„Молец“ в Пловдив – да докоснеш с един пръст небето СНИМКИ

Допреди няколко години българската музика се бе превърнала в удавник. Давеше се в собственото си безсмислие, падаше жертва на собствената си безцелност, чертаеше пътеки без изход и се надяваше все пак някой да я открие и почувства, да види света си през нея. Мисията беше почти невъзможна. Докато от тъмнината не изскочи спасението, което носи името „Молец“. Момчетата повярваха в себе си, накараха всички да повярват в тях и в резултат с лекота отвориха нова страница в мемоарите на родната музика. И то какви мемоари само. Пропити с дълбок смисъл, пропити с духовност, пропити с душевни пластове, покрити с разтърсващи лирики и необятно красиво музикално небе около тях. Точно този феномен, носещ името „Молец“ бе необходим, за да разпали отново онзи изгаснал пламък на надеждата в българското творчество и българската сцена. Надали някога групата ще има аналог, което означава, че сега е моментът да черпим с пълни шепи от този вълшебен извор. 

„Молец“ избраха да открият тазгодишното си турне не къде да е, а точно на Античния театър в Пловдив. Музикантите донесоха със себе си невероятен звездопад от емоции и докоснаха нежно вътрешната вселена на всеки един присъстващ на този душевен сеанс. 

 

Малко преди Крис, Юли и компания да излязат на сцената, група „Тригайда“ се погрижи за отлична интродукция към предстоящото магично пътешествие. Тримата добре познати на меломаните творци изградиха мост между фолклора и съвременната музика, по който може да минеш със затворени очи и просто да мечтаеш, слушайки творчеството им. Те представиха чисто ново парче, което ще бъде част от предстоящия им албум. Пловдивската публика имаше честта да го чуе преди всички. Определено по реакцията се усети, че „Тригайда“ са напипали точния пулс, с който бият сърцата на феновете. 

След качественото въведение и настройване на подходящия вайб, Античният театър притихна, за да посрещне чудото в света на българската музика – група „Молец“. Никой в публиката нямаше и най-бегла представа за това какво музикално приключение са подготвили момчетата и какви неподозирани мащаби ще покрие. Феновете попаднаха в плен на изящен аудио-визуален спектакъл, който те хваща за гърлото и не те пуска до последната секунда. Нали това всъщност е целта? Да си тръгнеш прероден и да забравиш поне за два часа, че накриво си стъпил и си попаднал до гуша в кал и гадости. 

Спектакълът бе умело разделен на три смислови епизода, озаглавен „Вчера“, „Днес“ и „Утре“ – онези три елемента, около които се върти целия ни свят. Защото вчера + днес прави „Утре“, защото сме потънали в прегръдките на нашето „вчера“, защото сме се изгубили по пътя на нашето „днес“ и искаме да вкусим от нашето „после“, защото сме се вкопчили в мисълта за онова „утре“, което не знаем дали ще дойде и с каква физиономия ще се събуди. Още самата визуална концепция идва с посланията, които са закодирани дълбоко в лириките на „Молец“ и това определено гъделичка и най-заспалите сетива на човешкия космос. 

В първия епизод от незабравимото музикално пътешествие „Молец“ и групата от потресаващо талантливи музиканти с тях изпълниха хитове като „Еуфория“ и „Стене сърцето ми“. Последва акустична утопия с траковете „Силна“, „Изтръпвам“, „Прощално“ и „Чая“.  Още в първите минути на концерта осъзнаваш, че всичко, което умът и сърцето ти попиват от сцената на Античния театър всъщност представляват един изключително специален момент, едно толкова лично и съкровено преживяване, което ти дава нужните крила и възможността да докоснеш с един пръст небето. И  е толкова красиво, и е толкова божествено. Емоциите започват да се изливат като красив пролетен дъжд, а сърцето ти подсказва, че има нужда от точно този сеанс, за да влезе в релси, да се кротне след преживени фатални катастрофи и незаличими рани. 

