Следвайте ни

Арх. Белин Моллов: Европа вдига темпото и изискванията за качеството на проектите

Ще успеят тези общини, които вече имат готови идеи. Ключови ще са Интегрираните планове за развитие

viber icon

Оперативна програма „Развитие на регионите“ (2021-2027), която досега се казваше „Региони в растеж“, ще има бюджет за България над 3,1 млрд. лева. Новото е, че достъп до средствата този път ще имат и малките общини, т.е. предимство ще се дава на проекти, реализирани от няколко общини.

Ключови за успешното усвояване на европейските средства в периода 2021-2027 г. ще са ​Плановете за интегрирано развитие на общината, ​Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие и ​Планът за градска мобилност. Те ще са стратегическите документи за достъп до европейските средства.

За акцентите в програмата разговаряме с арх. Белин Моллов, автор на ИПГВР на Пловдив от 2013 г.  

- Арх. Моллов, достъпът до европейски средства през следващия планов период ще става на базата на Плановете за интегрирано развитие на общината, Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие и Плана за градска мобилност. Обяснете какво представляват те и кое ги различава от предишния ИПГВР? 

- В своята същност Планът за интегрирано развитие на общината (ПИРО) 2021-2027 г. е основополагащ, стратегически документ и важен инструмент за управлението на съответната община. Пространственият обхват на ПИРО включва цялата територия на общината. В него са определени зони за прилагане на интегриран подход за удовлетворяване на нуждите и развитие на потенциалите на общината и на възможностите за коопериране със съседни общини. Планът за интегрирано развитие на общината е със средносрочно действие, като времето за неговото изпълнение съвпада със следващия програмен период на ЕС до края на 2027 година.

Основната цел на Плана за интегрирано развитие на общината е да предложи обща рамка

и последователност от конкретни действия за устойчиво и интегрирано развитие на местно ниво, обединени в конкретна програма за действие. Общинският план е оперативен документ, обединяващ целите и начините за тяхното постигане, при задължително съответствие с Интегрираната териториална стратегия за развитие на съответния район от ниво 2 и действащите устройствени планове. По същество планът се разработва и прилага в общия контекст на актуалната законодателна и стратегическа рамка на регионалното развитие в България и Европа, като изявява местната специфика и предлага аргументирани решения за социалните, икономическите, екологичните, културните и управленските предизвикателства по пътя към устойчивото развитие на местната териториална общност. Предизвикателство в следващия програмен период ще е предложението на ЕК

реализацията на проектите да става до 2 години от подписването на договор. 

Това изисква много добра предварителна подготовка на  бенефициентите, които трябва да имат готови проекти, за да може да стартират бързо тяхното изпълнение.

 

- Създаването на ИПГВР на Пловдив започна още през 2012 г. Докъде обаче стигнахме с реализациите на заложените в него проекти? 

- Интегрираният план за градско възстановяване и развитие е „бизнес план“, който завършва с програма за осъществяване на секторните политики и стратегии на общината, съобразено с възможностите на пространственото планиране. Той се прилага, за да се постигнат по-ефективни резултати от влагането на различни видове ресурси. Изисква се подход, който да гарантира избора на тези места от града, където има най-голяма нужда от инвестиционна намеса и където ефектът от тази намеса ще бъде най-устойчив и осезаем за целия град. Изисква се прилагане на т.нар. принцип на „концентрация“ - това означава прецизно оценяване на плюсове и минуси, възможности и рискове за подбор на градски зони, където преимуществено да се насочат финансовите и организационните ресурси на общината.

 

- Имаше критики към предишния Интегриран план за това, че избраните зони за въздействие са с твърде малък обхват. Така Пловдив остана на опашката в усвояването на европарите.  

- Практиката показва два подхода в определянето на зоните - единия - очертаване на по-широки зони, покриващи големи територии от града. Този подход дава известна гъвкавост в определяне на конкретните проекти, но размива идеята за концентрация на усилията и често води до нереалистични идеи за проекти или до силно намаляване на ефекта от прилагане на интегрираното планиране. Другият подход е стриктно придържане към принципа за концентрация. Той е по-труден, изисква сериозна предварителна подготовка, политическа и обществена подкрепа и много добра организация в процеса на планирането, проектирането и изпълнението. През 2013 г., когато разработвахме плана, ние (екипът на Изпълнителя и Възложителя - Община Пловдив) съзнателно избрахме втория подход. В разработването на плана ние се стремихме да имаме поведението на „добри и предприемчиви стопани“, които имат съзнанието и желанието да „капитализират“ собствеността си.

Липсата на ясно изразен икономически профил на Пловдив и неговата специфика на „град община“,

която поражда известни усложнения във  взаимодействието с околните общини от агломерационния ареал, изисква конкретни действия в посока на профилиране и очертаване на нов образ, съхраняващ, разбира се, неговата неповторима културна идентичност.  В този смисъл предложените от нас зони за въздействие трябваше да изпълнят няколко ключови стратегически задачи. Тогава този избор беше оценен от МРРБ и Европейската комисия като правилен и беше представян като добра практика. 

- Имате ли контакти в момента и търси ли ви сегашното ръководство на Община Пловдив във връзка с новите разработки?

- Не, не съм имал контакти със сегашното ръководство на Общината. Старая се да се информирам и се интересувам от реализацията на ИПГВР. Съжалявам, че много от проектитe, които в началото на този планов период бяха силно подкрепени от МРРБ, местната власт в Пловдив, заинтересованите страни и гражданите, проекти, които влязоха в инвестиционната програма, практически не се реализираха. Убеден съм обаче, че тези проекти не са загубили своята актуалност.

 

Арх. Белин Моллов е архитект и преподавател с дузини проекти за стратегическо планиране, регионално развитие и градска регенерация.  Ръководи екипа на „Консорциум Пловдив 2020”, който изготви няколко стратегически документа за развитието на града: Интегрирания план за градско възстановяване и развитие, както и Общинския план за развитие на Пловдив.

Специалистът е завършил архитектура във ВИАС - София. От 1971 до 1990 г. работи в Генералния план на София, от 1991 г. до 1995 г. е съветник в Столичния общински съвет, от 1992 г. е в администрацията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, през 2001-2002 г. е заместник-министър, след това е бил съветник и отново заместник-министър. 

Даниела Арнаудова

Даниела Арнаудова

Репортер-редактор - екип "Бизнес"

Даниела Арнаудова е завършила Българска филология в ПУ „П. Хилендарски”. От 2002 г. работи в приложение „Имоти – строителство и архитектура” на вестник „Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

РАЗС'ТРЕЛ по бързата процедура

РАЗС'ТРЕЛ по бързата процедура

30.07.2020 | 00:20

Ако "ПОДЛЕЗЪТ ПОД ГАРАТА" БДЖ го започва по авторизирания "план" от Белин Моллов, то този престъпник следва да бъде арестуван, разследван, осъден и раз'стрелян безцеремонно. Вместо съсипване на цяла централна зона на Града пред Гарата (както и оттатък релсите) със задълбаване ДЪЛБОКО В ЧОР'БАТА като за трафик, този КАП'УТ нямаше ли мозък да предвиди ажурно стоманено премостване за връзка север-юг НАД ЖИРАФИТЕ? Както китайците прекосиха половината Африка? Както от десетилетия работи Бетонният, който няма нужда да го бутат за да профучат със 1,200 км/ч а само да си наведат малко пипалата! Или ДАЛАВЕРАТА беше в дупките? Мръсник, КАБ и САБ да му отнемат проектантската "правоспособност"!

Отговори
2 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

За кого бихте гласували, ако изборите бяха днес?