49

Spike Music Showcase – ден трети: Див южняшки рок с Caliberty и карта към върха за прохождащите банди СНИМКИ

Тридневното приключение приключи, но със сигурност ще се помни. Не само защото е първото по рода си в България. Не само защото се проведе в необятния Пловдив. А защото събра на едно място изключителни професионалисти – топ мениджъри, музиканти и групари (както обича да ги нарича Ерсин от “Jeremy?”) от много държави. Три дни, две зали, 9 работни панела, три сцени, над 200 делегати и над 20 музиканти и групи. Такава е равносметката и само при мисълта за преживяването, през което преминахме аз и всички участници, ме кара да се чувствам истински щастлив. Непознати един за друг станаха верни приятели, доказани като виртуози в своите сфери не проявиха и капка его, а почерпиха опит, попиха всяка една дума, всяка една нота. Топ мениджъри прескачаха от сцена на сцена, за да могат да се насладят на повече музикални изпълнения и да вкусят от творчеството на родни и чуждестранни музиканти. Групите дадоха всичко от себе си, за да извадят на показ максимума от своя потенциал, който, повярвайте ми, имат в излишък. 

Spike Bulgarian music showcase се оказа изключително бижу, което всеки иска гордо да носи и да показва. Превърна се в история с отворен край, която всеки ще разказва и ще иска да се връща към нея, за да се пренесе отново в онези три магични дни. Организаторите се покланят дълбоко пред Пловдив, благодарение на който всичко това се превърща от идея на хвърчащ лист до бомбастична реализация. Аз пък благодаря на тези ентусиасти (организаторите), че ги има, че не се отказват въпреки камъните по пътя, че предоставят възможност градът да е център на събития от световен ранг, че самият аз имах възможност да бъда там, да общувам с толкова опитни и широкоскроени хора, от които можеш само да научиш. Не е ли това най-ценното? 

Панелите: 

Третият последен ден на Spike Bulgarian music showcase наистина предложи грандиозен финал. Програмата започна с работни панели в Дома на културата по няколко доста интригуващи теми, засягащи мениджмънта на артистите и жените в музикалния свят. Както и в петъчния ден, така и вчера лекторите бяха впечатлени от присъствието в залата и активността на участниците. Широка и интересна дискусия се заформи по време на панела „Как екипът на музикантите работи за тяхното развитие и бизнес растеж“. В ролята на модератор влезе Рене Бийренс.Той е  обиколил света като one-man-band и е организирал множество фестивали и клубни концерти като независим промоутър. Също така е работил като международен агент за BLiP Agency за период от 7 години. В момента е собственик на Momentum Agency, където менажира нидерландските групи DeWolff, Navarone и Birth of Joy.Като говорители се включиха Мачей Мадейски (концертен промоутър и букинг агент към Sideways Booking), и Мерле Дюринг, която е преминала през редица позиции, сред които тур мениджър, музикален мениджър и букинг агент (работила е с групи от ранга на Sonata Arctica, Death Angel, Finntroll, Skámöld, Stam1na, Coroner, Pain of Salvation, Twilight Force и още много други). Тримата спецове насочиха разговора към това как правилно се менажира една група, кога е готова да стъпи на фестивалната сцена и какво е нужно, за да се поеме по този дълъг път към успеха. Бийренс посочи, че за него не е важно колко стриймвания, споделяния или продадени албуми има една банда, а дали владее сцената и публиката. По думите, много от музикантите изкат за броени месеци да се превърнат в хедлайнери на фестивал, да натрупат милиони и да станат сред най-известните. „Не може да направиш няколко успешни песни, да вземеш милиони, да се облегнеш на стола и да си кажеш: „Ето, постигнах го!“. Не е така. Пътят към върха не свършва. Трябва постоянно да се стремиш нагоре, да ставаш все по-добър и по-добър, да поддържаш жив духа на публиката, да завладяваш сцените“, посочи Бийренс. На въпрос към Мерле как всъщност подбира бандите, на които да удари едно рамо и да се опита да изстреля на върха, тя отговори, че е важна музиката, която създава, препоръките за тях, поведението на сцената, но и бойният дух. „Една банда трябва да е готова например да може да поеме 300 участия на година, които ще й осигуря. Ако не е готова на подобна стъпка и каже, че може да си позволи например само 20 или 30, не съм сигурна че мога да инвестирам време и пари в тази група“, каза Дюринг, която определено има усет за талантливи музиканти. 

На същият въпрос Бийренс отговори, че е важно усещането на сцената, което бандата създава. Може да не е хедлайнер, а в ролята на подгряваща група. Но когато успее да вдигне и“запали“ публиката по начин, по който никой друг не може, значи са наистина добри. „В много от случаите подгряващи банди са напълно непознати за публиката. Ако обаче превземат сцената и докоснат всички пред нея, определено ще бъдат запомнени и желани за следващи прояви. Публиката ще търси песните им, ще се запознава с тях и така бандата ще начертае пътя си напред“, посочи Бийренс. 

В работния панел се дискутира и това как една места група може да пробие на чужда сцена и да забие на чужд фестивал. Мнението на професионалистите е, че първо трябва да се извърви дълъг път, да имат своите сцени и фенове на локално ниво, след това в други градове – тоест да начертаят своята писта за излитане. Мадейски ги посъветва да се стремят към сцените в близките европейски държави и да добият популярност на континента. Това, според него, ще ги отвори и за световните сцени. 

