Следвайте ни

Фестивал Music Daze - ден трети: Космос и (не)правилен рап СНИМКИ

viber icon

Ще има ли Music Daze 2? Този въпрос изникна в ума на всеки един ненаситен меломан, който прекара три дни на върха на Бунарджика, за да стане част от първия летен фестивал за годината. Не, аз не знам отговора, но мога да кажа, че ако това пиршество за сетивата няма продължение, това ще е грешката на века. Особено след бомбастичния дебют. За това в какво се превръщат мечтите, след малко.



Третият ден - последен за фестивала "Music Daze" демонстрира, и то със завидно самочувствие, какво ознава финал. Не на поредния сериал. Мащабен финал, за който да говорим и разказваме, да преразказваме и да пеем. Поне до следващия път.



Програмата бе наредена като за ден последен и в пълен унисон с приказката "да правим каквото трябва, пък да става каквото ще". Времето се уплаши от този за виден непукизъм и дори не посмя да прекапе. Е, свали температурите с няколко градуса, но за сметка на това изпълнителите на сцената накара телата и душите на всички присъстващи да горят от наслада - визуална и душевна.





Програмата на върха започна точно в 17 часа с Le' Push. Име, което и да чувате за първи път ще запомните добре. Бандата свири и радва публиката от 2017-а. Заформянето й обаче е много преди това. Вокалът Иван Лазаров, който показа великански глас, тръгва от старозагорската "Overground brass band". С китариста Момчил Атанасов се знаят още от ученическите години и тогава, като запалени по музиката тийнейджъри, правят първите си музикални опити. При следването си в Музикалната академия в града под тепетата пък се срещат с останалите, които по-късно ще заформят въздействащите Le' Push, които пловдивските меломани са запомнили добре предвид клубния живот в а Пловдив.

Вече имат албум зад гърба си, продължават да творят, а в последния ден на фестивала направиха всички част от магията на музиката им. А тя е дъга - поп, рок, реге, блус. Le' Push добре знаят как да натиснат точния клавиш на пианото на меломанската душа и да изпишат с големи букви своите послания, които не са никак малко и които си струва човек да допусне. "Сянка на желание" и "Изгубени думи" бяха само малка част от музикалните изкушения, които бандата сподели с феновете. 



Втори на сцената стъпиха Innerglow. Ето тук всеки трябваше да извади лист и химикал, и да си запише каква е прецизната дефиниция за авторска музика. Бандата е от трима, след напускането на басиста, но саундът е... Уау! Модерно, проникновено, мистично и сюрреалистипно. Вокалът Тодор Ковачев, който е и повелител на кийборда направо отнесе главите на меломаните. Разбита се с помощта на китариста мистър Петър Желев и човека с барабаните, и то какви, Матей Христосков. Innerglow са се закотвили здраво в бурните води на алтърнатив и елетро рока, а творчеството им е извънземно и се вклинява дълбоко в очертанията на човешката вътрешна вселена.



Звученето им е абстрактно пътешествие, което не се намира ей така. На моменти напомнят Muse и Arctic Monkeys, в други на "обновените" 30 seconds to Mars. Ето това вълшебство, което тези три момчета сътвориха пред очите на присъстващите, не може да се обясни с просто думи. То трябва да се почувства, да се пропътува, да се изживее. Ако не ги познавате от "Капана" или от рок радиостанциите, имате възможност да поправите този гаф. 



Триото отвори пътя към звездите и небето, та чак към някоя далечна галактика. Какво имам предвид? Ами "Керана и космонавтите". Банда от всестранни таланти, дошла с космически кораб от необхватната вселена на качествената музика. С Керана, или Юлия Йорданова истинското име на необятния глас на групата, меломаните се запознаха от телевизионния формат "Гласът на България". Още там тя показа, че родните сцени са й тесни. Та, момиче, така е. Дори и световните не те заслужават. Ти трябва да пееш на Млечния път или на Юпитер, или пък сред звездите - за да сме сигурни и аз, и всички хора, и цялата галактика, че гласът ти ще се лее и няма да има някой, който да не почувства като гъдел, като тръпка която преминава отгоре до долу по тялото ти и буквално и преносно те разсъблича.







