3906

Арх. Белин Моллов: Пловдив ще получи транспортни връзки и ще разгърне туристическия си потенциал

- Арх. Моллов, работите по Предложение за нови райони за планиране (NUTS 2) в България. Защо е важно страната ни да бъде разделена по този начин и как тази тенденция е свързана с концепцията „Европа на регионите“?

 

- Номенклатурата на териториалните единици за статистически цели е въведена от Евростат още през 70-те  години на 20. век, за да установи подходящи административно-териториални единици за съпоставими регионални статистически данни за Европейския съюз като територия и население. През 2003 г. е одобрен Регламент (ЕО) №1059/2003 на Европейския парламент, който служи за социално-икономически анализ на регионите в страните членки и тяхната роля като фактор за определяне степента на използване на финансовите инструменти по целите на Политиката за сближаване. Това предполага отговорно и задълбочено познаване на изискванията за създаване на трайно във времето регионално деление, съобразено със спецификата на природногеографските дадености, демографските тенденции, историко-културните особености и социално-икономическите характеристики на всеки един от регионите. В най-висока степен това се отнася за регионите NUTS 2, защото индикаторите за оценка на степента на развитие на регионите от това ниво са ключовият фактор за определяне по коя от целите на Кохезионната политика ще се насочва помощта както по отношение на бюджета за „интелигентен и приобщаващ растеж“: заетост, конкурентоспособност и регионално развитие, така и за „устойчив растеж“: природни ресурси, земеделие и околна среда.

 

- Каква е разликата между нашите региони и европейските?

 

- Специфични характеристики като природногеографските дадености, актуалните демографски тенденции, иcтopикo-кyлтypнитe особености и постигнатите coциaлнo-икoнoмичecки стандарти формират индивидуалния образ (бранда) на конкретния регион, който представя неговата уникалност. Като казвам това, веднага ми изниква в съзнанието италианският регион Тоскана! Ако ме попита някой кое го отличава от многото други региони в Европа със сходна по големина територия и население, аз бих казал, че Тоскана е един от най-важните италиански региони заради своето историческо, художествено, икономическо и културно наследство. 

 

Ако ме питат за Тирол в Австрия - ще отговоря: прекрасна природа, замъци, сняг, ски, туризъм, музика,  добро управление и в резултат на това високи стандарти на брутен вътрешен продукт на човек от населението! Ако някой ме попита какв​а е разликата между нашия Северозападен и Северен централен район, ще кажа: „единият е на последно, а другият - на предпоследно място сред европейските региони по отношение на БВП на човек“.  Но веднага ще допълня, че ако ги обединим в един регион, той ще бъде българският Дунавски регион от ниво 2. Още в античността това е провинция Мизия - най-голямата природногеографска област на България. Северната граница на Дунавската равнина по реката е много благоприятна за стопанско развитие и развитие на селищата, понеже предоставя благоприятни условия за евтин речен воден транспорт, международна търговия с множество европейски страни, доставка на важни суровини и износ на произведена продукция. Върху плодородните земи на Дунавската равнина силно е развито селското стопанство. Благоприятните природни условия в нея са позволили да се развие значимо производство на земеделска продукция, на разнообразни промишлени и други изделия. Това обстоятелство, съчетано с благоприятното географско кръстопътно положение, е силен фактор за икономическо развитие. Още от дълбока древност тя е заселена, изградени са множество големи и добре развити селища. Българският Дунавски регион е интегрална част от Макрорегионалната дунавска стратегия на ЕС, което допринася за постигане на икономическо, социално и териториално сближаване с другите дунавски страни. 

Аналогични са мотивите и за обособяване на Черноморския регион от сливането на сегашните Североизточен и Югоизточен регион. От дълбока древност Черноморието е бил заселено и стопански усвоено, за което говорят многото археологически паметници. По Българското крайбрежие се е формирала добре обособена стопанска зона, в която са развити земеделието, промишлеността, транспортът и туризмът. Продължават усилията да се открият значителни находища на нефт и газ в българския шелф. Развити са риболовът и добивът на морска сол. Изградени са две големи пристанища и редица по-малки, които позволяват развитието на относително по-евтиния морски транспорт. Чрез тях осъществяваме значителна част от вноса и износа на страната. Климатичните особености и широките пясъчни ивици са основата на морския туризъм. 

