Христо Марков: Бях в кафене с Шарън Стоун - велика дама!

Очаквам да филмират някоя от историите ми, одобрени от сценаристите в Меката на киното

Христо Марков е политик, общественик, публицист. Един от създателите на СДС в Пловдив. Депутат от Седмото Велико Народно събрание и от 36-то  НС. Един от 39-та депутати, които не подписват Конституцията. Участник в гладната стачка срещу приемането на Конституцията.

Завършил е българска филология в ПУ „Паисий Хилендарски“.

Автор е на множество статии, студии и изследвания в периодичния печат. Личният му блог toross.blog.bg е сред популярните в страната. В него авторът публикува анализи, статии, спомени, исторически студии, архивни документи.   

Разказът му за живописния чешит Никола Бангиев - Пусти Никола е финалист в конкурса за сценарни идеи на Холивуд. Преди дни Марков се върна от Лос Анджелис, където представи още три документални истории, достойни за претворяване на екран.   


-Какво е чувството да скочиш от Пловдив в Меката на киното Холивуд?

- Друг свят. Друга организация на обществото. Различно не само от нас, българите, но въобще от европейците. Но не съм изненадан. Вече съм го виждал. 

А в Холивуд блясъкът, лустрото са наистина изумяващи. Не може човек да си изкриви душата.

Различни са начинът, по който хората са поставени в обществото - без ограничения. Далеч по-освободени са.  

-По-хубави ли са американките от българките?

-Първата илюзия е, че има хубави американки. Ала нито първия път през 1994 г., нито сега видях в Щатите такива красавици. В масовия типаж американките са дебели и грозни - как иначе, като се тъпчат с бургери и се наливат с кола.  

За разлика от елитните екземпляри, разбира се. Е, има и безумно красиви, предимно от шоуто и киното, но я няма тази масова хубост като при българките. В Щатите видях много малко истински красиви жени.    

Видях две-три изключително жени, облечени стилно - оказаха се сръбкини. Европейският човек има стил, финес. Годините натрупвания са оставили у европееца наслагвания в стила, дори външно. За сметка на това пък американците имат възможностите за развитие, които им дава обществото. Искаш ли да се развиваш, можеш да го направиш.

-Не се ли натъкна на някоя холивудска звезда?

- Е, как, видях на живо не кого да е, а великата Шарън Стоун! Бяхме в едно кафене със Славчо, най-добрия ми приятел, работи в Холивуд от години. Той ми каза за конкурса и ме подкани да участвам. Та с него бяхме в едно кафене в Ел Ей и той ми я показа: Виж оная руса дама с шапката! Не можех да повярвам на очите си. Страхотна! Излъчва достойнство, изключителна дама, за мен тя е символ на класата на Холивуд. Стори ми се по-слаба, отколкото в известните  филми. С бонбонена шапка, с изискано ленено костюмче с панталон. Нямаше фрапиращ стайлинг, но излъчва класа! За мен тя е жена мечта, останала в съзнанието ми като жената от другия свят.

Имаше много други известни в арт средите персони, говорят си със Славчо, той ми обяснява - този е актьор, този режисьор. Така че видях доста хора, без да ги познавам. Ел Ей е огромен мегаполис.  

- Предизвикахте ли фурор с разказите, които представихте?

- Наистина сценаристите от Холивуд бяха впечатлени. Засипаха ме с въпроси. Бяхме събрани на разговор всички около 30 автори от цял свят, които сме преминали последния кръг на този световен конкурс за сценарни идеи. Освен разказите, с които се класирахме, всеки от нас представи по още три текста. Бяха ги превели, разпечатили и раздали на присъстващите.

Особено им допадна разказът за Юлияна - първата ми голяма любов, с която се разминахме, след като тя избяга на Запад. Заливаха се от смях на невероятната история на Тотю с черджето - премеждията на един от българите, оцелели при потъването на кораба „Титаник”. Да не говорим за живота на баба ми, прекарала цяла година в лагер, в студ, кал,  побои.   

- Могат ли тези разкрепостени хора, които нямат представа от живота под похлупак, да разберат тези съдби?

