Подай сигнал

Има опасност от изкуствено разделяне на стопанствата

Много от фермерите нямат дигитални умения. Време е IT секторът да се обърне към тях, смята Светлана Боянова

Интервю

от Мария Петрова 411 прегледа 0

Има опасност от изкуствено разделяне на стопанствата

Светлана Боянова е завършила право в Бургаския свободен университет. Кариерата си стартира през 2000 г. като главен експерт в Дирекция „Интеграционна политика“ в Министерството на земеделието и горите. От 2008 до 2010 г. е изпълнителен директор на Асоциацията на земеделските производители в България. В първото правителството на ГЕРБ е заместник-министър на земеделието и храните с ресори „Поземлени отношения“, „Директни плащания“ и „Програма за развитие на селските райони“. От ноември 2013 г. до момента ръководи Институт за агростратегии и иновации. Разговаряме с г-жа Боянова за новата Обща селскостопанска политика и какви са предизвикателствата пред България.



- Г-жо Боянова, предстои да се изготви национален стратегически план за новата ОСП. На какво трябва да наблегнем?

- Крайно време е браншът - и малки, и големи, да седнем и говорим за проблемите и да обсъдим предложенията на Европейската комисия. Въпросът е ще успеем ли да изготвим този стратегически план. Необходимо е повече да мислим и да решим какво искаме. Проблемът на първо място е дали ще идентифицираме точно мерките и действията, които трябва да постигнат европейските цели, както и специфичните цели за България. А те са ясно предложени - няколко вида директни плащания и програми за развитие на селските райони, които вече са в едно. Трябва да има някаква връзка между тях. На пръв поглед звучи много просто. По директните плащания например първото, което касае земеделците, е прословутият таван. Дали ще сме за, или против него? В оценката на Комисията се казва колко се очаква да бъдат спестените пари на държавите членки и препоръката е те да се дадат на малките фермери. В същото време всяка страна трябва да си определи дефиниция що е то малък фермер, а ние все още нямаме такава. Тоест, докато не си отговорим на въпросите какво разбираме под малки фермери и какво ще се случи като вземем от големите и дадем на малките, и това добре ли е за българското земеделие, нямаме категоричен отговор за или против таваните сме. Ние трябва да решим какви да са критериите за малък фермер - по декари ли, по доходи ли, или по обем работа? В противен случай това е политически въпрос, защото звучи много хубаво: Дайте да вземем от големите и да дадем на малките! Но въпросът е чисто икономически. Проблемът е, че и към момента имаме дисбаланс големи-малки, и това на всички е ясно. Но в случая критерият е само декари и нищо друго. Трябва обаче да погледнем и какво допринася за брутния вътрешен продукт всеки един от секторите и да решим дали ще гледаме само декарите, или не и тогава да дадем дефиниция за малките. Хората трябва да знаят, че таваните идват най-много от две държави - България и Румъния. Това означава, че другите държави едва ли имат толкова голям проблем.

- Може ли да разясните въпроса с таваните за България и Румъния?

- В оценката на въздействието е посочено, че при сегашната система на намаление на директните плащания само осем държави членки прилагат таван на плащанията от 150 000 до 500 000 евро, а само в 14 държави членки директните плащания над 150 000 евро се намаляват с между 5 и 50 процента. Общо средствата, които към момента се заделят по тази система, са в размер на около 120 милиона евро годишно. При прилагане на новата система се очаква заделените средства на ниво ЕС да бъдат в размер на повече от 300 милиона евро годишно, като 60% от тези средства ще се формират от България и Румъния. В същото време обаче се посочва, че при преразпределянето на тези средства от по-големите към по-малките земеделски стопанства плащането на хектар в България ще се увеличи с около 10%, а в Румъния - с 6%. Съпоставено с плащането на хектар в момента (около 330 лева/ха СЕПП и зелено), ще имаме увеличение с 33 лева на хектар, или общо с 3 лева и 30 стотинки на декар. Никъде няма данни и анализ как това ще се отрази цялостно на производителността на сектор „Земеделие” в България и в частност как това ще се отрази на конкурентоспособността на българския земеделски производител спрямо тази на останалите фермери в ЕС. Запазването на системата за намаление на директните плащания във вида, в който е предложена в момента, в България може да доведе по-скоро до изкуствено разделяне на земеделските стопанства, отколкото до постигане на целите на ОСП.

- А какъв ефект се гони с намалението на директните плащания?