 

- Къде е мястото на Пловдив в цялата тази концепция и какво включва нашият регион? 

 

- Още от най-дълбока древност Пловдив е центърът на този регион, който обхваща Тракия, Рило-Родопската област - четири подобласти: Осоговско-Беласишка с ​долината на Струма; Рило-Пиринска с ​долината на Места; Западните и Източните Родопи (Земята на Орфей). Днес брандът на региона са балнеоложки центрове, зимни курорти, условия за културен, религиозен, винен и кулинарен туризъм. Районът предполага развитие на центровете по урбанизационната ос Петрич, Гоце Делчев, Доспат, Девин, Смолян, Ардино, Кърджали, Момчилград, АМ „Тракия“, АМ „Марица“, Европейски транспортен коридор №9; интегрална част от Програмата „Балкани - Средиземно море“; трансграничните програми България ​- Гърция и България - Северна Македония; добро позициониране и в обхвата на Черноморската икономическа зона. 

 

Особено значим потенциал има развитието на центровете по урбанистичната ос, пресичаща  долините на Струма и Места, Западните и Източните Родопи до Странджа и черноморския бряг.  За Пиринския и Родопския край този път има значение, както АМ „Хемус” за Северна България. Около него като огърлица са разположени общинските центрове, туристически обекти, балнеоложки курорти, ски писти, исторически паметници на културата и прекрасни природни забележителности. Накрая мога да обобщя, че статистиката показва следните актуални данни за този нов регион: обхваща територия от 33 966 кв. км (30,6% от общата територия на страната) с население 1 885 711 души (29,1%) и гъстота 55,52 души/кв. км. 

 

- Каква е ползата на Пловдив от това ново райониране и как то ще помогне за развитието на града в бъдеще? 

 

- Ако до края на настоящия планов период се осъществи реформата в районирането на страната и новите четири региона станат действащи административно-териториални единици, както са тези в ЕС, тогава в Интегрираната териториална стратегия за пловдивския регион „Южен”, който включва областите Пловдив, Хасково, Пазарджик, Смолян, Кърджали и Благоевград), както и в новия План за интегрирано развитие на общината (ПИРО) могат да се разработят мащабни проекти за интегрирани териториални инвестиции. Става въпрос за подобряване на свързаността в регионален, национален и международен план по направлението Карлово, Пловдив, Смолян, Рудозем - Ксанти; създаването на крайграничен път Петрич - Бургас (Южна хоризонтала); рехабилитация на железопътния участък Пловдив - Бургас; изграждане на жп връзка с летище Пловдив; модернизацията на пътя Асеновград​ - Смолян​ - Рудозем, а по възможност - изграждането на скоростен път Пловдив - Рудозем (включен в широкообхватната TEN-T мрежа). Така ще  се повиши значително свързаността между Пловдив и планинските райони в Централните и Източните Родопи.

Също така ще се осигури проводимостта на река Марица в границите на урбанизираната територия на Община Пловдив. Ще има инвестиции за повишаване на местното предприемачество и насърчаване конкурентоспособността на малки и средни предприятия (които да бъдат привлечени като директни получатели на помощта по програмите за трансгранично сътрудничество). 

Инвестирането в общи продукти и услуги, свързани с историческото, природното и културното наследство, ще доведе до силен акцент върху създаването на заетост за малките и семейните предприятия. 

 

Ще се постигне възстановяване и поддръжка на туристически обекти с историческо и културно значение, включително опазване и защита на материалното и нематериалното природно, историческо и културното наследство. Друга полза ще са инвестициите в образование, повишаване на квалификацията и обмен на студенти. Ще бъдат извършвани дейности в подкрепа на местни културни средища, включително театри, читалища, библиотеки, музеи, галерии и др., при използване на достиженията на цифровите технологии. 

Анкета

Как и къде ще почивате през лятото?