„Не ме интересува дали имате хитове, дали сте продали милиони копия от албума си, дали имате милиарди последователи. Важно е да излезете на сцената, да я почувствате и да разбиете публиката с живо шоу“, каза Бийренс. Професионалистът посъветва музикантите да обръщат внимание и на комуникацията с мениджъри и агенти. „Трябва да се търпеливи и упорити, но не ароганти. Съобщения от типа „Чуй това. Ние сме на-добрите“ ги подминавам. Трябва да цените времето ни. И ние работим много, и ние храним деца и плащаме сметки“, посочи още Бийренс и допълни, че една банда не може да се смята за готова, ако е активна и свири само от няколко месеца, или пък въобще няма намерение ивъзможности да работи по 80 часа на седмица. 

Музикалните сцени: 

Огън, жупел и страст погълнаха трите музикални сцени в баровете „Download”, „Безистенъ“ и „Temple bar” снощи. Програмата на бандите стартира малко след 20 часа. В „Download” афишът бе наистина луксозен. Рок енд ролът, смесен със щипка инди рок, кацна със самолета от Берлин с невероятните “Ponte Pilas” директно пред пловдивската публика.









 

Групата комбинира повече от успешно шотландски и еквадорски музикални открития, които чувстват всяка сцена като родния си дом и я правят на пух и прах за броени секунди. Тук говорим за истински и неподправен професионализъм, който няма как да бъде явен на 100 % в записания им албум. Силата на тези щури момчета е в изпълненията на живо. Те притежават космическа енергия, имат артистично поведение, куфеят така, сякаш са за последно на сцената. И това им носи успехът. Бандата се заявява като такава през 2017 година и превръщайки своите изпълнения в истински класен пърформънс, тя дава на публиката много повече от това, което очаква. “Ponte Pilas” премина като ракета през сцената и запали фитила на всички присъстващи. Със сигурност си спечелиха много верни фенове в Пловдив и цяла България, в това число и мен. Нямаше как и да бъде иначе, когато музиката им свърза в съзнанието ми допирни точки с Иги Поп, Ролинг Стоунс и Джет. 











След тях публиката се пренесе във вселената на дивия южняшки рок. Смея да твърдя, че групата Caliberty съчетава в себе си едни от най-добрите родни музиканти и правят музика на световно ниво. От години наред следя Алекс Лазаров, предвид страстта ми към барабаните, и знам със сигурност, че където е той, там е музиката, която търся, независимо дали пред него на сцената е Звезди или пък невероятния Джейми Рашед. Caliberty излиза на сцената и действа рязко, бързо, завладяващо, без пощада. Този взрив ми е любим – луди китарни рифове, мощни барабани, див и стабилен рок вокал. Ако четете между нотите, там може би ще откриете по нещо от “Black Sabbath”, “Led Zeppelin”, “Whitesnake”, “The Dead daisies” и много други, съчетано със уникален собствен почерк. Точно такъв тип групи могат да отворят България за огромните световни сцени. ИCaliberty го правят с лекота. Неслучайно ще загреят здраво публиката преди титаните “Deep Purple” днес и преди „Whitesnake” на 17 юли на Midalidare Rock. Така се прави.  Джейми Рашед, Алекс Валериев, Антон „Tonzy“ Пиперов и Алекс Лазаров са емблематичен пример за това как трябва да звучи рока, как трябва да грабва и да те разтърси. Определено имаме нужда от това. 









След мощния южняшки полъх, сцената в „Download” превзе френското чудо SUN. Младата рокаджийка Каролин има впечатляваща биография и общо взето прелива от талант. Тя пее, пише песни, свири на китара, играе в киното и театъра. Патентовала е свой собствен стил, който самата тя нарича брутъл поп – елегантна и взривоопасна смес от поп с елементи на рок, класически и дет метъл. Този стил не е много популярен в България, но със сигурност е изключително атрактивен и грабва вниманието. Още с появята си на сцената, SUN в компанията на двама музиканти предизвика истински фурор – секси, с бели ботуши и бяла рокля. Има ли нещо по-възбуждащо от жена с китара, която пее божествено? Мисля, че не. Каролин направо изкърти сцената с авторски парчета и кавъри. Бихте ли си представили как звучи песента „Survivor” на “Destiny’s child” през прочита на SUN? Бедна ви е фантазията. Брутъл поп кралицата заби толкова здраво, че барът още кънти. Провокира и интереса на делегати и мениджъри, които останаха като гръмнати от възможностите й на сцената и не пропуснаха да снимат с телефоните си. 

“Безистенъ“ предложи на меломаните само чужда продукция. Ценителите се насладиха на изпълнителите от „I want poetry”, на бутиковите “MDMAR” и “Bonander”

Temple bar пък предложи лек за душата с Илко Биров и A.L.E.K.S. Биров с китара в ръце е нещото, от което имате нужда, когато ви е тъжно, когато ви е криво, когато навъни вътре вали.  A.L.E.K.S. е един от изпълнителите, които творят „пречистваща“ авторска музика. Всяка една негова песен протяга ръце и прегръща силно душата ти. Тогава осъзнаваш, че точно тази прегръдка ти е липсвала, започваш да я търсиш все по-често и по-често. A.L.E.K.S. е примерът за това по кой път трябва да тръгнеш, за да стигнеш до мястото, на което истински желаеш. Песните му са истински подарък за всяко сърце. Те хващат пулса и се сливат с него така, че забравяш всичко останало и потъваш в паралелна вселена. 

И така тридневното пътешествие приключи. Благодаря сърдечно, Spike Bulgarian music showcase! За всичко! Ще ви очакваме и следващата година! 

Снимки от Валентина Биларева, авторът и Spike Bulgarian music showcase

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Boyan Robert Pinter / SPIKE

Boyan Robert Pinter / SPIKE

01.06.2022 | 20:53

И ние благодарим за цялостното отразяване на нашето събитие! Датите на SPIKE 2023 ще бъдат 25, 26, и 27 Май отново в красив и античен Пловдив.

Отговори
0 0

Анкета

Кой е най-добрият изход от политическата криза у нас?