71

Edu Vico Septet – огнен спектакъл за сърцето и душата СНИМКИ

Никак не обичам да пътешествам, но съм чувал, че посетиш ли Испания, вътрешната ти вселена се преражда поне седем пъти. Веднъж, когато усети сладостта на испанския рай и безбрежните плажни ивици, втори път, когато страстта премине безмилостно през всяка твоя вена, за да стигне до крайната си цел – сърцето,  трети път, когато опиташ „paella” (паеля) и не ти се иска да отхапеш от последното парче, четвърти път, когато без разрешение тялото ти повлече крак във вихъра на фламенкото, пети път когато разярен бик се опитва да те наниже на рогата си и да подобри рекорда си от точни попадения докато ви гони на фестивала „Сан Фермин“, шести път, когато слънцето гали лицето ти и разпалено обяснява, че почти няма почивен ден в Сиера Невада, и седми път, когато духовният стремеж вземе превес и се опитваш да преоткриеш самия себе си, извървявайки божествения маршрут Камино. Е, май това са първите седем смъртни гряха, които всеки трябва да извърши в Испания. Възприемете ги като първа танцова стъпка от един страстен танц, който може да продължи толкова, доколкото тялото ви позволи, ако ме разбирате.


Един от тези седем смъртни гряха, и то най-сладкия, стана част от кръвоносната система на Пловдив. Имам предвид страстното фламенко, което разпалва кръвта и осигурява невероятно духовно пречистване.  Именно то завладя всеки сантимерът от Античния театър, благодарение на фламенко групата на виртуозния китарист Еду Вико. Може да звучи като клише, но думата, която истински описва взрива от емоции на сцената е магия. В рамките на час и половина, което време изтече неусетно като пясък през пръстите, публиката премина през пълна палитра от емоции, които музикантите, като изкусни художници, неуморимо рисуваха една след друга. Прочувствени високи вокални партии, завладяващи автентични испански танци, огнени китарни изпълнения водиха битка за надмощие, която трябва задължително да влезе в учебниците по музика. 







Всички тези отделни елементи се сляха в едно и се превърнаха в история за истинската любов, в която има колкото разтърсваща тъга, толкова и неописуемо щастие. Не знам дали публиката си дава сметка колко всеотдайност, талант и жар са вложени в изявите на фламенко групата на Еду Вико. Всеки един от тях е доказан професионалист и перфекционист до такава превъзходна степен, каквато до момента нито една наука не е назовала. Съчетанието на уменията им, за които няма да стигне времето да изброявам, раждат един огнен спектакъл за сърцето и душата, от който аз и всеки друг имаме остра нужда.










Превръщат сцената в храм, в който едновременно можеш да отдъхнеш, да се изповядаш, да достигнеш до катарзис и да пуснеш на воля скритият глас на страстта, държан като заложник бог знае колко дълго. Осигуряват пътуване векове назад по земите, където се зараждат стъпките на огнения танц. И така, без да се усети, публиката допуска в себе си ритъма на танца, усеща приливът на непознати емоции, започва да движи тялото си, тананика си, докато изведнъж не изкрещи с цялото си сърце: „Оле!“. 







“Обичам Пловдив!“, възкликна Еду Вико още в самото начало. Посочи, че е в България за четвърти път и че всеки път се връща с удоволствие за поредната среща с публиката. След това съвсем заслужено получи любовта на всички на Античния театър и аплодисменти, които не секнаха дори и след като фламенко групата се оттегли от сцената. Спектакълът, който се разигра, бе изпипан с вкус и професионализъм до последния детайл. От въздействащите напеви през ударните инструменти, които биеха със сърцето на феновете. От играта и флирта на Еду Вико с китарата през нежния глас на цигулката до изумителните танц.













Във фламенкото движенията, облеклото, обувките и израженията са неразделни и еднакво важни, а в града под тепетата те се сляха в едно изумително цяло, което със сигурност и със завидна лекота измайстори незабравими спомени. И няма как да е другояче когато на сцената са огнени танцьори от Националния балет на Испания. Освен изключителните емоции, те изнесоха и незаменим урок по фламенко. Показаха, че всеки един отделен танц носи определено настроение и ритъм, което от своя страна води до различен маниер и движения.











Така публиката празнува истински, видя и онази жар, която се разгаря при среща между мъжа и жената – с опознаване, с контакт, с опит за взимане на преимущество, с размяна на погледи и феромони. И всичко това без глас, а само с танц, погледи и потропване с обувки. Пиршество за ума, сетивата и вътрешния човешки свят. 





Единственият по рода си спектакъл на Античния театър даде време на всеки един от групата да бъде под светлините на прожекторите. Освен, че свириха толкова органично и като едно страстно цяло, музикантите разказаха и своите индивидуални истории, които не са по-малко впечатляващи. Звездата на испанската китара Еду Вико демонстрира направо накара публиката да ахне по време на своята солова акция. Това направиха и фламенко танцьорите, за които публиката стана на крака много пъти. 



Пътешествието, което Edu Vico Septet предложи на пловдивчани и гости на града, бе дългоочаквано. За никого не е тайна, че в нас живее частица от Испания. Дори и да не подозирате, самото потрепване под звуците на испанския ритъм е неоспоримо доказателство за това. Еду Вико и блестящите музиканти винаги ще бъдат желани в Пловдив, защото запълниха една дълбоко зейнала бездна в човешката душа, утолиха жажда, която мъчи потребността им за качествена музика още преди да настъпи пандемията и сцените да хлопнат врати.



Показаха, че музиката не е само пари. Тя е истина, тя е емоция, тя е непресъхващ извор на радост, тя е забавление, тя е чувство, тя е отделен свят, тя е сливане, тя е любов, тя е лекарство и проклятие дотолкова, че без музиката не можеш да съществуваш. Групата на Вико даде сърцето и душата си на сцената в Пловдив, а такъв подарък няма цена. Има само и единствено желание да го направиш пак, да повториш магията и срещу себе си да виждаш нейното въздействие. Аплодисментите за Edu Vico Septet още отекват. И няма да спрат докато не излезе отново на тази сцена, нали? И аз искам още. 

Снимки от Наташа Манева

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?