Пътешествието продължи с втори епизод, озаглавен „Днес“. Тук вече цялата публика стана на крака, за да посрещне траковете „Бял лист“, „Никъде“ ( на Роби), „Няма значение“, „Аз и ти“ (на V:RGO), „Цялото време“ и други. Все парчета, които осмислят моето „днес“, вярвам и „днес“ на неизброимите почитатели на „Молец“. И вторият епизод дойде да каже, че Крис и Юли са образът на най-дълбокия и най-личния момент в житието на българската музика. 

„За нас е грандиозна чест, че сме тук с вас. Благодарим, че повярвахте на две момчета и в това, което те правят. Без вас, няма нас“, изповядаха се „Молец“ на пловдивската публика. Повече от очевидно бе, че тази любов тече и в двете посоки. Което автоматично означава, че без „Молец“ ни няма нас. Да, точно такава извънземна сила притежават Крис и Юли – да бръкнат надълбоко и да ти разкажат за неподозирани кътчета на собствената ти душа. Такива, които до този момент никой не е успял да открие, които никой друг не е успял да провокира, че въобще да посмеят да дадат признаци на живот. 

„Молец“ и компания подариха на феновете и няколко нови парчета, които скоро ще видят бял свят. Поредните тракове, които спокойно мога да определя като любов от пръв поглед. Те се превърнаха в любими още в първите секунди и демонстрираха, че до каквото и да се докоснат Крис и Юли, каквото и да излезе от душите им, то светкавично, като с магическа пръчка, намира най-краткият път до сърцето на всеки един ценител на творчеството им. 

И не, няма начин „Молец“ да бъдат слушани повърхностно. Трябва да плуваш в дълбоки води, сам да разровиш всеки един пласт между лириките и да се преоткриеш, трябва сам да стигнеш до изхода, след който ще те чака свободата, трябва сам да прегърнеш смисъла и да отпиеш от правилния еликсир, който ще излекува душата ти. Уникалното в творчеството на „Молец“ е, че те са до теб в най-хубавите ти дни и в най-кошмарните ти моменти. Всяка песен е лекарство, всяка песен е молитва, всяка песен е спасение, всяка песен е духовно пречистване, пътешествие към собственото ти аз, емоционален разказ за вътрешната ти вселена, изящна строфа за разхвърляния ти космос, смислен разговор с лудостта на битието. Точно тук идва онзи шанс, за който вече споменах – да докоснеш с един пръст небето, да дишаш, да виждаш и да усещаш света чрез песните на „Молец“. И да кажеш на всичките им изумителни тракове – „…и никъде няма да ида без теб“.  И кой друг, ако не „Молец“ би накарал подрастващи да се заровят из творческите прозрения на незаменимия Вапцаров и да търсят човешкото в себе си? Освен всички магически свойства, музиката на Крис и Юли има онзи възпитателен нюанс, който е не само достоен за уважение, а за дълбок поклон, имайки предвид странното и сурово време, в което сме се потопили и едва плуваме на повърхността. 

И така, пътешествието до дълбините на душата завърши с трети, последен, епизод, озаглавен „Утре“. Нашето „утре“, което винаги е с въпросителна. 

Изумен от мащаба и силата, с която „Молец“ изпълни своята мисия в Пловдив. Емоционалната въртележка, на която всеки присъстващ се повози, със сигурност даде отговор на много въпроси, с които ни засипват умът и сърцето. Със сигурност подари бленуван катарзис за самотните души и възвишение за влюбените светове. Със сигурност добави капка смисъл в океана от безсмислие. Дотолкова, че нито аз, нито останалата част от публиката да иска този шедьовър да има край. „Молец“ отговориха на това сюблимно усещане, като се завърнаха за още едно изпълнение на любим трак, а именно „Бял лист“. И си тръгнаха с нестихващи аплодисменти като награда, че заедно с всички музиканти на сцената сътвориха истинско чудо. 

„Молец“ започнаха това чудо в Пловдив, а до него ще имат шанс да се докоснат Велико Търново (утре – 19 август), Варна (13 септември) и столичани в „Арена София“ на 21 ноември, където ще е грандиозния финал. И да, Юли и Крис ще напълнят залата. Тя е малка за мащабите на техния талант и за този бисер, скрит между черупките на творчеството им. „Молец“ са родени за големи сцени и две мнения по този въпрос няма. Родени са за велики дела….като това в Пловдив. 

снимки от Наташа Манева