Подай сигнал

Георги Пирински: Оставката на Нинова е маневра за запазване на поста

Консервативен социализъм е като "дървено желязо" Второ подзаглавие: Време е за младите, а старите политици трябва да съветват, доколкото бъдат търсени

Интервю

от Георги Пирински, член на НС на БСП 1471 прегледа 0

Георги Пирински е член на НС на БСП, депутат в 6 парламента, председател на 40-ото Народно събрание. Роден в Ню Йорк в семейството на българския комунистически функционер Георги Пирински (старши). Завършил е ВИИ „Карл Маркс”, сега УНСС. Заема важни постове в БСП и нейните правителства след 10 ноември 1989 г. - заместник-председател на БСП (1990 - 1996), вицепремиер в правителството на Георги Атанасов и във второто правителство на Андрей Луканов, външен министър в правителството на Жан Виденов. Евродепутат от БСП в мандата 2014-2019 г.

Защ​о при предизборни прогнози, че БСП е първа сила, се стигна до отстъпление със 7 процента след ГЕРБ?

Причините са първо в самата кампания. Разнопосочност предизвика още в началото предложената от г-жа Нинова листа и очевидното желание на Националния съвет на водещо място да присъства председателят на ПЕС Сергей Станишев. А и в хода на кампанията въобще не стана ясно каква е платформата на партията за тези избори - че сме за социален Европейски съюз, в който гражданите, народите да намерят опора за преодоляване на бедност, неравенство. Грешка беше и пълното фокусиране върху няколко скандални случая, за сметка на много по-ясна позиция по основните въпроси за бъдещето на ЕС.


Но по-сериозните причини са от дълбоко политическо естество. Казаха си думата принципни въпроси. Като твърденията за т.нар. консервативен социализъм, нещо като "дървено желязо", което е опит в последователна лява политика да се вплетат объркващи нотки. И когато стигаме до загърбване на основни цели за толерантност и солидарност, стават точно тези разминавания, които си проличаха и по време на кампанията.


Веднъж допуснали такива политически разминавания, вече не можете да сте убедителни, че предлагате ясна, лявоориентирана социална алтернатива. Защото, съгласете се, тази ниска изборна активност ясно говори, че хората не видяха в нас една ориентация на промяна, която да подкрепят, отхвърляйки сегашното управление. То очевидно има много дълбоки недостатъци, което пролича и от този много сериозен отлив на гласове от ГЕРБ. От над 1.1 млн. на последните парламентарни избори не можаха да стигнат и 600 000 при тези избори.


Така че не се случи онова, което беше заявено като основна цел на това ръководство - да се утвърдим като първа политическа сила, да докажем, че сме носители на тая промяна, която хората очевидно искат,

да спечелим най-много мандати и да създадем предпоставки да отидем на предсрочни парламентарни избори.

Въпреки допуснатите грешки обаче БСП печели мандат повече. Явно вярата на избирателите не е съвсем разколебана?

От гледна точка на подадени гласове, на спечелени мандати при представянето на БСП не можем да говорим за някакъв крах, за провал. Напротив, факт е, че има повече гласували за БСП на тези, отколкото на миналите избори. Ясно е, че БСП не е загинала, остава основна политическа сила с мобилизиран контингент избиратели, с работещи структури. Но достатъчно ли е това? Нашата цел беше съвършено друга - да покажем на българските граждани, че в нас е по-доброто бъдеще на страната. Тук е сериозният провал.

Трябваше ли г-жа Нинова да подаде оставка и в следващия момент да обяви, че пак ще участва в изборите за лидер на партията?

Както заявих и пред Националния съвет, този начин на подаване на оставка говори за неискреност, за неосъзнаване на лична отговорност за постигане на политическата цел, която си поставихме. Г-жа Нинова заяви, че всичко е било точно както трябва - политическата дейност, кампанията.

Тя отхвърли абсолютно всички критики, отправени към нея

Спомена мимоходом, че може би е имало някои грешки. Попитах я: Защо си подавате оставката тогава? Защо не кажете: искат ми оставката, но смятам, че направихме всичко както трябва. А доводът, че, видите ли, ръководителят понася основната отговорност, когато има загуба, увисва във въздуха. Защото това е чисто формален акт, без да е налице осъзната политическа отговорност.


Това го превръща в постановка, един вид маневра, за да се възпроизведе г-жа Нинова като председател.

Оставки, персонални промени - ще решат ли те проблемите на БСП?

