Христо Г. Данов се жени три пъти, на 57 му се ражда дъщеря

Синът Милош е кмет на Пловдив два мандата, снахата София - математичка номер 1

Христо Г. Данов се жени три пъти. В странстванията си из България и Европа той среща в Сопот Гина Бочева, с която сключва брак през 1869 г. и довежда в дома си първата стопанка. Гина е с благ характер, не е първа красавица,  но е отлична домакиня. От този брак остават живи две деца - дъщерята Невена и синът Груйо.

След смъртта на съпругата си 55-годишният Данов сключва втори брак с овдовялата учителка от Стара Загора Радка Милошева, която е с 26 години по-млада от него.  Данов осиновява сина  Милош, когото отглежда като свое дете и му поверява създаденото издателство и книжарниците.
Издателят е на 57, когато втората му съпруга го дарява с дъщеря Мария.  

След като губи и Радка, покосена млада от тежка болест,  Данов се жени за трети път. На последната запазена семейна снимка Христо Данов е в средата с децата и с третата си съпруга Ана - карловка, известна като щедра дарителка.  

След смъртта на големия възрожденец през 1911 г. със стопанисване на авторитетното издателство в Пловдив се заемат всичките му 5 наследници -  
тримата синове и двете дъщери на Христо Г. Данов.

Веселин Данов, бащата на бъдещия конституционен съдия Христо Данов, се занимавал главно с търговската дейност на фирмата. Милош Данов отговарял за тежката литература. Третият син, Груйо Данов, водел учебната част - издаването на учебни помагала, карти. Докрай те не отстъпват от принципа на баща си да работи със сериозна литература, свързана с науката. През 1939 г. цялото издателство се мести в София и оборудва свръхмодерна собствена печатница в “Подуяне”. През 1947 г. национализират предприятието и дейността му е прекратена. 

Най-изявен общественик от наследниците на Христо Г.Данов е доведеният син на издателя  - Милош Данов. Той е кмет на Пловдив два мандата. Изявен стопански деец, подпредседател на пловдивската Търговско-индустриална камара, инициатор за създаването на първото в България общинско стопанско предприятие за електроснабдяване. 

Завършва българската гимназия в Солун, учи математически науки в Лайпциг. Не успява да защити докторат, тъй като нуждите на бащиното му книгоиздателство налагат връщането му през 1898 г. в Пловдив.

През 1908 г. Милош Данов за кратко е помощник-кмет на града. Участва в Балканските и Първата световна войни като младши офицер. Достига чин капитан, получава орден за храброст. Скоро след демобилизацията става председател на общинска тричленна комисия - 1918-1919 г. ,а по-късно и на общинска седемчленна комисия - 1928-1929 г., като и през двата мандата организира дейността на общината за преодоляване на щетите, причинени от управлението на кмета Деньо Манев, а след това - от катастрофалното земетресение през 1928 г.

Въпреки че икономически причини налагат премествате на книгоиздателство „Хр. Г. Данов” в София през 1930-те, Милош остава пловдивчанин по дух. Според последната му воля е погребан в любимия си град през 1943 г.

Милош Данов е баща на двама професори - на известния траколог Христо Данов и на Нада Данова от Института по балканистика.

Изключително тачена в Пловдив е съпругата на Груйо Данов - София Симьонова.  Тя е дъщеря на руски фелдшер, участник в Руско-турската война /1877-1878/. София е завършила Петербургския университет и е първата жена дипломиран математик в България.

До 1907 г., когато става снаха във фамилия Данови, София преподава в  Пловдивска девическа гимназия. Била сензация за ученици и родители -  изискана и красива дама, която преподавала с лекота сложните математически задачи.

Като снаха в една от най-влиятелните фамилии в Пловдив София се изявява като активен общественик.  Основател и дългогодишен председател на популярното в Пловдив Благотворително дружество "Постоянство", което издържа стопанско училище за бедни ученички. Член на ръководството на Върховния комитет на благотворителността.

София е единствената жена и главен организатор в комитета за  поставянето на паметна плоча на дома на ул. "Левски", в която от 1880 г. до 1886 г. живее и твори Иван Вазов. На възпоменанието на 20 януари 1929 г. се стича целият Пловдив. Затрогващото слово на Милош Данов просълзява брата на поета Владимир Вазов - кмет на София по това време.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?