Георги Стоев: С еврото инвеститорите ще са много по-уверени

Не бива да пипаме валутния борд, когато сме на прага на Еврозоната

Георги Стоев е завършил английската гимназия в София и университета на Лувен, Белгия. Започва професионалния си път като макроикономист в Института за пазарна икономика. Съосновател е на аналитичното звено Индъстри Уоч. В момента е стратегически консултант на водещите проекти за индустриални зони в България и председател на платформата за дигитална трансформация на традиционните индустрии Trakia.Тech.    

- Г-н Стоев, готова ли е България за Еврозоната?   

- Има обективни критерии за членство в паричния съюз, които са изпълнени, но има и субективен момент, свързан с мнението на другите страни - членки в Еврозоната, за рисковете, които евентуалното членство на България може да донесе на техните икономики и бюджети. Второто е нисък процент на изпълнение на тази политическа и дипломатическа совалка, тя започна преди много години.

Оптимист съм, че вървим в една посока на по-голямо отваряне на другите страни членки за българското членство. Мисля, че ние сме изпълнили обективните критерии за членство, няма рискове за българската парична политика или за българския бюджет. Още повече че преходът от валутен борд към паричен съюз, в който основната валута е била резервната валута на паричния борд, е възможно най-мекият преход, който може да се извърви в един паричен съюз.

Ако кандидатстваме до юни за т.нар. чакалня на Еврозоната, колко време ще ни е необходимо, за да извървим целия процес и да сменим лева с еврото?

- Не мога да се ангажирам с конкретна прогноза. Има доста път, който да се извърви по отношение на убеждаването на другите страни членки в безпроблемността на българското членство в съюза, така ще бъде въпрос на силни дипломатически преговори.

- В Еврозоната със или без валутен борд? Кой от двата варианта е по-добрият?

- Тази дискусия за преходния период от момента на кандидатстване до момента на приемане тече. Въпросът е дали да бъде премахнат валутният борд в момента на кандидатстване в Еврозоната. Валутният борд е стабилният механизъм, който гарантира българската парична устойчивост, и да рискуваме тази парична устойчивост точно в навечерието на членство във Валутния съюз е доста рисковано и безсмислено като упражнение.

В крайна сметка вървим към едно пълноправно членство в Европейския паричен съюз, с което пълноценно ще бъдем част от европейската парична политика. В момента използваме европейските пари като резервни, без да участваме в европейската парична политика. Не мисля, че на дневен ред е въпросът за премахване на валутния борд преди пълноправното членство в паричния съюз.

- С какво България не трябва да прави компромиси по отношение на Еврозоната?

- За нас е много важно да запазим фискалната децентрализация на Европа, защото ние сме една от страните, които следват относително ниски данъци върху доходите. Знаете, че има доста гласове в Европа за хармонизация на данъчните ставки и цялата политика. Според мен конкуренцията между инвестиционните дестинации в Европа е благоприятна и здравословна и си мисля, че трябва да останем в лагера на страните, които подкрепят конкуренция, а не вървим към хармонизация на данъчните ставки.

- Стефан Софиянски, който преди 21 години въведе Валутния борд у нас, се обяви за създаването на един обществен комитет за въвеждане на еврото в България, който да подготви бизнеса и обикновения човек за това. Подкрепяте ли подобна идея?

- От една страна, ние разполагаме с развито гражданско общество и неправителствен сектор, който изпълнява ролята на говорител и институция, която ограмотява българите, когато става дума за стопански дела. Има много институции с дългогодишна история и с мисия да убеждават българите в смисъла на пазарното общество и капитализма, изобщо на всичко, което се случва в стопанството и икономиката.

От друга страна, имаме много консултативни съвети, включително и комитети, свързани с управлението на бюджетни средства, органи, които също играят своята роля в обществото. Дали ще създадем още един, или ще премахнем един, не ми се струва, че критично ще се промени цялата обстановка и цялата страна. Признавам, че  не съм запознат конкретно с това предложение.

- По-богати или по-бедни ще бъдем, като сменим лева с евро?

- Промяната на валутата не променя благосъстоянието на хората. Капиталът в икономиката ще остане същият като количество в деня, в който се смени местната валута от лев към евро. А дали шансовете да забогатеят хората ще станат по-големи? Лично аз съм един от привържениците за едностранното въвеждане на еврото без членство в Европейския валутен съюз, защото смятам, че това вдъхва допълнителна увереност на инвеститорите и това е един от онези чисто символични сигнали, че България е добро място за инвестиране и бизнес - част от западния цивилизован свят. Често сме влизали в този дебат дали има смисъл от членство в Еврозоната и не само съм подкрепял такова членство, но съм казвал, че България трябва да приеме еврото като платежно средство и без да сме членове на Еврозоната, защото ние използваме еврото като резервна валута, т.е. каквито и негативи да са свързани с тази валута, те вече се внасят в икономиката. Въпросът е да получим позитивите и на това да имаме по-ниски разходи по нашите сделки, и не на последно място - по-голямо доверие за бизнес общността.

- Нова финансова криза задава ли се? В последните дни наблюдавахме сериозни  сривове на американските фондови пазари.

- Към момента има нормални корекции на борсовите индекси, на някои от основните акции и стоки. Струва ми се, че живеем в много различни времена от втората половина на  2006-2007 година. Да говорим за спукване на балон, който да доведе след себе си домино ефект, към момента няма силни основания за това. Тогава имаше конкретен пазар, на който започна заразата - пазарът на ипотечни облигации.

В момента, въпреки че минахме през няколко по-малки кризи със силно влияние за Европа, това бяха дългови кризи на някои правителства, към момента не ми се струва, че тази корекция може да се определи като спукване на балон, който ще доведе до тежка финансова криза. Може би за известно време ще се коригират цените и ще се върнем към нормалното ежедневие.

- Има ли основание да скочат лихвите по кредитите в близките месеци или година?

- Внимателно трябва да се следи какво се случва с решенията на централните банки по света, основните са Федералният резерв и Европейската централна банка, и доколко те ще предприемат засягане на паричната политика, изразена в по-високи лихви по ресурса, с който оперират търговските банки в големите икономики. За да се стигне до този момент, трябва да се извървят доста месеци, защото такива решения не се случват рязко.

Освен това самите банки ще имат доста време да адаптират своите политики и пазарно поведение спрямо клиентите. Българските стабилни кредитополучатели с добра история и с добри партньорски отношения към банките към момента нямат основания да се притесняват за такъв тренд. Може би допускаме лека грешка, когато анализираме лихвите и изобщо пазара на кредитен ресурс в неговата цялост.

Може би е време да започнем да говорим за различните сегменти на този пазар и да се отчете фактът, че самите банки все още трудно намират добри кредитополучатели и разполагат с доста ресурс, който искат да предоставят за вливане в реалната икономика.

И когато такъв кредитополучател е техен надежден, дългогодишен клиент, той ги получава на завидно ниски нива, а когато е чисто нова стартираща компания, без история или с наситен риск или неяснота в бизнес плана, тогава лихвите не са просто високи, а забранително високи. При нова евентуална промяна на глобално повишаване на световните лихви кой пазар първи ще усети този ръст, ще е въпрос за пазарното поведение на търговските банки. /Марица.бг

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?