71

На раздяла с основното училище: 79 восъчни лодки за попътен вятър на седмокласниците СНИМКИ

79 восъчни лодки "отплаваха" днес от пловдивското ОУ „Кочо Честеменски“ – по една като дар за всеки седмокласник от випуск 2024. Вятър в платната ще са и шестиците в свидетелствата за основно образование, и житейските уроци – осъзнати чак на раздяла.

„Времето бързо бяга, ронят се ден след ден…“, понесе се в  училищния двор тази сутрин песента „Срещу вятъра“ на братя Аргирови и Тони Димитрова. „Ветре ле, мори…“, изви се акапелно народна песен. Екна сребърният глас на фанфарния оркестър.

Момчета и момичета в тоги застанаха пред каменния взор на патрона – от двете страни на паметника на Кочо Честмеменски. Седмокласник изведе директорката Златка Алдженаби и заместничките Мария Илчевска и Донка Йончева – и те в абсолвентски премени. Да преживеят заедно последния миг от учебната година. Любим  за всички ученици, той се оказа и малко тъжен за седмокласниците, които си тръгват от училището.

Предавайки знамето на следващия випуск, те дадоха и думата си, че остават завинаги ученици на ОУ „Кочо Честеменски“. От учителите си научили, че знанието е богатство, но и плод, който се отглежда цял живот, за да е по-сладък.

Много пъти директорката се повдигна на пръсти, за да прегърне порасналите момичета и момчета. Заедно със свидетелствата Златка Алдженаби връчи грамота и плакет на 21 пълни отличници – по 7 във всяка паралелка. Випускът завършва със среден успех 71,84 точки на националното външно оценяване по български език и литература,  по математика е 59,32 точки. Средното постижение от 131,16 точки от двата изпита нарежда учебното заведение на пето място в Пловдивска област.

Но за това изобщо не стана дума днес.

„Вие не само ни учехте, но и ни обичахте. Помогнахте ни всеки да открие себе си“, даде си сметка на финала 7. А клас.

А 7. Б благодари на класната си Димитринка Кушлева, че е била „вожда на племето“ и не е позволила никой да остане в ъгъла.

„Бяхте добър треньор, но ние не бяхме добър отбор“, призна 7. В на класния си Кирил Акалски. Някои още ритат топката, когато трябва да играят волейбол. Но пък всички са научили уроците по чест и достойнство и са запомнили думите на учителя си, че най-силният мускул е сърцето. Той пък ги бранел като вратар на финали.

Випуск 2024 благодари още за напътствията да не пести емоциите, но да пази сълзите за хубавите моменти. За строгостта, която дърпа напред и възпитава. „Че вярвахте в нас и бяхте не само учители, а и наши приятели“, добавиха седмокласниците.

Сборна формация от ученици запя „Приятели“ на „Тоника СВ“, а ръководството веднага се включи в беквокалите.

После остана само тържествено да се обяви началото на лятната ваканция.

Тя няма да е съвсем като другите, защото е белязана от вълнението кой къде ще бъде приет в гимназия, как ще се впише в новото училище, какви учители и приятели ще намери там.

Седем години минаха бързо, почти неусетно, сподели Ванеса Танева от 7. А клас. Освен, че е сред пълните отличници, тя е победител в трите етапа и в генералното класиране на състезанието по български език „Св. Иван Рилски“. Обича книгите, защото са друг свят, в който може да открие много нови неща, а и постоянно да преоткрива себе си.

Ванеса ще избере професия, с която да помага на хората. А пътят към нея засега минава през Английската гимназия, където се надява да бъде приета с 97 точки от националното външно оценяване по български език и 89,5 точки по математика. Постигнала ги е без частни уроци.

Отнася със себе си много хубави спомени от основното училище. А най-трудното от всичко през годините е раздялата с класа. Тук научих, че няма лесен  път към успеха и всичко се постига с постоянство, сподели Ванеса.  Винаги ще помни думите на учителката си по физика Донка Йончева – че няма несбъдната мечта,  само изоставена.

Снимки: Валентина Биларева

Анкета

Как и къде ще почивате през лятото?