Следвайте ни

Арх. Белин Моллов: Европа отваря вратичка за малките общини

Политиката е създаване на жизнени, икономически силни и устойчиви региони, които могат да преодоляват неблагоприятните демографски тенденции

viber icon

- Как ще се кандидатства за тези средства?   

- Общинските администрации на 10-те града ще са териториални органи за управление на програмата.  Към тях ще функционират Звена за подбор на проекти, формирани от общински експерти с възможност за привличане и на външна експертиза. Те ще извършват дейности по информация и публичност - публични обсъждания и обществена подкрепа за проектите, както и предварителния им подбор. Големите общини ще имат 3 възможности за кандидатстване с проекти. Първата е самостоятелно или в партньорство със заинтересовани страни от общината. Втората -  в партньорства между общините в съответния клъстер или в партньорства от заинтересовани страни от клъстера. Третата  ще са партньорства между бенефициенти от двата приоритета на програмата - малки и големи общини.

 Водещ принцип при подбора на проектите за финансиране ще е приносът им към икономическото развитие на дадената територия.

 Предвижда се отделен индикативен бюджетен пакет за всеки регион.

 

- Арх. Моллов, вече е ясно, че новата Оперативна програма „Развитие на регионите“ (2021-2027) ще има бюджет за България над 3,1 млрд. лева. Достъп до средствата този път ще имат и малките общини, т.е. предимство ще се дава на проекти, реализирани от няколко общини. Кои ще са основните приоритети на програмата?

- Това, което е ясно към момента, е, че оперативната програма, която през отминаващия планов период 2014 ​- 2020 г. се казваше „Региони в растеж“, през новия период 2021 - 2027 г. ще се нарича „Развитие на регионите“. Очаква се бюджетът за България по тази програма през следващите седем години да бъде около или над 3 млрд. лева, които, най-общо казано, ще се използват за балансирано развитие на шестте региона от ниво 2 по три основни направления: интегрирано градско развитие; интегрирано регионално развитие и както през всички минали периоди - техническа помощ за информация и комуникация; подготовка, изпълнение, мониторинг и контрол; оценка и проучвания, събиране на данни; укрепване на капацитета на УО, бенефициите и партньорите.

 

- Какво означава интегрирано развитие и защо това понятие е в основата на новата оперативна програма?

- Основната цел на политиката за регионално развитие в България е създаването на жизнени, икономически силни и устойчиви региони, които могат да преодоляват неблагоприятните демографски тенденции и задълбочаващите се междурегионални и вътрешнорегионални различия. Това ще се случи, когато целенасочено се развива полицентрична мрежа от градове и се прилага интегриран териториален подход. Този подход предполага ефективно сътрудничество между институции, работещи на различни нива на управление, заедно с всички заинтересовани страни и гражданите за осигуряване на по-добро развитие на икономическите потенциали, мобилността и привлекателната среда за живот с възможности за достъп до образование, здравеопазване, спорт, работа и отдих и общо повишаване на жизнения стандарт. Новата оперативна програма ще има два основни приоритета - за интегрирано градско развитие и за интегрирано териториално развитие.

 

- Нека да обясним спецификата на всеки един от тези приоритети.

- Приоритет 1 е насочен към 10 големи общини - Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, София и Благоевград. Те са обособени в 4 териториални обхвата, наречени в техническата документация „клъстери“ - по райони от ниво 2 и отчитайки функционалните връзки между тях. Бюджетът ще бъде разпределен на база методология, която включва 4 индикатора с различна тежест, а именно: население 15%; територия 15%; брутна добавена стойност 20%; инфраструктура 50%. 10-те общини в четирите градски клъстера са:

1. Северозападен район (СЗР) - Видин и Плевен - 21.82% от ресурса на оста;

2. Северен централен (СЦР) и Североизточен район (СИР) ​- Русе, Велико Търново и Варна - 23.53% от ресурса на оста;

3. Югоизточен (ЮИР) и Южен централен райони (ЮЦР) ​- Бургас, Стара Загора и Пловдив - 21.62% от ресурса на оста;

4. Югозападен район (ЮЗР) - София и Благоевград - дял от 33.02% от ресурса на оста.

