. адитивно. Контекстът се променя непрекъснато в резултат на този адитивен принцип, но това не е хаос, а консенсусен, толерантен пространствен  урбанистично-архитектурен ред (така че хаосът е в главата на изследователя, а не в обекта). От тези кратки разяснения ще се опитам да разгледам

как се е формирала идентичността на Пловдив,

как да я мислим, как да я разбираме и как да я виждаме. Прието е, че населението по нашите земи, още от древността, е било едно и също, като в своето „развитие“ постепенно се е „тракизирало“ ​- станало е „траки“ ​- с тракийско културно самосъзнание/идентичност.  Наименованието „траки“ е от гърците, от времето на Омир, т.е. края на второто, началото на I хилядолетие пр. н. е. (допуска се, че е възможно някое от племената по Егейското крайбрежие да е имало подобно наименование, което е станало етноним за живеещите на север от гърците, чак до Карпатите). Така името „траки“ от етноним е станало и топоним - географското понятие „Тракия“, наименования, които са запазени и до днес както в географски, така и в културно-цивилизационен смисъл.

А Пловдив? Кажем ли Тракия, разбираме Пловдив, кажем ли Пловдив, разбираме Тракия. Пловдив е сърцето на Тракия, а Тракия е в сърцето на Пловдив. Т.е. те са идентични (идентичен, от лат. Identicus напълно сходен, еднакъв, тъждествен).

Първата - Пратракийска идентичност

В Пловдив, както и в околността, са разкрити селищни могили от VI хилядолетие пр. н. е. Това са земно насипни платформи, на които са изградени първите села с къщи/колиби, направени от колове (дървена арматура), измазани с кал/глина, като всяка колиба/къща е за едно семейство от шест до десет души. Така е по това време и в Анадола, Чаталхьоюк - глинено селище от XI хилядолетие пр. н. е., едно от най-старите, и в Двуречието, също в Египет, където и досега така се правят колиби/къщи. Ето какво значи устойчиво планиране и устойчива архитектура!Структурата на селищата е хомогенна, статична. Няма нещо различно, което да се откроява, без йерархии - малки сплотени общности. Тази идентичност може да се установи най-вече документално, а не толкова визуално. Така продължава до средата на II хилядолетие пр.н.е. 

Втората - Тракийска идентичност

Тя е резултат от осъществен фазов преход от хомогенна, статична към хетерогенна, динамична йерархична функционална структура и овладяване на един от хълмовете на града - Небет тепе, с цел панорамен ​- паноптичен контрол (от панорамно и оптично, както Мишел Фуко ще нарече централната кула за контрол в затвора), с изграждането на крепост, която има функциите на „паноптикум“, от който се наблюдава и контролира близкият ареал. Предишният градеж от кал е заменен с градеж от камък, тоест извършен е двоен фазов преход ​- функционално-йерархичен  и строително-технологичен. Формирана е динамична пространствена композиция, с център-фокус ​- доминанта - крепостта на Небет тепе. Този преход от плоско, хоризонтално, статично към обемно, вертикално, динамично ще нарека прото урбанизъм - фокус-център и аморфно обкръжение. Наличните фрагменти дават възможност за конкретна нагледност. Структурата постепенно се доразвива върху Трихълмието, което всъщност е един акропол, с условното наименование Евмолпия  (по сведение на  Амиан Марцелин).

Третата - Елинистическа идентичност 

В 342 г. пр.н.е. Филип II Македонски превзема Евмолпия, предприема строителство на крепостни стени, превръщайки акропола в акрополис, т.е. „високия град“, наричайки го на свое име ​- Филипополис (Ξιλιποπολις). Градското, полисното е повече в името, защото това, което се прави, е характерното за архаичните гръцки полиси ​- акрополни крепости, а не с това, с което е известно директивното ортогонално гръцко градоустройство от пети и четвърти век пр.н.е.  ​- т.нар. „класически“ период. Освен това Филип е известен повече като разрушител - Амфиполис (превзет и разрушен през 357 г. пр. н. е.), после Пидна (356 г.), Потидея (356 г.), Метон (354 г.), Олинт (с който Филип е имал сключен мирен договор, е обкръжен в 348 г. превзет и разрушен в 347 г.), отколкото с изграждането на истински полиси. За разлика от сина му Александър III, който изгражда доста полиси, от които най-известен е Александрия в Египет.

Ще нарека този етап от историята на Пловдив първи ​- полудирективен урбанизъм, защото същественото е повече в названието полис - град.

 

ВИЗИТКА

Доцент арх. Веселин Трифонов Дончев е роден през 1941 г. в Чирпан. Завършва архитектура през 1966 г. От 1966 г. до 1969 г. е архитект в „ТПО-Ловеч“, а от 1969 г. до 1974 г. - в „РПО-Пловдив“. От 1994 г. до 2006 г. е редовен преподавател в катедра „Градоустройство“ на Архитектурния факултет при УАСГ.