-  Не могат да повярват, че такъв живот е възможен, въпреки че са чували за някои случки, главно от наши емигранти. Разказах им и историята на талантливия пловдивски реставратор Владо Гошев, горянина от Куклен. Негово дело са таваните на повечето от къщите в Стария град, а е преживял какви ли не премеждия, дори  затвор, заради баща си, противник на социалистическата власт. Убийството на баща му, престоят на Владо и брат му в затвора, че са оцелели по чудо. Това наистина ли се е случвало? Действителен ли е този човек, питаха ме сто пъти. Бяха втрещени, не можеха да повярват как може да се причини това на един даровит човек по политически причини. Обещах да им заведа Владо следващия път, да се уверят лично.  

Още по-удивени бяха, че за съдбата на този човек и на други с подобна на неговата съдба не са правени дори документални филми, не са писани книги. Нямате представа какво богатство притежавате. Не можете или не знаете да използвате историите от епохата на комунизма, повтаряха домакините. Не знаете да експлоатирате миналото си, каза ми присъстващ на обсъждането оператор. Сега страната ви е членка на ЕС, какво пречи да се дава гласност на такива случаи, недоумяваха присъстващите.

От презентацията знаеха, че съм бил депутат след демократичните промени. Питаха ме: Отмъщавахте ли? Не, хората, за които разказвам, не са помислили за отмъщение. Защо  българите, пострадали от режима, не са потърсили възмездие от тези, които са им го причинили - това хората в Холивуд не можеха да разберат. Повтаряха: Нормално, човешко е страдалият без вина да потърси възмездие! 

Държах да запазя национално достойнство. Просто обясних, че у нас има хора, които се преструват на антикомунисти, но всъщност са крайни комунисти. Споменах името на депутата, бивш седесар, бивш пловдивски кмет Спас Гърневски. Обясних, че в управляващата в България партия има доста бивши комунисти и милиционери, които няма да позволят истината да излезе наяве. 

Разказах и за неосъществения проект за музей на паметта в подземията на днешната община Пловдив, където са били измъчвани противници на режимите - и преди 9 септември 1944 г., и след това. Един от присъстващите предложи неговото сдружение да даде пари за създаване на музей в Пловдив. Обясних, че не парите са проблем - те са осигурени от  най-голямата неправителствена организация в Европа "Движение памет и съвест". Идеята бе провалена от градската управа, докато градове в съседните страни  - Тирана и Белград, вече си създадоха такива музеи.

Какво следва оттук насетне?

- Всички истории, които са спечелили журито и са стигнали до края на конкурса, са в ръцете на сценарните екипи в Холивуд. Отделно допълнително представените по три истории. Подписахме, че нямаме нищо против те да бъдат реализирани евентуално във филмов вариант. Авторските права си остават наши. Очаквам в следващите месеци да получа обаждане за някоя от историите ми.  

- Как ви посрещнаха приятелите в САЩ? 

- Видяхме се с Юлияна. Тя дойде от Ню Йорк, живее там от години. Не искам да разказвам тази история, много е болезнена и лична. Радвам се за нея - дъщеря  е преподавател по балет в едно от най-престижните училища по изкуства в САЩ.

Видяхме се с най-добрия ми приятел Славчо, по-щастлив е за успеха от мен. Все повтаряше - нямаш представа какъв невероятен пробив за България е това! Той пуснал разказа, с който спечелих - за невероятния чешит Пусти Никола, бохем, многоженец, анархист, губернатор, горянин, в едно от специализираните издания в Холивуд. Там ще излязат и новите три истории, които представих - за Юлияна, Тотю с черджето и драмата на баба ми - изискана дама, педагог с виенска диплома, пратена в лагер като народен враг.

- С какво днешна Америка е по-различна от тази през 1994 г.?

-  Фрапираща разлика няма, сега е по-скъпо. През 1994 г. беше доста по-евтино, дори в сравнение с Европа. Ала най-невероятното е, че обществото им е така организирано, че всички да живеят добре и всеки, който има хъс за работа, може да върви напред, да преуспява.

Калифорния ме удиви с полята и градините си - там средната класа се занимава с земеделие. Половината от времето бяхме в хотел, който беше близо до ранчо. Като видях с какви супермодерни машини обработват земята - невероятна, уникална работа! Къде сме тръгнали ние! Разликите са колосални!

- Не се ли изкушихте да останете?

- О, нито за миг! Преди двайсетина години имах няколко възможности да изчезна в САЩ, но не заминах. 

- Бихте ли отишъл отново в САЩ?

- С удоволствие. Чудесно е чувството да се връщаш от друг свят. Нямам намерение да сменям този тук с оня отвъд океана, колкото и да е невероятен. Може би съм прекалено българин.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?