Spike Music Showcase - ден последен: Магията Каспарянов, Hipersona и легендата Ед Бикнел

Финалите винаги са епични, защото така се прави. Когато нещо толкова красиво приключва, то трябва да го направи едновременно с финес и експлозия. Това се случи и в последния, трети ден на Spike Bulgarian Music Showcase - уникалният за града и страната ни формат, който носи толкова много познание, обмяна на опит и емоции, колкото никое друго събитие.

Част от епичния финал бе интервю и запознаване отблизо с легендата Ед Бикнел - барабанист и недостижим мениджър, познат най-вече като пътеводител на Dire Straits и Марк Нопфлър. Своето кръщение в областта на популярната музика Ед получава в университета. Още там изявява завидни мениджърски умения, така да ги наречем. Успява да уреди участия там на групи като The Moody Blues, Led Zeppelin, The Who, включително и Джими Хендрикс. няколко групи, които оттогава станаха известни имена: групи като John Mayall's Bluesbreakers , Jimi Hendrix, The Who, The Moody Blues и Led Zeppelin. Успява да уреди участие на Pink Floyd за 100 паунда. 

След дипломирането си Ед се премества в Лондон, за да продължи кариерата си в музикалния бизнес. Между 1970 и 1977 г. той се установява като агент, представляващ и организиращ концерти за голямо разнообразие от изпълнители, включително Елтън Джон, Black Sabbath, Steely Dan, José Feliciano, The Ramones, Deep Purple, Yes, Ike и Tina Turner, War и Talking Heads. През 1977 г. Бикнел се среща с Dire Straits. Включва ги като съпорт на турне на Talking Heads. Оттам насетне се превръща в мениджър на групата и Нопфлър за над 20 години. Спомня си, че успехът дошъл бавно, но сигурно. Започват турнета със стотици концерти.

"Един ден Марк ми каза в съблекалнята - Имаме проблем! Попитах за какво става въпрос. Отговори ми: "Организирал си турнето толкова перфектно, че е скучно. Толкова се ядосах, че не му говорих две седмици", разказа Бикнел.

Легендарният мениджър има завидно чувство за хумор, без което, по думите му, няма как да се оцелее в този бизнес. Бикнел може да разказва с месеци за преживяванията и опита си и това се видя на специалното интервю/среща, ръководена от създателя на Spike Боян Пинтър. Повече от два часа се оказаха недостатъчни за този разговор с легендата, а публиката в "Лъки Синема" дори не усети как времето е минало.

******

Последната музикална вечер също попада в графа "паметни". Четири бара и залата на БНР-Пловдив приютиха куп банди и разлюляха града под тепетата.

Твърдият саунд беше в своя дом - рок бар "Download". Афишът за вечерта представляваше незабравимо пътешествие от Канада, през Турция, до България. Първи на сцената се качиха огнените момичета от Bad Skin. Щурата гърл банда заби за втори път, но с ръка на сърцето бих казал, че отново не е достатъчно. Мощният заряд, който тя носи действа пристрастяващо и веднъж усетиш ли го, искаш още, и още. Bad Skin се превърнаха в мои любимки, видимо и публиката сподели моите усещания.

Бандата отстъпи място на рок близначките от Hipersona. Със сигурност младите дами бяха изненадата на вечерта и като цяло добро попадение на Spike. Не само, защото свирят добре и забиват здраво, а защото правят всичко това със сърце. Близначките творят активно от 2018 г. и определено заслужават внимание. Усмихнати, цветни, енергични, скромни и връхлитащи като торнадо - това са Hipersona, които покоряват сцени с качествен поп-пънк и алтернативен рок. Момичетата представиха и две парчета на родния си турски език, накараха публиката да танцува и пее с тях, което създаде онази атмосфера, която опитни музиканти с дългогодишен стаж често се затрудняват да заформят.

