Голям юбилей! НУ "Христо Ботев" чества 100 години

10 директори преведоха знаменитото квартално школо през войни, земетресения и бежански вълни

Начално училище „Христо Ботев” е сред най-старите в Пловдив, макар днес да се намира далеч от центъра. В навечерието на 2 юни - деня на неговия патрон, школото навърши 100 години. В най-силните години в него са учили над 600 деца. Сега са около 450.


Кършияка е кварталът, който отсрамва Пловдив по време на Априлското въстание. Неговите будни жители дават най-много и за Освобождението на България. Тук се е намирал Търневият хан - мястото, където се събирали апостолите от Четвърти революционен окръг, докато съставяли плана за бунта. В „Записки по българските въстания” Захари Стоянов разказва как всеки път отсядал при братя Търневи, преди да тръгне на поредната си обиколка из Храбрино, Първенец, Дедево и Бойково, за да организира революционните комитети. Не е случайно, че именно на школото в Кършияка се пада честта да носи името на Христо Ботев.  

„Училището ни е основано с решение на градската управа през 1918 година. Тогава завършва Първата световна война, а времената са били много тежки години”, разказва днешният директор на училището Иван Пенев. Целият му живот е свързан с това място - бил е ученик тук. Играл е на джамини с бъдещата звезда на родното кино Кирил Варийски. Баща му Пеньо Пенев е бил преподавател по български език тук. Първоначално училището било филиал на „Христо Г. Данов”, което се е издигало на мястото на бившия магазин „Нева”.

Първите възпитаници на "Христо Ботев" сричали в красива сграда на 1 етаж с 4 класни стаи. „Зданието ни е било много стабилно с яки каменни основи. Поканили са истински майстори каменари, които да вдигнат сградата”, подчертава радиоводещият и настоящ учител в НУ „Христо Ботев” Георги Петров. Това е и една от причините по време на голямото чирпанско земетресение училището да не мръдне. Не е имало дори пукнатина в стените. В същото време много други обществени и частни постройки са полуразрушени.

„Още когато ни откриват, сме започнали да приемаме деца на бежанци. По онова време е свършила Първата световна война и хиляди българи бягат от Македония и Беломорието. В това страшно време хората не са имали домове, но поне са имали къде да изпратят децата си на училище, а за българина това е много важно”, обяснява директорът Иван Пенев. В онези години училището става самостоятелно. Тогава получава и знаме, което пази и досега в красива стъклена витрина. На него е изобразен Христо Ботев, а думите „Народно първоначално училище” са изписани със златна боя.

Училището било едноетажно до 1957 година, когато е надстроено. И с новите стаи обаче бързо отеснява за многото деца от квартала. Съвсем скоро се строи още едно крило и така школото добива днешния си вид. В момента в началното училище има 20 паралелки. В тях влизат и трите за предучилищна подготовка.

Тук през годините са учили редица успели хора като актьорът Кирил Варийски, бизнесменът Фил Филипов, гимнастикът Йордан Йовчев, художникът Румен Жеков. И до днес преподавателите помнят по нещо за тях.

Директорите и ударите на съдбата

Първите шестима, които ръководили училището, са носили титлите „главен учител”. След 1957 година се въвежда титлата „директор”. Първите главни учители на НУ „Христо Ботев” са Никола Дочков, Ана Голова, Петко Атанасов, Иван Петров и Петър Петров. Последните двама го поемат след промените около 9 септември. През 1958 година училището става основно. Тогава директор е Димитър Бобчев. Той е сменен по заповед от партията през 1971 година от Тонка Ангелова.

„Синът му Владимир отива аспирант в Лондон и не се завръща. Работи в редакцията на „Свободна Европа”, а Бобчев е понижен до възпитател в „Сашо Димитров”, разказва десетият директор Иван Пенев.  

Другият, който страда заради Студената война, е зам.-директорът на училището Кирил Талаганов. Племенникът му Божидар избягал зад граница през 1965 година. Следваща по време на директорския стол е Тонка Ангелова. Осмият директор на „Христо Ботев” е Стоянка Танова, а девети - Васка Атанасова. След като напуска, тя става старши експерт за начално образование към РИО - Пловдив. Настоящият директор Иван Пенев е рекордьор с 20 години директорски стаж.

Радиоводещ е класен на втори "д"

Радиоводещият Георги Петров, номиниран на фестивала в Албена за „Златна антена” през 2004 година, е класен на втори „д” в НУ „Христо Ботев”. Работи тук от 3 години. През 1993-а „Галъп” го обяви за най-популярния радиоводещ в България. Георги Петров е випускник на френските паралелки в легендарната езикова гимназия „Георги Кирков” по времето, когато там директор бе Любен Христов. Георги е син на джаз музиканта Хъмфри Петров и племенник на Тома Спространов.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?