Участва в разработването на Общия градоустройствен план на Пловдив ​- 1965-1971 г., както и на „Урбанистична концепция на жилищен район „Тракия“ - 1972 г.. Разработил е над 200 проекта в областта на урбанизма и архитектурата. От 1984 г. преподава първия редовен лекционен курс по „Урбанистична и архитектурна социология“, а от 1994 г. - и първия лекционен курс по „Урбанистична и архитектурна методология“, както и „Социална и урбанистична политика“. Автор е на: „Теория на ареалния/адекватния урбанизъм“ ​- 1985 г., в която за първи път в урбанистичната наука са дефинирани закономерностите на социално-пространствения ред“; на „Панорамно-релефната, урбанистично-архитектурна теория“ ​- 2017 г.; на „Контрастната социално-пространствена теория“; на „Концепцията ПУЛСАР, или Пулсиращият град“ - 1997 г., и др.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (5)

загелпени като спагети БЕЗСМИСЛИЦИ

загелпени като спагети БЕЗСМИСЛИЦИ

09.12.2020 | 17:40

Добре, че софиянства тоя чирпанлия, в Града само щеше да се пречка. Вече осемдесетгодишен, не е за чудене, че все още е доцент =с мътилката която проповядва няма как да го хабилитират в професура.

Отговори
1 0
единайсето ХИЛЯДОЛЕТИЕ ли? Лапсус?

единайсето ХИЛЯДОЛЕТИЕ ли? Лапсус?

08.12.2020 | 19:10

Абе да не би да си в грешка -не че има значение та да се юрна да те проверявам, ама боцка ме в очилото- като казваш "...Чаталхьоюк - глинено селище от XI хилядолетие пр. н. е., едно от най-старите, и в Двуречието ..." =според смътните ми детски спомени в единайстотот ХИЛЯДОлетие из Града тупуркаха ДИНОЗАВРИ, или?

Отговори
1 0
непотребна СХОЛАСТИКА, Весо, жалко!

непотребна СХОЛАСТИКА, Весо, жалко!

08.12.2020 | 18:50

Член-кореспондентите на БАНи, БАНици, БАНда се оливат в мастурбативна словоблудственНа ЛОГОРРЕЯ, какиното, да са ни живи и здрави (на всеки ъгъл- Схола Магнаура Максима, от професоря не мпж' се размина по тротоа... пърдом, по велоалеите - и ОЩЕ ИДВАТ, МАЙНО льо!) = докато ние в истинскиО БАН (дето ГлавМултак кулТурският Рахидоолу Ефенди не можа...!!!) позакрихме някои израстъци като КНИПИТУГА,, ИТИГА и говорилни. "ЛОЗЕТО НЕ ЩЕ МОЛИТВА, ИСКА МОТИКА" = дюлгери трябват на Нацията! Добре сте си там в Школото, добре, че не очаква никой да научите някого на нещоси (колко сбъркани лекции по изпрошнати "предмети" имахме = помниш ли що е то ОТМИВКА?)

Отговори
1 0
Два въпроса с НАМАЛЕНА труднос'  =1.ШНИТЕР?

Два въпроса с НАМАЛЕНА труднос' =1.ШНИТЕР?

08.12.2020 | 19:20

1.Новите поколения охотно възприемайки ЛЕГЕНДИ от които половината е ЛЪЖА, все по-често споменават ШНИТЕР като архитект. Знам го донре, занимавал съм се със сините му инжинерни платна С КОИТО ТОЙ "УРЕГУЛИРА" ТРИХЪЛМИЕТО СИРЕЧ СРЯЗВА И СЪБАРЯ АРХИТЕКТУРНИ СЪКРОВИЩА за да изправи и разшири сокаци до улици, та по Пруски маниер да профучават пожарникари = и съм сигурен, че ШНИТЕР беше техник-ЗЕМЕМЕР, нищо повече. Две-три постройки които има са по заимствани образци. А? ТИ КАКВО КАЗВАШ?

Отговори
1 0
Два въпроса с НАМАЛЕНА труднос'  =2.ПОД ГАРАТА В ЧОРБАТА?

Два въпроса с НАМАЛЕНА труднос' =2.ПОД ГАРАТА В ЧОРБАТА?

08.12.2020 | 19:30

Все по-прекрасни "планове" планува БулПЛАН за Градо. Почват вече да копат по проект ЖЕЛЕЗНИЧАРСКИ ("държавен" бил, сиреч върховен, пък аз съм чувал, че са ...дружество?) дълбоко като за ТРАФИК (помним и пазим снимки на гемии под Пощата!) в чорбата под ГАРАТА за връзка север=юг. (Мирише на далавера!). Къде по-елегантно, по-лесно, по-бързо, по-евтино, по-практично без да се опустошава с изкопи, рампи, стълбища, подпорни стени и страховити пикалници; без да съсипват квадратури можеше да ПРЕМОСТЯТ така както китаецът прекоси половин Африка с ажурни стоманени структури високо над жирафите? А? Кажи де, кажи!

Отговори
1 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Знаете ли коя е ОСНОВНАТА причина за заболяванията, свързани с тютюнопушенето?