600 деца на Античния театър превърнаха мечтаенето в олимпийски спорт

И класическата флейта може да засвири „Девойко, мари, хубава“, когато на сцената се съберат Младежката духова формация и Формацията за автентичен фолклор „Куклици“. А мажоретките – да довършат танца си с една обувка. Съвсем дребно неудобство е, когато си тръгнал по пътя към мечтата си. 

Заедно го извървяха над 600 деца от школите на Центъра за подкрепа на личностното развитие – ОДК – Пловдив в концерта „Децата на Пловдив“ на Античния театър миналата вечер. Древната сцена събра заедно няколко поколения таланти – от най-малката Никол до големите вече мъже, запели преди години като деца в Хора на пловдивските момчета.  Цветове, ритми и възторзи от всяка тренировъчна зала и всяко ателие в ОДК се пренесоха в цветния спектакъл, който завърши с обща авторска песен и фойерверки.

Но преди да полетят балоните в небето на финала, зрителите в препълнения Античен театър надникнаха тъкмо там, където се раждат изкуството и постиженията в различни области – в учебните зали. Видео ги разходи из потайностите на ОДК, а децата разкриха не една загадка – например как изобщо може да се харесва математиката и какво би накарало някого да посещава школа по химия.

Има добро настроение и всички са щастливи, обясниха учениците. А понякога става и бум-бам – ако смесиш например сода и оцет.

В школите могат да се получат още добри знания по български език и високи оценки, увериха курсистите, а във фотографското студио – да се научи коя лампа се нарича жираф и как се снима природа.

Камерата надникна в ателието по дизайн и приложни изкуства, където се рисува и се шият дрехи (онази, червената пола, която едно от момичетата толкова обича да носи през лятото). Любимите цветове на малките художници от Школата по изобразително изкуство се събраха във видеото заедно с думите какво е да посещаваш школа в ЦПЛР-ОДК-Пловдив: спокойствие, щастие, почивка и радост, удовлетворение, място да срещнеш приятели, приключение.

Оказа се обаче, че водещите на спектакъла искат доста повече от това. Едно малко момче  от театралната школа - да е футболист, каратист, шахматист, гребец, плувец, волейболист и да знае испански и английски, а едно момиче - да бъде певица, художничка, гимнастичка, да учи бойни изкуства и да свири на пиано.

Решиха да започнат с певиците и актьорите и отстъпиха сцената на Вокално студио „Синтез“ и Детския театър. Те пък в тюлени рокли в цвят пудра и резеда се спуснаха да ловят щастието като прашинки във въздуха и светулки в лятна нощ.

Намериха го много бързо –  първо в песента „Don’t Worry, Be Happy“. Посипаха се над главите им облаци от радостни конфети.

И се наложи да пристигне чистачката с метлата. Но още преди да е събрала всички разночветни късчета, и тя попадна в приказката на децата. Веднага й хареса – интересно е, дават те по новините, а майките после качват всичко във Фейсбук.

Тръгнаха водещите с лупи да търсят сбъднатите мечти, а те се видяха на сцената и без увеличително стъкло. Хор „Евмолпея“, ХПММ „Стефка Благоева“ и Школата за съвременен танц разгорещиха с аржентинско танго.

На видеостената се завъртяха кадри от плувния басейн, футболния терен, залата за спортна стрелба и постижения на всички спортни школи. И се оказа, че да мечтаеш също е спорт, при това от олимпийска значимост. Ако пък се откажеш от една мечта, тя потъва в миналото или отива при друг.

След изпълнението на Младежката духова формация и Мажоретен състав „Олимпия“ даже бяха наградени първите по значимост мечти – от понеделник до сряда и от сряда до събота.

Неделята се оказа запазена за фолклора. „Девойко, мари, хубава“, подеха заедно в необичайно партньорство на сцената Младежката духова формация и ФАФ „Куклици“.

Писнаха после и гайдите в „Рипни, Калинке“. Рипна и ФТА „Иглика“: Хайде, момци, да берем череши…“.

Бъдещите учени респектираха от виеото за направление „Наука и технологии“ със съсредоточени лица и колби с разноцветни течности. 

С бухалки, ленти и топки гимнастичките завладяха сцената заедно с ВГ „Бамбини“ и джазбалета в общо изпълнение на хита на Орлин Павлов „Още малко“.

Алелуя, запяха след тях Хорът на пловдивските момчета „Стефка Благоева“ и хор „Детска китка“.

Към най-малките се присъединиха и вече големите мъже, които някога са били в редиците на момчешката формация като хлапаци с бели ризи и папийонки.

Химнът на ЦПЛР- ОДК- Пловдив, който бе изпълнен за първи път, събра накрая всички заедно на сцената – и децата, и техните възпитаници.

Автор на музиката е Александър Леков, а на текста - Желязка Белчилова, която ръководи вокално студио „Синтез“ и запя песента заедно с малката Никол.

Припевът събра повече 500 гласчета в общия рефрен: "Невиждана магия с хората да споделя, от искра на искра радостта да разнеса".