"Христо Г. Данов" пази завета на възрожденския Пловдив

Навремето тук са крачили най-забележителните българи, включително Иван Вазов, Драган Манчов и Йоаким Груев

Всички ние много обичаме своя Пловдив. Познаваме ли го обаче? "Марица" реши да провери, като започна от най-важното - хората и улиците на този вековен град. Наш екип ще ви гостува, за да ви попита на кого е кръстена вашата улица и какво знаете за този човек. Очакваме да ни разкажете още кои са най-известните хора, живели и живеещи в квартала ви. Ще изберем заедно и най-красивата къща на вашата улица. Очаквайте ни! 

 

 

Една от най-емблематичните улици в Пловдив - „Христо Г. Данов“, е събрала в своите 500 метра цялата история на страната ни от времето на Възраждането. И до днес архитектурните шедьоври тук конкурират с красотата си градове като Милано и Неапол, а след завършения преди месеци ремонт улицата вече не прилича на паркинг, а разкрива един величествен, старинен и европейски вид.

В миналото по улица „Христо Г. Данов“, която е носила имената „Фердинанд“ и „Владимир Заимов“, гордо са крачили най-колоритните и интересни образи от историята на града ни, включително Иван Вазов, Драган Манчов и Йоаким Груев.

Въпреки че днес уличката оставя някак встрани за туристите и гостите на града, изместена от търговските „Княз Александър Батенберг“ и „Райко Даскалов“, в миналото именно това е била главната улица на възрожденския Пловдив.

В единия край на „Христо Г. Данов“ се е намирало градското кметство. Сградата, построена през 1880 г., е запазена и до днес и там сега се намира любимият на децата природонаучен музей. През 19. век зданието граничело със старо турско гробище. По идея на княз Александър Дондуков траурният парк е превърнат в първата обществена градина не само в Пловдив, а и в цяла България. Първоначално паркът е бил опасан с ограда от дъски и е бил отворен за посетители само през деня.

В съседство се намира старинна сграда, където днес се помещава администрацията на район „Централен“. Къщата е строена през 1887 година за Драган Манчов, а в двора <210> е имало едноетажна постройка, където е работил Иван Вазов. Градска мълва разказва, че заради натрупани борчове Манчов е трябвало да напусне голямата къща и да се премести отсреща - на кръстовището с улица „Бетовен“, където се е намирал другият му дом. Днес сградата е съборена, но има оставена паметна плоча.

Точно отсреща се намира Груевата къща, строена през 1886 година. Днес там е детска градина „Майчина грижа“. Сградата, в която са живели емблематичните братя Йоаким и Георги Груеви, днес сякаш губи битката с времето. Мазилката се кърти и на места прозират тухлените стени. „Покривът също е в окаяно състояние. Идват хора тук от администрацията, уж да правят проекти, уж да оправят нещата, ама нищо не се случва”, заяви 70-годишен мъж, който боядисваше един от бордюрите в забавачката.

Несъмнено най-впечатляващата сграда на улица „Христо Г. Данов“ е „Къщата с нимфите“, която се намира на номер 17. Тя е проектирана от италианката Емилия Събева. Тя работи по проекта малко след като съпругът й д-р Атанас Събев купува имота. Изработката  впечатлява отдалече - в модерния за времето венециански стил, а красивата  релефна украса е причината гражданите още тогава да я нарекат „най-красивата къща в Пловдив”.

Отсреща е сградата на Кукления театър, където през 1874 година е било седалището на женското дружество „Майчина грижа“. Първата председателка е била Марийка Герова, съпруга на Найден Геров. Там са се правили много благотворителни събития. По-късно сградата става дом на пловдивския куклен театър, а мнозина си спомнят шарения автобус, който дълги години беше паркиран отпред. С него пловдивските малчугани пристигаха, за да се превърнат от малки в ценители на изкуството. 

 

 

Анкета: Знаете ли на кого е кръстена вашата улица?

 

Калина Пенева, 25 години, студентка

- Не знам точно с какво се е занимавал. Знам, че е много известен книжовник и учител. Има къща-музей, която се намира в началото на Стария град.

 


Петър Нонков, 27 години, шофьор


 - Знам го само като име, знам и че тази улица е кръстена на него, но нямам никаква идея кой точно е и какво точно е правил. Сигурно е големец, споменаван е в училище. Младите нямаме много време за история, гледаме в бъдещето.

 


Наско Бановски, 24 години, студент

- Разбира се, че знам кой е Христо Г. Данов. Аз съм от град Клисура и той ми е съгражданин, как да не знам!? Той е голям книжовник, работил в Пловдив. Основал е първото издателство и първия вестник в страната. Ако не се лъжа, дори е бил кмет на Пловдив. 

 

 

Кой е той?

 

Най-големият български издател и възрожденски просветител Христо Г. Данов се посвещава на важна мисия след Освобождението - заема се с издаването на вестник „Марица”. Бащата на модерното българско книгоиздаване поставя началото на първия български следосвобожденски вестник и го издава в продължение на 7 години, от 25 юли 1878 г. до 1885 г.


Христо Груев Данов е роден на 27 юли 1828 година в Клисура. Едва 9-годишен остава сирак. Ударите на съдбата го правят предприемчив, трудолюбив, но и състрадателен.

Прекрачва прага на клисурското килийно школо през 1835 година. На 12 г.  Христо е бил принуден да замине за Панагюрище. За да изкара някоя пара, подвързвал книгите на съучениците си. През 1847 г. Данов отива в Копривщица, където учителства Найден Геров, с помощник Йоаким Груев. Данов бързо става помощник-даскал със заплата, а после и учител в Стрелча, Перущица и Пловдив. 

Приет е за дописен член на Българското книжовно дружество през 1881 година, а през 1900 година е избран и за почетен член. През 1882 година става народен представител в Областното събрание на Източна Румелия.

Кмет е на град Пловдив от 2 ноември 1896 до 12 април 1899 година. За работата си като кмет Данов отказва да получава заплата. По време на неговия мандат е изработен първият градоустройствен план на Пловдив от архитект Йосиф Шнитер.


Умира на 11 декември 1911 година. Погребан е в съборната църква „Света Богородица".

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?