Икономистът: Спестяваме 4 млн. лева, а губим 400 със смяната на времето

По въпроса за ползите и вредите от смяната на времето разговаряме с Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България, АИКБ 


-Навременно ли е отпадането на непрекъснатата смяна на зимно и лятно време?

-Трябваше да стане много по-рано. Първите два пъти решението беше по-скоро отложено.

-При въвеждането на смяната на часовото време основен мотив е била икономията на електроенергия. Днес обаче като че ли щетите за бизнеса се оказват повече от ползите?

- Точно така, основният мотив за въвеждането на смяната на времето е икономия на електричество основно в производството. В началото на 20. век някои страни го въвеждат с този аргумент. В България тя се въвежда в края на 1970-те, отново с цел икономии на електрическа енергия.

Изследвания, направени в последните години, показват обаче, че тази икономия в България е в рамките на 4 млн. лева годишно. Всъщност това е единствената полза от смяната на времето, докато негативите са много по-големи - оценени са на 100 пъти повече от ползата. Т.е. загубата на бизнеса и на обществото от смяната на времето е около 400 млн.

-От какво конкретно се генерират тези загуби?

-Основно от повишени медицински разходи, болнични, намалена трудоспособност и производителност. Това са преки загуби за бизнеса, които сумарно дават посочената сума от 400 милиона. Особено при смяната към лятно часово време напролет, когато часовникът се мести с час напред, се създава голям дискомфорт на работниците и служителите, увеличават се трудовите злополуки, увеличават се болничните в седмицата след смяната на времето, увеличават се инфарктите и инсултите, както и пътните злополуки. Разбира се, човешкото здраве и живот няма цена. Но оценката на медицинските разходи за компенсация на неразположението вследствие смяната на стрелките са стократно повече от ползите.

-Кое време за бизнеса е по-изгодно?

-Несъмнено за туристическия бранш е по-важно да е по-дълъг денят през лятото заради атракциите и организираните събития. За земеделските стопани също е важно да има по-дълъг ден през лятото, когато се осъществяват основните дейности. Смятам, че и за строителите лятното време не би следвало да е проблем, защото те също работят при външни атмосферни условия. 

Така че ако вземем тия три важни за икономиката ни сектора, би следвало България да предпочете лятното часово време като постоянно. Практиката показва, че южните страни, каквато е Турция, са избрали лятното време, а северни страни като Русия са предпочели зимното.

Според нас Европейската комисия трябваше да избере едно време и то да бъде приложено за целия ЕС. Иначе рискуваме да стигнем до парадокса България да избере лятно време, а съседна Румъния - зимно, т.е. да имаме час разлика със съседите, с които сме в един и същи часови пояс. Впрочем и сега имаме случаи на час разлика със западните съседки Македония и Сърбия. 

-Няма ли да настъпи хаос в транспорта, ако всяка страна избере свое време?

-Не би трябвало. В началото ще има объркване, но то ще се преодолее. И сега се качваш в самолета по българска време, кацаш в Брюксел по брюкселско. И след фиксирането на време в отделните страни ще бъде нещо подобно. Въпросът е, че  ако се натрупат разлики между зимно и лятно часово време, вместо с разлика 2 часа ще кацнеш с разлика 3 часа, което може би ще създава повече дискомфорт при пътуващите.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?