2374

Арх. Варвара Вълчанова: Живеем високо по етажите и се опаковаме с отпадъци

Рeдно е всеки квартал да има свой по-малък център, който да предлага всички необходими учреждения 

Най-голямата революция през последните 50 години е разработването на висококачествена дограма 

Пловдивският архитект Варвара Вълчанова знае как се възстановяват и реставрират къщите от едно време. Прави го със сръчността на старите майстори. От години живее между Франция, Холандия и България. За това време успява да реновира и върне автентичния вид на няколко стари къщи в Раховица - изоставена махала в родопското село Косово, близо до Асеновград.

Варвара е убедена, че земното строителство е напълно екологично и ако искаме да живеем в синхрон с природата, е крайно време да заложим на него, както го прави модерният европеец. Варвара наскоро се завърна да живее в България и избра града под тепетата. С нея разговаряме за модерния Пловдив с неговото интензивно застрояване и „учестен“ трафик по улиците. Както и за предимствата на земята като природосъобразен и модерен строителен материал, който открива нови възможности пред българското строителство.

- Арх. Вълчанова, няколко години сте живели зад граница, но избрахте да се завърнете в Пловдив. Какви са впечатленията ви от града, как се е развил той за това време?  

- Напуснах Пловдив през 1995 година, когато заминах да уча архитектура в Гренобъл, Франция. След 24 години се завърнах с мъжа ми, който е германец, и трите ни деца. Искам децата ни да научат български и да усетят нашата култура. Мисля, че това само ще им е от полза, когато пораснат.  

Пловдив - и в детството ми, и сега - е един прекрасен град, но да, той много се е променил за всички тези години. Някои промени ми харесват, други - по-малко. Най-силно ценя голямата пешеходна зона и "зелените дробове", които представляват тепетата. Те за всички ни са прекрасно място за отмора и за едно, макар и кратко, извисяване над всекидневните грижи. Преди 25 години колите в Пловдив се срещаха по-рядко, сега движението е интензивно, но това е проблем за всеки един съвременен град. Може би през последните 10 години виждам в Пловдив много повече чужденци. Преди това беше рядкост, така че това за мен е  положителна промяна. Бих желала да видя в Пловдив и повечe ресторанти с чужда кухня.

- Многото разрешителни за строеж, които се издават тук, класират Пловдив на едно от челните места в страната по отношение на новото строителство. Как ще се отрази това на града в перспектива?

- Да, и аз следя статистиките, а то и с просто око се вижда. Вторият по големина град на България привлича с работните места, които предлага. Много хора от Родопите и близките села се местят да живеят тук. Но аз виждам едно по-скоро безразборно и непланирано застрояване. Централната част на града ни е наследство от брилянтния за времето си чешки архитект Йосиф Шнитер. Той е оформил регулационния план, по който Пловдив е бил застрояван в бурните времена след двете световни войни. Но в по-ново време новите квартали не са добре планирани, а сегашното градоустройство съвсем куца. Един град не е само съвкупност от сгради. Те трябва да са добре подредени около площади, зелени площи, административни сгради, магазини и учебни заведения. За да бъде приятен животът на гражданите, е редно всеки квартал да има свой по-малък център, който да предлага всички най-необходими учреждения. Има много примери на добре развили се градове, от които можем да почерпим опит.

- Вие сте специалист по земно строителство. Как мислите, строи ли здравословни домове българинът?

- Специализирах земно строителство във Франция преди 18 години. Тогава темата в България беше табу. Откровено ми се подиграваха, защото кирпичът се смяташе за архаичен материал, от който вече сме се отървали. От тогава и до сега не спирам да проповядвам положителните качества на местните и естествени строителни материали. Да, промяна в съзнанието има, но тя се случва изключително бавно. Все още мислим как да се извисим да живеем по етажите и да се опаковаме с отпадъци от петролната индустрия. 

