Генерала гътна 200 глигана, падат му с един изстрел

Ловецът с точния мерник е майстор и на пикантните истории

Над 200 диви прасета съм гътнал дотук в живота си. Може и да ви се вижда невъзможно, ама е истина. И нерядко се е случвало в пушката да има два патрона и да гътна с тях две прасета. Затова съм началник в гората, отсича 78-годишният Христо Мърхов от смолянското село Момчиловци. Мало и голямо в селото не му знае името, тъй като всички му викат отдавна Генерала. А прякора си отдава на стратегията и тактиката, която прилага с ловната дружина в гората.  

"Ловът е стратегия, тактика, иска се да знаеш пределно добре терена, за да прецениш кой къде да застане от ловците, та да сгащите дивото. А аз знам всеки баир, пътечка, ливада, извивка на планината на 30 км в диаметър около селото. Знам, като излае куче, къде трябва да се чака прасето и откъде да се подгони. И понеже командвам, затова ми викат Генерала", казва родопчанинът. Макар да гони 80 лазарника, заявява категорично, че нито на зрение, нито на слух, нито на спокойна ръка и мерник се дава на младите ловци. А гората и природата са му страст от дете. И ако не е по баира, значи вече е остарял. Досега обаче

няма спирачка, нито засечка в лова.   

Генерала управлява "армия" от 84 членове на ловната дружина, към която на почти всеки лов се присъединяват и гости от София и Пловдив. Той толкова се гордее и пали да разказва за ловната си дружина, че страстта му завладява, а в погледа му свети победоносният блясък като на Наполеон след успешна битка. Момчиловецът се слави и с ловното си потекло, тъй като и баща му бил известен авджия в района дълги години. Фамилията им Мърхови, обяснява, че произлиза от мършавелови, тоест предците му все били мършави и слаби. 
Бай Христо става ловец на 22 години. "Като ме уволниха от казармата, и веднага подадох молба за ловната дружина и вече 56 години съм ловец. Не харесвам бракониерстване. И са ми мили животните. Сега имаме например законно разрешение да отстреляме 20 сърни, но нито една не сме утрепали. С диви прасета се занимаваме", казва авджията. 

Той работил през живота си 10 години като сондьор към "Геоложки проучвания", а след това 25 години бил управител на хижа "Момчил юнак" в една от най-красивите местности в Родопите - Хайдушки поляни над Момчиловци. Казва, че там е живял в пълен синхрон с природата и никога не го е било страх, че наоколо постоянно бродят диви животни.
А за толкова години изчислява, че поне 100 пъти е виждал, че и срещал мечки. Убил е и три вълка в живота си. Последно преди три-четири години поваля вълчица. Има стотици случки в гората, но особено паметен за него е лов с баща му преди доста години на връх срещу селото. Баща му ударил диво прасе в задния крак и казал на сина си, че прасето се движи бавно със счупен крак. Кучетата били вече прибрани, но Христо чул прасето къде грухти в гъсти храсталаци. "Пъшкаше от болките и влязох в храсталака да го намеря, но то се хвърли срещу мен, блъсна ме в коляното и паднах, а прасето - върху мен. Изправих се колкото можах и стрелях в него с пушката.

Лежеше върху мен и пъшкаше 

още поне 20 минути, а аз се молех да оцелея под него", разказва Генерала. Прегръдката с прасето минала без последствия.
Ветеранът си спомня и за друг "напечен" случай, но този път с вълк. Бил на лов, но покрай него нямало кучета, за да го предупредят. Видял вълк и вълчица, а разстоянието до тях - около 20-ина метра. Генерала се наклонил и стрелял по тях, видял, че уцелил единия, и отишъл да го хване за крака да го вдигне. Недоубит обаче, звярът аха да го захапе. Наложило се да го довърши с нож.