И като говорим за епичен финал, това е възможно най-краткото описание за представянето на бандата Me and My Devil. Те стъпиха на сцената на "Download" и след секунди падна гръм. Гръм, който плени всяко едно човешко сетиво и не го пусна до края. Me and My Devil са неопровержимо доказателство, че българската рок и метъл музика е сред най-добрите образци в световен мащаб.

Светът, в който бандата пренася публиката, е толкова пъстър, че всеки може да открадне малко цвят, който му подхожда, и да си го запази за себе си. Като спомен. Като енергия. Като спасение. Като лекарство, ако щете. Както стана дума вчера, Санди Греъм посочи, че музиката е нужна на хората, защото за едни е радост, за други изцеление. Точно това е и творчеството на Me and My Devil. Отвориш ли тяхната врата, трябва да си сигурен, че вътрешната ти вселена няма да се удави в морето на ежедневието и проблемите. Напротив. Бандата е спасителния пояс, от който определено имам нужда, от който хиляди фенове имат нужда. 

Няма как да не отбележа магията Ангел Каспарянов. Вокалът, който е любим още от врвмето на групите "Шангри-ла" и "Сепуко 6", няма аналог. С удоволствие се предавам в ръцете на тази магия, която е арбитър между демоните и ангелите в душата, пътеводител към онова райско място в съзнанието, в което се чувствам себе си, в което преоткривам себе си, в което се бия със собствените си слабости и пороци. 

На живо бандата звучи толкова яко, че трудно бих го описал с думи. Затова при първа възможност ви препоръчвам да изживеете това космическо пътуване. 

Когато към магията Каспарянов добави китарния Бог Васил Първановски, изумителния басист Мартин Стоянов (и двамата част и от Odd Crew), и Никсъна (който изкърти барабаните по заместване и е част от пловдивското чудо Gabana), се получава сайкъделик, индъстриал и метъл коктейл, който лекува всичко, който е като библия за истинския меломан и ценител на качествената музика. 

В "Temple Bar" публиката и делегатите на шоукейс конференцията имаха възможността отново да се насладят на украинското чудо Krapka;KOMA. Двете момичета впечатляват със своето звучене и мултифункционалност. Творчеството им е невероятно чил аут пътешествие, което няма да искате да свърши. Определено дуото попадна в списъка с любими банди от тридневното мащабно събитие Spike. След тях сцената на бара превзеха Gaudea от Испания и Catalina Cara от Румъния. 

В "Безистенъ" пък господар на емоциите стана японската звезда saki. Тя е един от гвоздеите в програмата и има защо. Певицата придаде невероятен цвят на Spike, определено знае как да завладее публиката, да я накара да танцува и да я зареди с настроението, което носи. Двете й участия със сигурност ще останат красив спомен за публиката на Spike. В бар "Безистенъ" имаха участие също Leona Berlin от Германия и Juno от Гърция. 

В бар "Fabric" пък забиха Stefano Barigazzi от Италия, Oranj Son от Обединеното кралство и Westhafen от Германия. Oranj Son се отличиха с невероятно звучене, което леко напомня The Killers например. Ако не сте ги чували, сeга е моментът да им дадете шанс, ако си пададе по алтърнатив и попа. 

Залата на БНР-Пловдив също приюти великолепни артисти. Вече добре познатите ви Bara Jonson and Free от Швеция, които са изключително очарователни, отново дадоха да разберем, че дори и небето не е граница за човешките стремежи и мечти, за истинската любов. 

След тях публиката на Spike срещна и звездите X.U.L. и Baasch. 

Второто издание на Spike The Bulgarian Music Showcase определено надмина всички очаквания - и като палитра от участници, и като палитра от емоции, и като ниво на организация. Събитието влезе в ролята на духовна касичка, в която всеки може да си събере толкова много спомени и преживявания само за три дни и да се превърне в най-богатия човек в културен аспект и в аспект на чувства. Както Боян Пинтър сподели пред "Марица" преди началото на тридневното събитие, вече се работи активно по Spike 2024. Не знам дали има по-хубава новина от тази... 

Благодаря на всички замесени в това приключение и до нови срещи.

снимки от Наташа Манева