Стотици пловдивчани изкачиха Бунарджика на 3 март СНИМКИ, ВИДЕО

Стотици пловдивчани изкачиха стъпалата на Бунарджика, за да почетат 3 март – националния празник на България.

 

Сред тях бяха и членове на комитет „Родолюбие“, облечени в униформи на опълченци, които поведоха „Похода на свободата“. Паметната дата на Бунарджика почетоха и кметът Здравко Димитров, областният управител Дани Каназирва, политици и общественици.

 

 А горе на върха под съпровода на патриотична музика гордо се вееха руски и български знамена. Не липсваха и разпънати транспаранти с надпис „Благодарим ти, Русия“. 

 

„Има дни в историята на българския народ, които оставят трайна следа и превратностите на времето не могат да ги заличат от съзнанието ни. За нас 3 март 1878 година е не само подписването на Сан Стефанския мирен договор. За нас 3 март е дата, белязала нашето освобождение, въплъщение на едно начало – възкресение на един народ, който близо 500 години е без своя политическа и духовна свобода. Народ, чиято висока самобитна култура е подложена на унищожение. На днешния ден, благодарение на хиляди знайни и незнайни герои, е поставено началото на онази трета България, на която историята бе отредила да се намира на кръстопъта между Запада и Изтока, там където се преплитат интересите на великите държави“, заяви в речта си инж. Александър Държиков, председател на ОбС Пловдив. 

 

Последните му думи събудиха будния дух на 3-годишната Мария и тя попита майка си: „Защо третата българска държава?“.  На което дама започна да разяснява да момичето превратностите, през които е преминала държавата ни от създаването си до сега. 

 

 

Пред пловдивчани Александър Държиков подчерта още, че дори и в най-тъмните векове на робството народът ни е успял да съхрани своите вяра, народ и традиции. 

„Пътят към свободата преминава и през саможертвата на хайдушките дружини, през огъня на четническото движение, през подвига на Васил Левски и чутовната Априлска епопея. 3 март е доказателство, че жертвите от Априлското въстание не са били напразни, че 15 000 доброволци се сражават в руската армия в името на България. И нищо не може да заличи факта, че свидните синове на руския, румънския, финландския, украинския, беларуския и полския народи положиха костите си тук и намериха покой. Честит празник“, добави Държиков. 

 

 

След словото на председателя на Общинския съвет пловдивчани сведоха глави и замълчаха за минута в памет на освободителите на родината. Представителни роти на Пловдивския гарнизон участваха в церемонията, а десетки положиха цветя  пред паметника на освободителите. Комитет "Родолюбие" поднесе венец, дълъг над 2 метра.

Тази вечер от 18.30ч. на пл. „Централен“ започва Тържествена проверка - заря по повод Националния празник на Република България – 3 март, с участието на военни формирования от гарнизон Пловдив. Водещ ще е Петър Тосков.

Вижте пълния текст на словото на инж.Александър Държиков – Председател на Общински съвет – Пловдив :

Уважаеми г-н Кмет на гр. Пловдив,

Ваше Високопреосвещенство,

Уважаеми г-жи и г-да Народни представители,

Ваши Превъзходителства,

Уважаема г-жо Областен управител,

Уважаеми г-н Генерал-майор,

Уважаеми г-жи и г-да Общински съветници

Уважаеми г-да Районни кметове,

Уважаеми съграждани и гости,

Има дни в историята на българският народ, които оставят трайна следа и превратностите на времето не могат да ги заличат от съзнанието ни. За нас 3-ти март 1878г. e не  само подписването на Санстефанския мирен договор. За нас 3-ти март e дата свещена, белязала нашето Освобождение, ден – най-съкровен в календара на българската национална история, въплъщение на едно начало, възкресение на един народ, който близо 500 години е без своя политическа и духовна свобода; народ, чиято висока самобитна култура е подложена на унищожение. На днешния ден, благодарение на хиляди знайни и незнайни герои е поставено началото на онази Трета България, на която историята бе отредила да се намира на кръстопътя между Запада и Изтока, между Европа и Азия, там, където така сложно и съдбовно се преплитат интересите на великите сили, държава, която отново заема своето място на картата на Европа.

Преди 142 години на този ден България възкръсна от пепелищата на 5-вековно робство, погълнали хиляди и хиляди свидни български синове и дъщери. Но дори и в най-тъмните години на робството българският народ успя да съхрани своята вяра, език и традиции и не чакаше даром да получи свободата си. Актът на Освобождението е бил и винаги ще бъде непреходен извор на национално самочувствие, защото дори в робските окови  българският дух несломимо вярваше в изконното си право на свобода.

Пътят към свободата не е лек. Началото е икономическото замогване на българите през ХVІІІ и ХІХ век, когато балканските и тракийски селища стават стопанското сърце на османската империя. Следва борбата за национална просвета, когато във всяко българско селище се създава училище със свой даскал и учебници на родния език, за да дойде след това и църковно – националната борба, когато във всяка църква служи свещеник на родния език, а през 1870г. българите имат вече своя Екзархия.

Българската държавна традиция оживява с нови сили по време на Възраждането, когато българските църкви, училища и общини, макар и в условията на робство, успяват да се изградят като самобитни национални институции. Пътят към свободата преминава и през саможертвата на хайдушките дружини, през огъня на четническото движение, през нелегалните комитетите на Васил Левски и чутовната Априлска епопея. 3-ти март е доказателството, че жертвите от Априлското въстание не са били напразни, че 15 хиляди доброволци се сражават в руската армия в името на България!  

Българската свобода има своите герои, които ние днес почитаме, свеждайки смирено глава. Наш дълг е да помним тяхната саможертва. В дни като този дълбоката човешка признателност не познава граници. Историята има една истина за войната от 1877-1878г. и нищо не може да заличи факта, че свидните синове на руския, румънския, финландския, украинския, белоруския, полския, литовския народи положиха костите си за нашата свобода и намериха последен покой на българска земя.

Ние в Пловдив сме горди, че всяка година на 3-ти март почитаме паметта на това място, където през м. септември 1881 г. е открит първия паметник в прослава на руско-турската война и освобождението на България.

В ден като днешния повече от всякога сме горди, че сме потомци на славен и борбен народ.  Длъжни сме да тачим своята история и да не забравяме тези дни, носещи дух на патриотизъм. Прекланяме  се пред геройския подвиг на борците за свобода, които с върховна саможертва и любов към отечеството, с храбър  и непреклонен български дух, извоюваха  свободата  ни!

142 години по-късно дългът зове да помним святото дело и саможертвата на нашите предци. Отговорността изисква да следваме идеала „за чиста и свята република” и да предаваме на бъдните поколения завета на свободата. Наследниците ни  трябва да знаят и тачат спомена за славните  революционери, които чрез своята преданост и нечувано себеотрицание отдадоха живота си в името на  силна и щастлива България! Нека засвидетелстваме своята безгранична синовна почит и уважение, пожелавайки си мир и светло бъдеще!

Поклон пред загиналите за Свободата на Родината!

Да живее България!

Инж. Александър Държиков

Председател на Общински съвет Пловдив

 

снимки: Атанас Кънев
 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?