Космонавтите покрай жената чудо са  Павeл Видов на китара, Елена Илчева на бас, Преслав Пеев и Николай Бобчев на саксофон, а Димитър Пенчев бие здраво по барабаните. Точно тези музиканти бяха нужното стъпало до върха на фестивала. А Керана... Керана е космос. 



Глас. Визия. Сценично поведение. Стил. И пак глас. Чувството й за хумор е последният щрих в този перфектно изваян образ. Първо Керана "натопи" Павката, че той отговаря за сетлиста и ако случайно публиката не го одобри, ще им го даде за 5 минути да му отмъстят. Е, Павката се размина, защото песните бяха подбрани така, че пулсът да съвпада не на 100, а на 200 % с този на танцуващите с нотите на музиката им фенове. 





Сега ще попитате в какъв стил творят "Керана и космонавтите", нали? Ами.. космос.. Ще кажете, че няма такъв стил, но заради тях си заслужава официалното му създаване. Талантите пътешестват надалеч и нашироко - от хип-хоп, през реге и фънк, до джаз и рок. Необятно, истинско, чудовищно добро, лично. Това подари галактиката на Керана. Е, и няколко сватбарски мелодии от саксофониста Преско (Преслав), който заяви, че за две ракии е готов да започне и "глей к'во стаа". Групата изсвири химна за Преско, хитове като "Отлагам", "Слаба силност", "Драма",  "Не" и много други, които не само разтанцуваха всички, а ги изпратиха в безтегловност. Включително мощният кавър на песента на Kelis - Milkshake. Е, след това как няма да искаш бис. И публиката го получи. Именно с химна за Преско и отново с песента "Отлагам". 





Последен на сцената се приземи лошото момче на рапа и хип-хопа Ицо Хазарта, който се оказа изключително подходящ за (не)правилен финал. Детството на децата на 90-те мина с римите на Хазарта и супер успешните Ъпсурт. А менюто е само от специалитети - от бира и шкембе, през 3 в 1, та чак до бела жига и така нон-стоп... Индийски коноп. Ама нещо съм гладееен. Ще апнем ли нещо, ***** мама му *****.









Каквото и да се каже за Хазарта ще е неточно и неправилно. Причината е проста. Самият той иска да остане неопределен и неправилен. Човекът с римите разстресе сцената с двучасово шоу, подкрепен от DJ Cass. Не, има и още. На сцената отново се съживи Ъпсурт, благодарение на Бат Венци. И това ако не се случи в Пловдив...










Започнаха да се редят хит след хит, рима след рима, бийт след бийт, както от тези от миналото на хип-хоп триото, така и от албума на Хазарта "Неправилен рап". Женските вокали пое експлозията Мария Драгнева, а балет "Нова" изнесе невероятен спектакъл.



Сред вечните евъргрийни на Ъпсурт прозвучаха "Искам твойто тяло", "И твойта майка също", "Втора цедка", "Пунта", "3 в 1", "Бира и шкембе" и ред ред други хип-хоп класики, които не умират напук на времето и политическите игри в годините. Хазарта даде на публиката да разбере, че Пловдив е специален и че си заслужава всяка минута на сцената. 



Така се стигна до неправилния финал на лошото момче на хип-хопа. Без цензура, без капка свян.









Свърши. Но хората знаят, че прекрасните неща свършват най-бързо. Така премина и този фестивал. Три дни супер програма, три дни супер емоции, три дни спомени, три дни екстаз, три дни забавление, три дни изящност.


Взривяващ дебют за "Music Daze". Не знам за вас, но на мен не ми достатъчно. Още повече като не знам точният отговор на въпроса, с който започнах - Ще има ли "Music Daze 2"?  Точно в този момент започват молитвите. 

снимки от Наташа Манева и авторът

Тони Михайлов

Тони Михайлов

Репортер

Тони Михайлов е завършил магистратура „Журналистика, реклама, PR“ в ПУ „Паисий Хилендарски“. Бил е репортер и водещ на дневни блокове в Информационна агенция и радиоверига "Фокус".   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво ще се случи в България след изборите на 11 юли?