46

Арх. Димитър Балджиев: Презастрояването е световен феномен, който ражда бетонни пустини

В проекта за кино "Космос" най-трудно беше да преустроим сцената в многофункционална

В Пловдив се строи хаотично, на парче и късогледо

Извън градските центрове еклектиката се превърна в норма 

Поводът

Млади архитекти връщат на пловдивчани легендарното кино „Космос“. Това е екипът на „Тектоника-Б“, зад който стоят архитектите Димитър Балджиев, Елена Балджиева и Инес Янкова, които преди седмица представиха своя проект в  Дома на културата „Борис Христов”.

Кино „Космос“ е напът да се превърне в мултифункционален и модерен център за култура. За целта вече има готов и съгласуван с инстанциите технически проект за соцперлата. За новата концепция, която деликатно пази автентичността на първоначалния проект, за развитието на Пловдив и презастрояването като световен проблем разговаряме с младия архитект Димитър Балджиев. Роден е през 1990 г. в София, но е израснал в Пловдив. Защитава бакалавърска степен по архитектура в Лондон Метрополитън и магистърска степен в Hochschule Anhalt - Dessau Institute of Architecture, Десау, Германия. Интересува се от архитектура и технологии с особен интерес към иновативните методи за дизайн и дигиталната манифактура. Отличен е с първа премия „Робърт Оксман” за най-добра дипломна разработка.

- Арх. Балджиев, пловдивчани харесаха проекта ви за обновяването на кино „Космос“. Кое беше най-голямото предизвикателство за вас в работата ви по този проект?

- Най-голямото предизвикателство определено беше преконфигурацията на зрителната зала и по-специално сценичното пространство. Накратко, искахме да превърнем сцената, която в момента е подходяща единствено за кинопрожекции, в мултифункционална. Бяхме изправени пред разнообразни и понякога противоречиви изисквания на различните театрали, киноексперти и организатори на концерти. Самата зала със своите близо 600 места в никакъв случай не е малка и предполага максимално пълноценна атрактивна и оборудвана сцена. Целите, които си бяхме поставили по отношение на мултифункционалност, бяха доста високи и се радваме, че в крайна сметка успяхме да ги изпълним.

- Вярвате ли, че скоро ще видим реставрираното и вече завършено кино?

- Моите впечатления са, че въпреки многото трудности и перипетии, през които премина проектът, има политическа воля за реализирането му. Намерихме пълно съдействие в лицето на възложителя, а именно заместник-кмета по културата на Пловдив Пламен Панов. Такива проекти никога не са лесни, но реализацията е все по-близо.

 - Завършили сте образованието си в Европа. Кой световен архитект е най-големият ви учител?

- В модерното разбиране за архитектура ролята на архитектурните суперзвезди не се издига на пиедестал така, както в средата и в края на ХХ век. Архитектурната професия в международен, а и в локален мащаб е изключително сложна и разнообразна и представя добри и вдъхновяващи решения и от колеги, които не са издигнати в култ. Все пак черпя вдъхновение от световни звезди като Coop Himmelb(l)au, Shigeru Ban, Reiser+Umemoto, Richard Rogers, Fosters and Partners, Kengo Kuma.

-  През 2015 година спечелихте най-престижната студентска награда на името на Робърт Оксман за най-добър дипломен проект в Hochshule Anhalt, Германия, който се явява наследник на известната архитектурна школа Баухаус в Десау. Как впечатлихте журито?

- Първоначално проектът ми беше отличен сред колегите в студиото, което ми предостави възможност да го представя пред много широко, близо 20-членно жури, при много силна конкуренция. Няма как да знам кое точно е наклонило везните в моя посока, но считам, че аналитичният ми подход и способността ми да предам нетривиални идеи, бързо и на достъпен език, ми помогна много.

- Разкажете ни нещо повече за вашия проект?

- Проектът разглеждаше начини да се балансира между множество взаимно противоречащи си изисквания - в случая между медицински, пациентски, строително-физични, инфраструктурни. Разработвах методика за оценяване на всички тези фактори и алгоритмичен способ при визуализирането и намирането на подходящо решение. Подходът и начинът на мислене, които развих тогава, ми помагат много в решаването и на по-прозаични, ежедневни архитектурни проблеми. Но все пак това беше академична разработка, която съм правил преди близо 7-8 години. Сега сигурно бих я направил по различен начин.

Как ще се развива Пловдив в последните години? Какви ще са последствията в бъдеще от презастрояването?

- Това, което наричаме презастрояване, е световен феномен. Безлично и бездушно жилищно строителство се разгръща и в Европа, и в Азия, и отвъд океана. За съжаление, тези сгради са продукт на пресечната точка на капитала и обществения интерес. Естествено, тук го правим понякога доста хаотично, на парче и късогледо. Това е директен резултат от липсата на адекватно модерно градоустройство, липсата на далновидност на общините и остарялата нормативна и законова база. Последствията в бъдеще ще са квартали със слаба обществена функция, бетонови пустини, необезпечени от социална инфраструктура. Има нужда от големи инвестиции в градска среда и градско планиране.

- А какво мислите за тази еклектика в целия град? Защо българските архитекти не успяват да се съобразят с околната застройка, когато проектират нова сграда?

- И този проблем не е само на родна почва. Извън градските центрове еклектиката е норма до голяма степен почти навсякъде. Това, което би трябвало да вземем като пример от държавите с по-развити строителни закони, са норми и механизми за задаване на специфични правила за различните градоустройствени зони. Имам предвид разумни правила, съобразени както с естетическите виждания, така и с икономическите обстоятелства. Същевременно е нужно да се намали административната тежест в проектирането. Като цяло да се създадат правила и да се улесни спазването им. Засега има откъслечни такива за част от историческите центрове, които правила обаче са недостъпни в интернет.

Проблемът с презастрояването и съобразяването с околната застройка трябва да се реши с много усилия в посока внедряването на “новите”, но вече утвърдени технологии в строителния процес като географски информационни системи, бази с информация, BIM, електронно предаване на проекти и рутинно постигане на обществен консенсус по важни въпроси чрез обществени обсъждания.

- Кой архитектурен стил е най-подходящ за град като Пловдив?

- В днешно време не бих казал, че има определен архитектурен стил, който трябва да се следва. Съвременният начин на проектиране би трябвало да преминава през много задълбочен анализ на заобикалящата среда. Този анализ дава и естетическите рамки, в които е подходящо да се реализира един проект. Пловдив е град с много исторически напластявания, затова и подходът към нови проекти трябва бъде много внимателен и с деликатни архитектурни изразни средства.

-  Кои сгради са най-сложни за проектиране - имате опит в здравните заведения, но освен тях?

 - В практиката си имам опит с жилищни сгради и различни по мащаб и сложност обществени сгради. Проектирали сме и детски центрове, здравни заведения и изложбени зали. Винаги реконструкциите са по-предизвикателни от новите сгради, а проектът за ремонт на кино “Космос” комбинира в себе си едновременно изключително много специфични изисквания, които трябва да се съблюдават в тази стара, знакова за града ни сграда.

-  Какви са вашите хобита извън архитектурата?

- Имам интереси в сферата на компютрите - дигитална манифактура, програмиране и електроника. Обичам да готвя, а напоследък се заражда и интерес към работа с дърво и глина.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Меч Дамоклиев

Меч Дамоклиев

10.11.2022 | 00:43

Браво за тези слова!

Отговори
4 0

Анкета

Как оценявате възнагражденията от близо 3000 лева, които ще получават общинските съветници в Пловдив?