Следвайте ни

91% от сградите у нас са с най-ниска енергийна ефективност

Планираната вълна за обновяване на сградите в цяла Европа трябва да се превърне в двигател на икономическото възстановяване

viber icon

Нестопанският изследователски институт BPIE (Building Perfomance Institute Europe в Брюксел, посветен на подобряването на енергийните характеристики на сградите в цяла Европа) проведе проучване по искане на кампанията Renovate Europe.

В момент, когато всички говорят за енергийното обновяване на сградите, BPIE изследва макроикономическите ползи от процеса. Резултатите са обнадеждаващи ​- проведени са много изследвания на всички нива -национално, европейско и глобално ниво. Стимулиращият ефект от инвестирането в енергийно обновяване на сградите е голям, особено в условията на пандемията COVID-19.

 

Строителният сектор играе решаваща роля в този преход.  Планираната вълна за обновяване на сградите трябва да се превърне в двигател на европейския план за икономическо възстановяване. Европейската Зелена сделка признава, че строителният сектор е ключов стълб за растеж. Сградният фонд на ЕС се нуждае от широко обновяване, за да осигури здравословни и достъпни условия на живот и труд. Също така да се бори с изменението на климата и да изведе милиони европейци от енергийната бедност. В публикувания Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 прави впечатление, че

се предвижда 49% намаляване на емисиите до 2030 г.

в сравнение с 1990 г. Освен липсата на амбиция по отношение на въглеродните емисии от индустриалните сектори според същия План е предвидено постигане на само 19,8% енергийно обновяване на съществуващия сграден фонд до 2050 г., а целта на правителството до 2030 г. е за обновяване на едва 7,9%.

Предвижданите средства за зелено възстановяване на ЕС биха могли да подпомогнат финансово процеса на енергийно ефективно обновяване на сградния фонд в България. Към момента той е съставен от 91% сгради с най-ниски класове на енергопотребление (E, F и G). Това се дължи на липсата на ефективни сградни топлоизолационни решения. Според редица проучвания е доказано, че топлоизолирането на сградите води до най-бързи и икономически ефективни резултати по отношение на спестяванията на енергия и СО2 емисии. Домакинствата в България сами по себе си консумират 23% от крайната енергия, като 70% от тази енергия е за отопление и охлаждане на енергийно неефективни сгради с класове на енергопотребление под C. Според задълбочени изследвания основните енергийни загуби в сградите -

25% загуби през фасадите и 30% през покривите.

Ето защо от БАИС и КСБ апелират за навременното разработване и стартиране на програми в сферата на повишаване на енергийната ефективност на съществуващите жилищни сгради до клас B. Това е технически постижимо с фокусирани мерки в сферата на архитектурно-строителните дейности по сградния фонд. От гилдията настояват и за въвеждане на задължителни критерии за нови сгради за близки до нулевото потребление на енергия. „Считаме, че е необходимо създаването и реализацията на програми за финансиране на енергийното обновяване и на еднофамилни сгради, както и рестартиране в кратък срок на програмата за Енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради. Трябва да се вземе под внимание необходимостта от промени в методологията и финансовия механизъм на провеждането <210>, с които да се постигне по-висок клас на енергопотребление на сградите, по-стриктен мониторинг на качеството на строителство и приоритетно използване на европейски средства.”

Според последното преброяване на НСИ от 2011 г. съществуват 3 887 149 жилища с 283 833 хил. кв. м полезна и 215 197 хил. кв. м жилищна площ, от които само 15,5%, или 602 546 жилища, са с изолация. Според последните данни на МРРБ

над 700 000 обитаеми жилищни сгради имат нужда от мерки по ЕЕ,

от които 650 000 са еднофамилни и 54 000 са многофамилни сгради. Финансирането на мярка за подобряване на енергийната ефективност на жилищния фонд може да бъде разглеждано освен като подпомагащо изпълнението на ангажиментите на България по отношение на климатичните промени, но и като рестартиращ икономиката след кризата от COVID-19 инструмент на правителството. 

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли предложението на ГЕРБ за Велико народно събрание и промени в конституцията?