30% от бюджета на всеки клъстер ще е за участие на градските общини в интегрирания териториален подход с по-малките общини. Общинските администрации на 10-те града ще са териториални органи за управление на програмата.  Към тях ще функционират Звена за подбор на проекти, формирани от общински експерти с възможност за привличане и на външна експертиза. Те ще извършват дейности по информация и публичност - публични обсъждания и обществена подкрепа за проектите, както и предварителния им подбор.

 

- Вторият приоритет касае по-малките общини, обяснете какви са особеностите тук.

- Приоритет 2 за интегрирано териториално развитие ще обхваща 40 градски общини от 6-те района на ниво 2, в които има населени места над 15 000 жители.

Предвижда се отделен индикативен бюджетен пакет за всеки регион. Всички оперативни програми, участващи в интегрирания териториален подход, ще допринесат за отделните пакети, които ще се разпределят по методология, включваща 4 индикатора ​- 3 общи (население - тежест 15%; територия ​- 15%, и брутна добавена стойност ​- 20%, и 1 специфичен, отчитащ естеството на подкрепата по различните оперативни програми с тежест 50%, както следва: ОП „Развитие на регионите“ ​- инфраструктура; ОП „Иновации и конкурентоспособност“ - иновации; ОП „Наука и образование“ - висше образование и обучение през целия живот; ОП „Развитие на човешките ресурси“ - ефективност на пазара на труда; ОП „Електронно управление“ -институции; ОП „Околна среда“ - дял на населението (%), свързано със системите за събиране и пречистване на отпадъчни води.

Водещ принцип при подбора на проектите за финансиране по новите териториални подходи ще е приносът им към икономическото развитие на дадената територия. При подбора на проектите ще се прилага подход „от долу нагоре“. Дяловете на регионалните бюджетни пакети от общия ресурс по региони се предвижда да са съответно: СЗР ​- 19%; СЦР ​- 17%; СИР ​- 16%; ЮИР ​- 17%; ЮЦР ​- 17%, и ЮЗР (без София) - 14%.

 

 

 

Арх. Белин Моллов е архитект и преподавател с дузини проекти за стратегическо планиране, регионално развитие и градска регенерация.  Ръководи екипа на „Консорциум Пловдив 2020”, който изготви няколко стратегически документа за развитието на града: Интегрирания план за градско възстановяване и развитие, както и Общинския план за развитие на Пловдив.

Арх. Моллов има 50-годишен опит в областта на устройственото планиране и градското развитие. Роден е на 23 октомври 1946 г. в гр. Русе. Дипломира се като архитект през 1969 г. Бил е директор на Генералния план на София от 1986 до 1990 г. След 1990 г. е общински съветник в Столичната община, заместник-министър на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), съпредседател на преговорната позиция „Регионална политика“ по договора за присъединяване на България към ЕС, съветник в политическия кабинет на ​министъра на РРБ. Специализирал е в „Даунинг Колидж“ в Кеймбридж, Великобритания; Университета на Южна Каролина, Колумбия ​- САЩ; Korea International Cooperation Agency (KOICA) -Сеул; Европейския институт  по публична администрация в Маастрихт, Холандия; USA World learning institute и др. Участвал е в експертната група на Съвета на Европа за разработването на „Хартата на градовете“. 

Даниела Арнаудова

Даниела Арнаудова

Репортер-редактор - екип "Бизнес"

Даниела Арнаудова е завършила Българска филология в ПУ „П. Хилендарски”. От 2002 г. работи в приложение „Имоти – строителство и архитектура” на вестник „Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли предложението на ГЕРБ за Велико народно събрание и промени в конституцията?