Подай сигнал

Геолог: При добив на шистов газ радиоактивността е 22 пъти над нормата

Интервю

от Даниела Арнаудова 1548 прегледа 0

Геолог: При добив на шистов газ радиоактивността е 22 пъти над нормата

Инженер-геолог Огнян Кованджийски е експерт, посветил живота си на добива на полезни за човека природни ресурси. От обикновен електротехник до ръководител на огромни по мащаб за България обекти, той е свързан с нефтените находища Долен и Горен Дъбник, газовото находище Деветаки, златното находище Челопеч, медно-пиритното находище Асарел, Панагюрските мини. Така Огнян Кованджийски е участвал в развитието и изграждането на цветната металургия в България. Бил е начело на такива знакови предприятия от времето на социализма като “Панагюрски мини”, където е главен директор. Бил е директор и на “Асарел Медет”. Наскоро излезе книгата му “Шистов газ. Човекът за и против шистовия газ. Нефт и газ. Техника и технологии. Фракинг патенти в САЩ”. Тя е дългогодишен труд с изучаване на световния опит за проучване, добив, експлоатация и ликвидация на конвенционални и неконвенционални въглеводороди.

- Г-н Кованджийски, наскоро бяхте на тридневно посещение в Добрич по покана на председателя на ​общинския им съвет. Поводът бе делото, заведено от „Русгеоком“, срещу решението на Регионалната инспекция по околната средата и водите - Варна, и физически лица да не одобри инвестиционното предложение за добив на газ в находище „Спасово“. Как ще коментирате ситуацията на територията на община Генерал Тошево?

- Информирах Общинския съвет и хората в региона, където по проект ще се прокарват сондажите, че оценката на доклада по ОВОС е положителна. Не се дава конкретна информация за технологията за добива на газ от находищата, а се предлага интензификация на пластовете-колектора. Заменена е технологията фракинг с термина „интензификация”. Фирмата е прокарала два сондажа и е регистрирала две открития. На дълбокия сондаж с дълбочина от 6500 метра откритията са след 2000 м и след 6000 м. На голямата дълбочина след 6000 метра икономически е недопустимо да се прилага тази изкуствена технология, която е за добив на нефт и газ в плътни пластове. В световната практика е прието този газ да се нарича tight газ. Той не може да се добива по естествен начин, а единствено чрез фракинг, което се избягва и не е описано в ОВОС. Находище „Спасово” е разположено в село Спасово, община Генерал Тошево, Добруджанската равнина, където се намира уникалното водно находище, и сондажите трябва да преминат през него, което не е безопасно за питейната и водата за напояване.

- Къде са опасностите?

- И в двата интервала находището е многопластово и екранът се състои от непропускливи глини, които са радиоактивни. Това не се описва в ОВОС и в трите етапа проучване, фракинг и експлоатация, какви са стойностите и в какво състояние са редуктивните елементи. Световната практика показва, че редуктивните елементи се намират във флуидите след разтварянето на глините и се изнасят в обратния поток. Твърдата и течна фаза на урана се съхраняват в откритите басейни до сондажите, а газообразните като радона се разпространяват във въздуха и оттам попадат в атмосферата, в жилищата, в сградите, където се отглеждат животни. В градове в САЩ, които са в близост до добив на шистов газ, радиоактивността в някои случаи е 22 пъти над допустимите граници на радон, който е силно летлив и бързо замърсява въздуха. В Америка обществеността и научните среди са разделени на две по темата, а в Европа 70% от хората са против. Фракингът за първи път е използван в Русия, след това навлиза и в САЩ. Освен в тези две страни, технологията се експериментира и се правят опити за прилагане в Германия, Англия, Япония, Китай и др.

- Много се говори за шистовия газ, има много “за” и “против” добива му. Какви са реално находищата у нас?

- Мога да кажа, че проучванията са все още в начална фаза, но в страната ни има голям интерес към доказване на находища от промишлено значим шистов газ. Перспективните площи са в Североизточна България и Добруджанския въглищен басейн и те са на голяма площ като във въглищното находище са на дълбочина на залягане от 1200 до 1800 м. Спомняте си, че точно тук бяха апетитите и на американската компания Шеврон през 2011 г за 5-годишно търсене и проучване на шистов газ. Подобни залежи има още в района на Плевен и Козлодуй. Средноюрската формация също е една от най-перспективните. Тя обхваща седиментите на Етрополската свита в централна Северна България. За съжаление бившите и настоящи находища на нефт и газ са малки и в голяма степен неефективни.

- Защо добивът на шистов газ е толкова важен в световен план?

- Според много американски и канадски експерти добивът на шистов газ ще се увеличи драстично през следващите години и той ще стане основен енергиен източник за съответните държави. Прогнозите са, че с увеличаващия се добив на шистов газ по света ще се намалят високите цени на газа, който Русия, Норвегия и държавите от Близкия изток изнасят за целия свят. Световната общественост и група специалисти са разделени надве - “за” и “против” добива на шистов газ. Всички, които са против този добив, алармират за опасностите за околната среда в няколко направления: инфраструктура, подпочвени и повърхностни води, атмосфера, флора и фауна. Тези дейности застрашават безвъзвратно подпочвените и повърхностните води, а в САЩ и в Англия са предизвикали локални земетресения с магнитуд над 4-та степен.

- Твърдите, че в България се сключват непрофесионални концесионни договори. Разкажете ни нещо повече за двете концесии на България с Либия от 1979 г.

- В края на 70-те у нас количествата на добиваните нефт и газ бяха изключително малки. Говоря за нефтените находища в Долен и Горен Дъбник и газовите находища в Чирен и Деветаки. Това наложи да се потърсят външни концесии и през 1979 г. се стигна до рисковите либийски концесии NC-100 и NC-101. Проектът за споразумението е изготвен на най-високо ниво от Промишлен отдел на ЦК на БКП, от Министерския съвет и Комитета по геология. Така договорът на България с Либия е факт, като срокът на действието му е 25 години, т.е. крайната дата е 15 март 2005 г.

- Какви са плюсовете за страната ни от този договор?

- Доказаните прогнозни извлекаеми запаси от нефтените находища формират следните икономически показатели: съгласно споразумението ЕПСА 85% от добивания нефт при експлоатация са за Либия, а 15% - за България. Страната ни е трябвало да покрие инвестицията си за проучването от 500 млн. долара, на втория етап за въвеждането в експлоатация разходите са 50:50. Само че след 1990 г. инвестиционните работи по обекта са преустановени поради промените, които настъпват в държавата ни. Всичко това е в огромен ущърб за България и сметката, както обикновено, остана да я плаща българският данъкоплатец. А ползите от договора останаха за Либия.

- Човекът на 21 век се преселва да живее в големите градове. Така той е станал напълно енергийно зависим. Прогнозите сочат, че нефтената, газовата и шистовата ера тепърва ще се развиват. Има ли все още непроучени райони с подобни находища и къде са те?

- Непроучени са райони в пустините, също в северната част на земята и преди всичко акваторията на световните морета и океани от континенталния шелф и дълбоките води на моретата и океаните.