Въпросът е политически. Той, разбира се, минава през това кой е ръководител на партията, но става дума за линията, която партията трябва да коригира. Докато имате ръководител, който е съвършено чужд на подобна мисъл, който, напротив, смята, че всичко досега по принцип и конкретно е правилно, няма промяна. Нашата критика към г-жа Нинова през тези месеци и вече дори години е била една-единствена: че тя отказва да води така делата, че да има наистина колективно изработени решения, да ангажира целия състав на Националния съвет с различни гледни точки. Вместо това тя първо обявява какво ще се случи, след това идва в Националния съвет и казва: дайте сега да вземем решение!

Как да се действа така, след като за всеки акт на Националния съвет, който не е в съгласие с ръководителя, неизбежно възниква въпросът, че ще е бламиран!?


Тези нейни решения - от смяната на главния редактор на вестник „Дума” до решението за излизането от Народното събрание, са в разрез с духа и буквата за колективно ръководство на политическата дейност на партията.

Защо г-жа Нинова настояваше за толкова дълго отсъствие от парламента?

Това е много ясен пример за пълно отсъствие на самокритичност. Въпросът за излизането от парламента беше обсъждан в Националния съвет доста продължително. След като беше заявен публично, имаше много сериозни възражения срещу това. Предложих тогава като минимум да останат в парламента представители на парламентарната група, ангажирани в съответни комисии по обсъждането на даден законопроект. Това щеше да ни даде шанс мотивирано да се върнем в парламента, за да предотвратим приемането на закони, по които имаме дълбоки разногласия с управляващите. Така БСП щеше да упражни в НС целия натиск на голяма опозиционна парламентарна сила.


Така нямаше да възниква тоя конфуз сега: загубихме изборите и се връщаме с наведени глави.

Ще успее ли БСП да се мобилизира за местните избори?

Това беше широко споделена загриженост на последното заседание. Моето предложение беше да не отидем на заседанието на конгреса на 16 юни, както правим националните съвети. Като за целта Изпълнителното бюро да внесе на предстоящото заседание на Националния съвет преди конгреса своя политически доклад с оценка за изборите и със задачите за предстоящите местни избори.


Трябва ние, от позицията на лява партия, да поставяме принципни въпроси - в чий интерес се управлява общинската собственост, как ще се разпределят парите в следващия бюджет на общините.


Много важно е и провеждането на самите избори - има много съмнения, че те се подчиняват не на кандидати и позиции, а на материални въздействия.


Прозвуча и теза на колеги, че изборите фактически се решават с торбите, т.е. с финикийските знаци. Нещо, което не споделям, въпреки че има сериозни основания. Смятам, че при истински некористна позиция на кандидати и политическа сила, която реално се стреми да осъществи власт в техен интерес, а не в собствен, няма всички избиратели да се подведат по раздаващите торби.

Оптимист ли сте за бъдещето на БСП?

Оптимизмът ми е мотивиран. Даже противниците на това, което се мъчим да отстоим, признават, че функционираме - и като Национален съвет, и като партия, на реално демократични начала, с възможността да се изкажат различни мнения. Смятам, че именно този живец, който съществува в БСП, трябва да бъде подхранван и развиван.

Ще превъзмогне ли г-жа Нинова егото си в името на партийното бъдеще?

Ясно е, че ако тя има съзнанието какво е най-доброто за партията, ще намери онези форми, които да помогнат за нейното сплотяване. Тя трябва да се помъчи да разбере това. Не съм оптимист в това отношение. А и какво днес може да бъде наложено на някого, ако се чувства достатъчно самоуверен?! А очевидно при г-жа Нинова самоувереността прелива.

Добра петорка ли изпраща БСП в Европарламента?

Надявам се, тези петима представители имат качества и ще проявят достатъчно и политическа отговорност, и умения да следват политическата платформа, с която влязохме в тези избори, и решенията, които се вземат от Националния съвет, от органите на партията, по сериозните въпроси, пред които бъдат изправени.

Изпращаме в Европарламента не кой да е, а Сергей Станишев, председател на ПЕС, чийто огромен опит и качества са неоспорими. Изпращаме и млади хора, чието присъствие в ЕП е много важно - и заради младата вълна в цяла Европа. Дано и нашите представители се впишат в нея. Виждаме ръста на Зелените, това е енергията на младите. Време е за младите, а старите политици трябва да съветват, доколкото бъдат търсени.