Арх. Мирослав Насков: Архитектурата дава своя отпечатък върху начина на живот на хората

Преди 5 години той сътвори футуристичната сграда на Опера вълна в река Марица. Разви я като иновативен културен център и я позиционира на остров Адата.

Това е младият архитект Мирослав Насков. Той тръгна от Пловдив, но кариерата му продължи в бюрото на прочутата Заха Хадид. Днес управлява собствено архитектурно бюро - Studio minD, което е базирано в Лондон, Великобритания. Има офис и в Бангалор, Индия.

„Крайната цел на нашите проекти е да подобрим човешките взаимодействия и начина на живот чрез използване на авангардни технологии, въвеждане на устойчиви материали и иновативни дизайнерски идеи. Компютърният дизайн и дигиталните инструменти предоставят възможности за оптимизиране на нашите проекти и тестване на идеи. Използването на базирани на агенти модели и симулации ни помагат не само да тестваме, но и да докажем ефективността на нашите стратегии за проектиране. Нашите силни страни се крият в устойчивото ни дизайнерско мислене и интердисциплинарен подход: изкуство, дизайн, подкрепен от научни изследвания, симулации, усъвършенствано производство, внедряване на материали за многократна употреба и създаване на прототипи“, твърдят от екипа на MinD studio.

 

- Мирослав, Вие сте роден и сте израснали в Пловдив. Кое точно Ви провокира да се насочите към архитектурата?

- В училище бях амбициозен творчески ум и исках това да се развие допълнително в професионалната ми кариера. Избрах архитектурата, защото ми се стори, че в тази сфера мога да постигна целите си, а и няколко от приятелите ми тръгнаха по този път. Архитектурата дава своя отпечатък върху начина на живот на хората и подобряването му, оставя удовлетворението от добре свършената работа.

- Разкажете ни за Вашия път в професията - как попаднахте в архитектурното бюро на Заха Хадид? В какви по-интересни проекти се включихте по това време?

- Първо завърших магистър "Архитектура" в Нов български университет. След това бях приет в АА (Architectural Association School Of Architecture), където и се запознах с Патрик Шумахер, настоящия директор и собственик на архитектурното бюро Заха Хадид, който стана мой курсов ръководител. След като завърших, той ме покани да работя в екипа на Заха Хадид, и по-точно в техния дизайн екип, откъдето тръгват всички проекти. В престоя ми там работих по няколко значими проекта в Хонконг. Работата беше доста динамична и интензивна, всеки от дизайнерите предлагаше всеки ден по няколко варианта на сгради, които се обсъждаха от целия екип и се избираше посоката, в която да се продължи. На следващия ден нещата се повтаряха и така след десетки варианти се развиваше идея, която да се представи пред клиента.

 - Преди няколко години впечатлихте пловдивчани с проекта си за „Опера вълна“ на остров Адата. Как ще коментирате факта, че Пловдив все още няма своя опера, и бихте ли се включили в проектирането й?

- Благодарение на усилията ми този проект отвори нови хоризонти за мен. Със студентското ми портфолио бях приет в АА (Architectural Association School Of Architecture), също така ми беше предложена работа в архитектурното бюро Populous в Лондон, където работих върху проекта за голяма концертна зала - MSG London, преди да започна обучението си в АА.

От друга страна, смятам, че Пловдив заслужава да има своя опера или съвременна концертна зала и разбира се, бих помогнал с каквото мога, ако разработващият екип ме потърси.

 - Как мислите, предимство или недостатък е, че Пловдив е разположен на река? Кои пространства в града бихте променили? Къде е най-наложително да има архитектурна намеса?

- Със сигурност е предимство, тъй като това е допълнителна даденост. В случая на Пловдив обаче според мен е една нереализирана възможност. Мисля, че съществува огромен потенциал пространства по поречието да се активират и да се обособят зони за различни дейности, с което Марица да стане част от благополучието на пловдивчани и предпочитано място за отдих, а не само препятствие, което трябва да прекосим по няколко пъти на ден.

 - Защо Пловдив няма своята знакова сграда, като Операта в Сидни например?

- Според мен Пловдив разполага с впечатляващи исторически сгради - паметници на недвижимото културно наследство, за което трябва да сме горди. За знакова сграда от съвременната архитектура може би все още не е дошло времето. За да се случи нещо подобно, биха били взаимни усилия от държавни и общински организации, инвеститори и архитекти и разбира се - финансов ресурс. Европа има своите добри примери в това отношение - от последните години бих посочил реализацията на Little Island Park на Heatherwick Studio в Ню Йорк и House of Music на Sou Fujimoto в Унгария.

 - В момента се развивате самостоятелно като архитект. По какви проекти работите?  

- Да, създадох студио Mind Design, което специализира в изчистен, динамичен дизайн с елементи на изненада. Изграждаме млад и амбициозен екип, който с помощта на съвременните технологии е способен да създава красиви и вълнуващи неща за кратко време.

Имаме щастието да работим върху разнообразни проекти.

В момента сме се фокусирали върху изключително интересен и отговорен проект в Пловдив - това е 5-звездният хотел Музей 37, който вдъхва нов живот на къщата близнак на Степан Месробович. Музей 37 е замислен да се превърне в дестинация, където културно наследство и добре подбран вкус се преплитат и създават незабравимо преживяване. В този проект голямо предизвикателство и привилегия е, че работим по сграда - паметник на културата. Особено важно е да се съхранят духът и историята й, като в същото време пространствата отговарят на изискванията на модерното общество.  

От друга страна, работим и върху създаване на виртуален свят, в така наречения Метавърс, където креативни хора от цял свят могат да си сътрудничат и обменят идеи.

Проектираме също така супер футуристични домове за частни клиенти, правим и продуктов дизайн (обзавеждане, осветление и т.н.). Основното, върху което залагаме в нашите проекти, е свързаност на сградите с окръжаващия ландшафт, удобство и функционалност, и разбира се, в нашите проекти основно място заема екологичният потенциал.

 - Каква е основната функция на архитектурата днес?

- Според мен архитектурата обособява облика на света, в който живеем, което я прави много важен елемент от ежедневието на обществото. Възпитава чувството за естетика и красота.

 - А какво ще е бъдещето й - в какви сгради ще живеем?

- Надявам се във вълнуващи сгради, в които ни е приятно да прекарваме своето време.