55 години история: Изграждането на "Тракия" започва от жилищна група А-9

През 2023 г. се навършват 50 години от първата копка на ​район „Тракия”. За юбилея местната администрация откри фотоизложба. Тя съдържа исторически данни, ескизи и фотоси, свързани с проектирането, изграждането и развитието на района.

Кметът на най-младия пловдивски район Костадин Димитров анонсира събитието с думите: „Отправям специална покана към хората, участвали в проектирането и изграждането на района - проектанти, архитекти, инженери, енергетици, техници и всички, отдали част от живота и енергията си за нашия любим район. Ще се радвам да се видим и да чуем техните разкази и спомени”.

Припомняме, че изграждането на първите блокове в района започва в далечната 1973-та. Навремето голямата цел и идея е преодоляване на тежката жилищна криза в бързо разрастващия се Пловдив.

„Тракия" на практика се създава от група млади ентусиазирани проектанти - архитекти и инженери, които работят денонощно по възложената им задача. В Пловдив в годините на соца се строят по 3000 апартамента на година, което е на ръба на възможностите на проектантите и на строителите от местния Домостроителен комбинат. Някои оценяват направеното като подвиг за времето. Арх. Веселин Т. Дончев е един от тези проектанти и днес ни връща към историята на жилищния район „Тракия“.

В предишната статия за създаването на ЖР "Тракия" стана ясно, че след трите концепции за развитието на новия жилищен район от 1971 година се появи нова през 1972 г. С какво обаче тя се отличаваше от предишните?

Първото и основно беше структурата на комплекса да бъде активно свързана със съществуващата градска структура - композиционно и комуникационно, като водеща структурно-композиционна парадигма беше именно отношението към това „ком-ком“ (композиционно/комуникационно) - съобразяването с различните аспекти на взаимодействията между индивид/и, група/и, колектив/и, общност/и. Всички те имат различни структурни функционално-пространствени характеристики - неформални/интимни и формални/публични. Например обитаването, или жилищната функция, изцяло се основава на неформални, индивидуални отношения, което предполага и съответната необходимост от по-малки структури, които да позволяват съответна интимност. Трябва да се отбележи, че имаше заложена предварителна жилищна форма - многоетажна едропанелна блок-секция, което беше неадекватно по характер на посочените особености на обитаването, тоест имаше заложена априорна (предварителна) грешка, с която концепцията трябваше да се съобразява. 

В противоположност на обитаването потреблението, или още обслужващите дейности, се основават на предимно формални отношения, което предполага по-значими публични пространства. Отдихът предполага и двата вида характеристики, но все пак доминира индивидуалното, интимно поведение. Комуникацията трябва да осигури адекватна транспортна и пешеходна структура от общоградски и локален характер. Тези и още много други съображения 

трябваше да бъдат координирани при формиране на урбанистичната концепция 

и най-вече на нейния дизайн, защото именно той, ако е адекватно и с разбиране направен, ще осигури необходимото позитивно качество на концепцията - сега и завинаги. Защото, ако концепцията е с неадекватен дизайн, това трудно, или по-сигурно е, че е невъзможно да се поправи в бъдеще.

Второто и най-сложно комплексно действие е как да се формира общата структура, в която да намерят отражение посочените по-горе обстоятелства и потребности. Това е голяма отговорност и изисква необходимата смислова подготовка - аналитична и критична.

Едно от първите съображения при формиране на общия дизайн на концепцията беше изборът на един оптимален и универсален линейно-пространствен параметър, в смисъл, че различни неща, включително и човешката фигура, са ясно различими на не повече от 400 метра, което пък съответстваше на оптималното разстояние на основните транспортни кръстовища, включително и оптималното разстояние до спирки на градския транспорт на същото разстояние от 400 м. Така се получи едновременно и линейният, и растерният модул на цялата структура на композицията на комплекса, което е видно от илюстрациите. В същото време се формира една пластична композиционна структура, за разлика от твърдите структури на концепциите от 1971 г., която се „напасна“ адекватно към съществуващата градска структура. Това се постигна в един творчески акт на първия ескиз на урбанистичната концепция, който остана непроменен - непроменен и до днес, което е видно и от терена, и от небето (когато попитах американската архитектка Меган Люнебург как е избрала за своето изследване „Тракия“, тя ми каза, че от всичко, което е видяла отгоре, това я е впечатлило най-много, а и после на място). Ето това имах предвид, когато написах, че

 концепцията е важна, защото остава завинаги - за добро или за лошо. 

Така е и с много други неща (вж. ил. 1, 2 и 3).

Третото по важност е как ще продължи архитектоничното доразвитие на концепцията.

След одобряване на урбанистичната концепция през 1972 г. се пристъпи към следващите етапи на планиране и проектиране. През 1973 г. се направи Регулационен план на комплекса в мащаб 1:2000, както и схемите на снабдителните технически системи. През същата година започна и проектирането на подробен устройствен план на една жилищна единица - А-9, в два варианта, малко различаващи се от проекта на арх. Веселин Дончев и арх. Веселина Панджарова. Реализацията на „Тракия“ започна именно от тази структурна жилищна единица, според варианта на арх. В. Панджарова, която направи и следващите подробни градоустройствени планове.

През 1990 г. се преустанови с панелното строителство на „Тракия“ в резултат от настъпилите политико-идеологически и икономически промени. Държавата се оттегли от активното си участие в т. нар. „масово и едропанелно жилищно строителство“, което беше резонно, защото държавата не бива да се меси в частния живот на хората, каквото е обитаването, т.е. жилищната функция, а само да го подпомага. Това е теоретичен проблем, защото той продължава да не се разбира по същество от всички, които по някакъв начин имат отношение към темата обитаване. 

Това е парадокс в урбанистичното мислене и практика 

Аз 40 години разяснявам тази закономерност на обитаването, но неразбирането на тази закономерност води до неадекватно урбанистично планиране, в резултат на което урбанистичните планове са израз повече на случайното, отколкото на закономерното. Нали точно такъв е случаят с ОУП на Пловдив от 2007 г., като само две години след неговото одобряване започна да се говори за необходимостта от преработването му. Не само това, новата преработка следва същите тенденции на плана от 2007 г. - липсата на теоретично обосновано урбанистично планиране, което неизбежно ще доведе до необходимостта от ново преработване.

В резултат на настъпилите промени се наложи актуализация на „Урбанистичната концепция от 1972 г.“, което стана през 1998 г.

Очаквайте продължение