"Мечка ме е бутала и от пътека в гъст храсталак. Но не съм се наплашил от такива срещи. Животът ми е минал в гората и сред животните, нагледал съм се на елени, вълци, мечки", обобщава той.

"Няма по-добър от него в лова, но Генерала е не само най-изкусният майстор, но и единственият, който прави брънза сирене", казва кметицата на Момчиловци Сийка Суркова. Христо Мърхов твърди, че му отнело 5-6 години да се научи как се прави това сирене. Неговите родители винаги имали овце и той гледал цял живот овце, сега има малко стадо от 30 глави. Селото има оборудвана мандра, напролет всеки си закарва там овцете и се събират около 350 овце. "Правим списък, издояваме овцете на цялото село в един ден. Мерим на всеки овцата колко мляко дава и го умножаваме по 50 дни. Записваме в тетрадка кой колко мляко има да вземе. Който има най-много мляко, той е първи в списъка, защото има и разноски, той храни и овчарите. Така всичко е справедливо и никой не е ощетен", обяснява Генерала.


Спазва рецептата до милиметър

Брънзата е специална, за да стане както трябва, си е нужна около една седмица ежедневна работа, докато саламуреното сирене става за един ден, обяснява бай Христо. За брънзата млякото се загрява до 45 градуса, пoдcиpвa се и стои c мaятa eдин чac. След това го вари и разбърква, за да се получи топка, която изважда и прави на пита, поставя я на тензух и я нарязва на малки парченца, които се изцеждат от суроватката няколко дни, като ги обръща и суши. През това време сварява останалата от млякото в казана извара. Парченцата от питата пък минават отново през вряща вода за по 15 -20 секунди за дезинфекция.

След това ги осолява на чаршаф.  С пpeцeдeнaтa извapa нa cлeдвaщия дeн ce oмecвaт и кyбчeтaтa. Тогава сиренето добива уникалния си аромат. Според технологията му се слагат 33 г сол на 1 кг брънза, или на 30 кг сирене - 1 кг сол. Неговата брънза е с уникален вкус и на кашкавал, и на извара, и на сирене. "Трябва да се спазва до милиметър рецептата. Накрая ги пълним сиренето в буркани и го стерилизираме за 15 мин. Като се държи на хладно, 5 години може да изкара бурканите. И бяло саламурено сирене така правя, че да издържа по 2 години в саламурата", вметва майсторът. Някога имало много майстори на сирене, но с времето стават все по-малко. Сега той е единственият, който прави брънза в района. 


В дълбоките потури

 Генерала е и шегаджия и често е душа на компанията авджии, разказвайки и куп истории, чути от предците. В Момчиловци основните професии преди 200 години са били зидарлък и овчарлък. На овчарите с много овце им казвали кехаи. Генерала знае от баща си, че когато завършили строежа на църквата през 1836 г., в Момчиловци имало огромни стада от по 1000 овце, които през зимата прекарвали на Беломорието, защото в планината нямало с какво да ги прехранват. С охота разказва и весела история на баш кехая от селото. Имал 5-6 овчари аргати и пътувал към Беломорието с 3-4 коня.

На Димитровден приготвил стадото, натоварил конете, но на изпроводяк решил да иде до кумицата си, с която имал вземане-даване. Влязъл вътре, бил с широки потури. Тъй като нямало да се виждат дълго време, решили и го ударили на ласки. Кумата имала забележителни и модерни терлици от сърма. Цялото село говорело за тях. Докато се любели, въпросните терлици обаче попаднали в потурите на баш кехаята. Той заминал на гурбет и се върнал на Гергьовден. Дал потурите на съпругата си да ги изпере. Оказало се, че половин година терлиците били в потурите. Слисаната му съпруга обаче тихомълком занесла на кумицата си терлиците. "Развръзка няма на тая история", намигва Генерала.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Атанас

Атанас

23.02.2024 | 00:22

От такива ,,герои",няма да остане нищо в България.

Отговори
1 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?