За мое щастие, има и хора, които дръзват да запретнат ръкави и да дадат нов живот на старата селска къща. Начинанието си струва и резултатът за здравето и емоционалното щастие на обитателите е несравним. Надявам се да мога да допринеса за развитието на екостроителството в България.

- От работата ви в чужбина имате наблюдения върху модерните строителни материали. Какви са шансовете те да навлязат и на нашия пазар?

- Ние сме европейци и следим всичко случващо се в съседните държави. Много новости идват при нас с известно закъснение, но това може да бъде и шанс. Например в реставрацията на стари сгради западните ни съседи са направили доста грешки през 70-те и 80-те години на миналия век. Една от тези грешки е изолацията на старите каменни и земни къщи с изкуствени материали. Не е необходимо ние да „вървим по стъпките им“ и да допускаме същите грешки. Нека вземем само от добрите практики.

- Разкажете ни за някои от иновациите в строителството и в строителните материали днес.

- Що се отнася до наистина нови строителни техники, то те изискват и специализирана изработка и съответно добре обучени кадри. Това са бавни и сложни процеси. Аз например четири години работих в холандска фирма, която беше специализирана в изработка на мембранна текстилна архитектура и един много интересен материал ЕТФЕ (ETFE) - той е лек, прозрачен и се ползва за заместител на стъклото при покриването на атриуми или фасади. Футболният стадион в Мюнхен е един добър пример за фасада от ЕТФЕ. Този вид строителство беше свързан с много добри изчисления от страна на инженерния екип, за да могат структурите да издържат на вятъра. Може би след време този род конструкции ще навлезе и в България.

А що се отнася до конвенционалното строителство, за мен най-голямата революция през последните 50 години се състои в разработването на висококачествена дограма. Стъклопакетите, двойни и тройни, предлагат все по-големи отвори и това се отразява на архитектурния облик на сградите. Това е предизвикателство за нас, архитектите. Следя развитието на естествените изолации - коноп, вълна, сламени и тръстикови пана. Вече има фирми, които внасят тези материали на българския пазар, но те са скъпи и затова все още по-трудно намират последователи.

- Как мислите, ще се върне ли българинът към живота на село и към традиционните практики на строителство?

- Надявам се някои хора да се върнат към по-природосъобразен начин на живот. Вертикалността на големите градове ни носи някакво удобство, но ние оставаме дълбоко свързани със земята. Двете години пандемия подтикнаха много хора да се преселят на село. Сега те се опитват да благоустроят сградите, които са купили или наследили. Все още ентусиастите, които се решават да се заемат с природосъобразно строителство, са малко, но за моя голяма радост интересът расте. Тази година помогнах на едно семейство, завърнало се от Испания, да преустрои и реставрира една стара къща в Троянския Балкан изцяло със земни строителни техники. Резултатът, като техническа изработка и естетика, е повече от задоволителен. Всички участници в процеса сме щастливи!

- Какво научихте от курса на френския институт, който посещавате в момента в Пловдив?

- Деветото издание на обучението за архитекти, което НИНКН инициира, е една прекрасна инициатива! Аз съм секретар и преводач на курса. За мен най-вдъхновяващото са хората, с които имам честта да се запозная и работя. От една страна, едни силно ерудирани преподаватели, които искат за кратко време да ни предадат от своя опит, от друга страна, едни прекрасни млади специалисти, които са решили да отделят време и енергия, за да се образоват и работят за опазване на българското архитектурно наследство.

Петър Петров, настоящият директор на НИНКН, има желанието и амбицията да разшири дейността на института, която в последните 30 години е силно ограничена. За това му е нужна политическа подкрепа и добре обучени кадри. Трудно ще се наваксат пропуските от последните години, но все отнякъде трябва да започнем. Ние сме длъжни да положим грижи и усилия, за да съхраним и предадем архитектурните и археологическите паметници на България за идните поколения!  

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Ще успее ли новият парламент да излъчи правителство?