Подай сигнал

Годишнина от рождението на Георги Димитров

Вождът на българския пролетариат получава култ към личността, който е отречен след 1989 г.

България

от Екип на "Марица" 681 прегледа 0

Годишнина от рождението на Георги Димитров

На днешния ден през 1882 г. е роден Георги Димитров, чиято слава следва кървавите водовъртежи на историята през ХХ век. След кончината му през 1949 г. той е канонизиран от комунистическата власт за „вожд и учител на българския народ“. На негово име са кръстени училища, заводи, учреждения, градове и какво ли не. След промените през 1989 г. той става Мумията и „личен слуга на Сталин“. Балсамираното му тяло е махнато от мавзолея, а гробницата по-късно е разрушена. В Пловдив неговото име носеха централният булевард под Трихълмието, днешното училище „Антим I” и други институции.

Роден е в Ковачевци, но израства в София. Работи като печатар и влиза в редиците на тесните социалисти. През лятото на 1906 година ръководи 35-дневната миньорска стачка в „Мини-Перник“, смятана за първата масова и успешна стачна акция.

През 1913 година е избран за народен представител, а по-късно става шеф в болшевизиращата се БКП. През 1923 г. Георги Димитров ръководи Септемврийското въстание, а след провала бяга в Сърбия. Работи като функционер на Коминтерна в Москва, Виена и Берлин.

През 1933 година е сред обвиняемите в показния Лайпцигски процес за подпалването на Райхстага, организиран от налагащия се националсоциалистически режим в Германия. С енергичните си речи по време на процеса той си създава международна известност, превръщайки се в една от най-популярните фигури в световното комунистическо движение.

След оправдаването му отива в Съветския съюз, където е избран за председател на Коминтерна. Под крилото на Сталин той ръководи световното комунистическо движение. Връща се в България през 1945 г. и застава начело на изграждащия се тоталитарен режим под контрола на Кремъл.

На следващата година е избран за министър-председател, какъвто остава до смъртта си. Лично се заема и провежда ликвидирането на демократичната опозиция и съветизацията на България. Става обект на мащабен култ към личността, запазил се и след неговата смърт. След продължили с години разнородни здравословни проблеми той умира през 1949 година в санаториума „Барвиха“ край Москва.

Коментари


Да гори в ада дано, палач на народа . Да му се изпикая на кокалите, продажно копеле мръсно .

И тука ли триете конентари путьовци?

Изключителен държавник! Само гнусовете които вкарват България в две нац. катастрофи под ред и световна война го отричат

Истински патриот тръ в анала на фашиститерусофоби

Алкохолик предател сръбска подлога и затова го отрових в клиниката Гошо тарабъта

Абсолютен боклук и предател!