44

Шафранът дава божествения вкус на иранските гозби

Най-скъпата подправка в света се слага във всичко

Пътуван​ето до Иран, наред с куп незабравими преживявания, ми даде и шанса да се потопя в магията на фантастичните ястия с шафран. Смело мога да кажа, че местната кухня заслужава не по-малко от съкровищата и архитектурните чудеса на древна Персия да бъде включена в списъка на ЮНЕСКО. А това, което я отличава най-много, е употребата на шафран, наричан „червеното злато“ заради високата си цена, която в Европа гони 60 евро за един грам! Известен също като "краля на билките" и  "подправката на боговете",  шафранът е пренесен в Европа от арабите през X век.

Иран обаче е най-големият производител, като изнася 95% от подправката в световен мащаб. Тя се добива от цвета и част от стъблото на лилавия шафранов минзухар, които се изсушават. Горчивият му вкус и специфична миризма се дължат на химическите вещества пикрокроцин и шафранал. Шафранът съдържа също каротеноидното багрило кроцин, което дава богат златистожълт цвят на храната. Освен това е използван и в медицината като средство срещу депресия и Алцхаймер. 

В страната на персите го слагат във всичко, което се сервира на масата!  

Ориз, супа, кисело мляко, баклава, омлет, даже и пуканки, всичко е с шафран. Универсалната подправка се използва също за яхнии, сосове, всички видове меса, а също и за сладкиши и печива. Можете да го комбинирате с чесън, мащерка, домати, джинджифил и лимон, като дозирате внимателно останалите подправки, за да не надделява ароматът им.

Обикновено се използват от 4 до 6 шафранови нишки за една порция. Добре е да не се прекалява с количеството, защото е възможно да придаде горчив вкус на ястието. 

В Иран е обичайно след пазаруване или разходка да спреш на улицата, за да пиеш чай с шафран. Най-обикновен черен чай, но вкусът и ароматът веднага се променят от шафрана. Иранците не пият чая със захар, те имат небетшекер на пръчки и бучки също с шафран.

 

Десертът гяз е чудото на пустинята

Изследване за най-екстремните повърхностни температури на Земята показа, че иранската пустиня Лут (или Даще Лут) заема първото място по горещина на повърхността. Тук са замервани 80,8 градуса по Целзий. Обяснението за зверската жега е, че пустинята се намира между планински вериги, които спират въздуха над дюните, особено в частите, покрити с черна вулканична скала. Логично да си помислим, че всичко там би се изпепелило. Но Аллах е посял там един странен храст - гяз.

Названието се свързва с gyaz-angebin, което се превежда като „мед от гяз“ или „сок от ангебин“, вид тамарикс, който расте в планините Загрос, западно от Исфахан и в пустинята Лут.

В определено време на годината, когато температурите са по-приемливи, специалисти разрязвали клоните на този храст, от които изтичала бяла лепкава течност като „млечице“.

Тази бяла лепкава субстанция е основната съставка на много лекарства за сърце. Можете обаче да го хапнете във вид на сладкиш, който всъщност не е сладък, напротив - много лек и приятен на вкус. 

Лепкавата субстанция гяз се поставя в големи медни съдове заедно с яйчен белтък, шамфъстък, бадеми и розова вода. След това тази сурова смес се разбива на огън до желаната плътност. Гяз традиционно се прави на ръка под формата на сладкиши с диаметър 6-7 см и дебелина 1 см и се опакова по древна персийска традиция в специални дървени кутии.

Всъщност гяз е известен още като персийската нуга. Но комбинацията от съставките и природното лепкаво млечице придава на бонбоните специален вкус, който ги отличава от европейската нуга. 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?