71

С калоферска дантела - от фирмен знак  до възглавничка за венчални пръстени СНИМКИ

Пленер събра майсторките на Пролетния панаир на занаятите, показват тънкости в детска работилница

Когато се пенсионирам, ще правя и аз това. Така си казвала дни наред Йорданка Станчева, минавайки покрай майсторка на дантела пред входа на къщата-музей на Златю Бояджиев. 

Проф. Йорданка  Станчева, която съчетава агрономическите науки с калоферската дантела

Било е преди 35 г., когато университетската преподавателка по фитопатология живеела в Стария град. Един ден случайно чула по радиоуредбата, че се организира курс по калоферска дантела. В продължение на 3 месеца усвоявала в приятна дамска компания тънкостите на плетенето със совалки – почти като Донка Шипкова, която в миналото първа почнала да плете сложните мотиви. Калоферката е първата жена, завършила курс в Художествената гимназия, а като се върнала в родното си градче, основала училището и станала през 1910 първата учителка в него.  

Събрала около себе си и малко „общество“ от сръчни момичета, чиито красоти от конци днес са изложени в Творческия център за калоферска дантела в балканското градче.

Образци от колекцията на Творческия център за калоферска дантела

И за последователката й Йорданка Станчева преподаването и плетенето са били дълго време начин да изразява себе си. Чак когато се пенсионирала като професор и доктор на науките в Лесотехническия университет, подхванала по-сериозно ръкоделието. „Опитах да възстановя уменията. Сръчността вече не е същата. Но създаваш нещо красиво. Ако си го избрал, носи удовлетворение, спасява от стрес, дава воля на душата“, казва майсторката.

Тя е сред осемте участнички в пленера „Калоферска дантела – минало и бъдеще“. Той стартира днес край Градската художествена галерия в рамките на Пролетния панаир на занаятите и ще продължи и утре. В него майсторлък мерят Галина Симеонова, Маргарита Бонева, Кремена Димитрова, Антоанета Първанова, Николинка Куртанова, проф.Йорданка Станчева, Виктория Текилянова и Евгения Текилянова. А има и конкурс за фотография, която ще покаже най-красиво и оригинално техния занаят-изкуство.

Макар че сутринта облякла за пленера тъмносиня блуза с мотив от бяла дантела край деколтето, проф. Станчева не е от авторките, които непременно вплитат изделията си в съвременния живот. Сътвореното от нея стои грижливо подредено в класьор, изгладено, и прилежно пъхнато в прозрачни пликове – за да се вижда добре красотата на всеки детайл.

Вадя ги през 3-4 месеца да ги видя и пак ги прибирам, разказва тя. Много хора не разбират защо тогава се занимава с дантелата. „Заради удоволствието, че си създал нещо с ръцете си - отговаря тя. – Едно цвете от конци или едно цвете, което расте. Все едно“.

Тя пък не разбира онези, които крачат по пътеките сред природата. Но всеки има своя начин да дава живот на сетивата и душата си, разбрала е майсторката.

Работи с 14 совалки. Най-добрите в занаята по света „жонглират“ с по 400.

Евгения Текилянова участва в пленера заедно с дъщеря си Виктория

Понякога синът й я подкача над каренцата: „ Не ти ли е малко натруфено и кичозно?“. Действително тези изделия не намират място в днешния интериор, освен ако е специално създаден с масивни мебели и ретро привкус, отчита проф. Станчева. Но тя пък не харесва масовото и индустриалното.

Зимното й хоби е да прави калоферски дантели и да пише научни книги. А лятното е да копая един двор, смее се професорът-агроном. Хората често се учудват на това. „Има ли такива хобита?“, казват. Това са по-културните. А другите: „Ти съвсем си изперкала“, смее се майсторката.

Както те не разбират нея, така и тя не разбира що за живот е това да ти прелива мивката от чинии, а ти да се забучиш с часове в телефона. Друго нещо е дантелата – цял свят от красота и нежност. И дворът – трева, поникнали семена, разпъпващи се цветя. Виждаш живота в пълнотата му – от раждането до неговата смърт, казва проф. Станчева.

„Колежката“ й Галина Симеонова от Карлово пък е сред тези майсторки на калоферска дантела, които прекрачват от традицията в занаята в настоящето. Вплита дантелата в коледни украшения, в гривни и колиета. Поставя в рамка фигури на пеперуда, котка, еделвайдс и риба. Някои модели създава сама, други взаимства, но задължително интерпретира посвоему. На пленера работи над разцъфнали рози.

Галина Симеонова, която след интервю с калоферска майсторка се върнала в редакцията и заявила: "Това е моето нещо"

За Галина всичко започнало, когато като журналист отишла да интервюира калоферската майсторка Пенка Опева. Върнала се в редакцията и казала на колегите си: „Това е моето нещо“.  Минала обучение  при Опева и при Танка Попова – две от най-добрите в България. А сега предава щафетата нататък. Научила е снаха си Виктория Текилянова, която още преди да влезе в семейството, открила дантелата, пишейки проект като студентка. Сега участва в пленера в Пловдив наравно със свекърва си, а с тях е и нейната майка Евгения Текилянова, която също прави калоферска дантела. Със совалките умее да борави и следващата генерация – по на 7 и 4 г., Ангелина и Евелина ще покажат какво умеят в работилничката за деца в рамките на пленера. Стартът е в 14 ч.

Снахата Виктория Текилянова

Всеки, който обича ръчната изработка, знае, че тя изисква много търпение, усет, естетика, сръчни ръце, казва Галина Симеонова. Освен след снахата и сестра си, не спира да учи още млади хора на тънкостите на калоферската дантела. Богатство е, наследство от миналото и  нещо красиво и изящно в днешния модерен свят, обобщава Галина. Прави от калоферска дантела от фирмени знаци и семейни гербове до възглавничка за сватбени пръстени.

Снимки: Наташа Манева

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Кой е най-добрият изход от политическата криза у нас?