- Намалението на директните плащания се прилага вече три години - период, в който е много трудно да се оцени неговата ефективност. До момента липсва доказателство за това, че ограничаването на директните плащания в определени граници води или може да доведе до положителен ефект за земеделието е ЕС като цяло. Важно е да се отбележи, че предложеното от ЕК намаление ще се прилага за всички директни плащания, включително и за обвързаното с производството подпомагане, а не както е до момента - само за плащанията по схемата за единно плащане на площ.

- А как стои въпросът за зелените схеми?

- Другият важен въпрос е предложението за доброволни за фермера зелени схеми, а задължителни да бъдат за държавата. Пак трябва да решим какви да са тези зелени схеми, така че да не губим пари по тях. И друго по този повод - един голям фермер, по декари например, който взима големи субсидии, много ще се замисли дали ще иска тези допълнителни пари, ако ще го хване таванът. Много е важно също да кажем с какви от познатите ни инвестиционни мерки ще боравим. Защото имаме приблизително 400 млн. лв. намаление по Програма за развитие на селските райони, което не е малко. Трябва да решим и дали ще внедряваме иновации и имаме ли там приоритизиране. В какви точно иновации да се насочим, че да може най-бързо да стигнат и до малки, и до големи. Тук няма защо да ги делим, всички имат нужда от иновации, за да са конкурентоспособни. В интерес на истината, има иновативни решения за стопанства с по-малък мащаб, както и за по-големи. Така че не е нужно да ги сборичкваме в това отношение по размери на стопанствата и по сектори. Защото и сега има обвързана подкрепа, но какви са резултатите от нея? Трябва да избягаме от всички клишета на говорене и с цифрите, и с идеите да очертаем бъдещето на българския агросектор.

- Кои са препъникамъните пред бранша?

- Проблем бихме имали, защото не го и говорим, относно системата за знания и иновации, която трябва да се създаде. Тя включва всички заинтересовани страни - бизнеса, държавната администрация. Нямаме изградена селска мрежа, нито добре развита съветническа мрежа. Към момента Националната служба за съвети в земеделието предлага да се пишат безплатни проекти по програмата, а тя има много повече функции от това. Служителите там, за да си вършат работата, трябва да имат някаква сигурност и адекватни възнаграждения, както и капацитет, който се изгражда с години.

Най-вероятно могат да се посочат и други проблеми, които ще възникнат на ниво ЕС вследствие на предложението за въвеждане на таван и които ще засегнат конкурентоспособността на различните земеделски производители в ЕС. Те тепърва ще бъдат анализирани подробно, тъй като новопредложените регламенти са поместени в над 600 страници, и на експертите ще им бъде необходимо време да се запознаят с тях в детайли. Това, което вече се вижда обаче, е, че възможно решение на всички проблеми се крие в това да се предостави възможност на държавите членки, с оглед своите национални специфики, сами да решават дали и в какви граници да прилагат системата за намаление на директните плащания. Що се отнася до България, редно е администрацията, в лицето на Министерство на земеделието, да направи анализ на това как таванът на плащанията ще се отрази на българското земеделие и да проведе публичен дебат с всички заинтересовани страни - фермери, НПО и т.н. Докато това не се случи обаче, тя би следвало да защитава в Съвета на министрите по земеделие и рибарство на ЕС точно тази позиция - промяна на чл. 15 от Проекта на Регламент за стратегическите планове, с оглед даване на свобода на държавите членки сами да преценяват дали и в какви граници да прилагат намалението на директните плащания.

- Говорим за дигитализация в земеделието. Българските фермери готови ли са за това предизвикателство?

- Много трябва да се работи в тази насока. Болшинството от земеделските производители не са готови, защото не е създадена необходимата среда - на много места няма широколентов интернет. Необходимо е фермерите да добият дигитални умения, но затова трябва да им се помогне. IT компаниите да обърнат поглед и към земеделието, да отидат на място и да видят, и да започнат да създават и предлагат такива продукти. Затова направихме и дигитален хъб, като целта е точно това да се стимулира - да започнат да си говорят IT компании и земеделци и за си помагат взаимно. Пари очевидно има по различни програми, но липсва мрежата от взаимни контакти. По този въпрос също трябва да се работи и усилията на института са в тази насока.
Хубавото в предложението на комисаря Хоган за новия програмен период е, че е отпаднал текст, според който обвързаната подкрепа не трябва да води до увеличаване на производството, и това е добре. Надявам се тук да имаме активни хора, които да развиват бизнес, а не да се опитват да го заобиколят. Комисията казва, че 40% трябва да се заделят за борба с климата в селскостопанската политика. По този въпрос в България не се работи. А за кръгова икономика? За биоикономика? Това са неща, които са на дневния ред на европейците, а нали и ние сме европейци, но не говорим по тези въпроси.

Коментари