Европейска столица не е да ударим барабаните веднъж, а е цяла година събития

Парите за откриването можеха да бъдат дадени наистина за култура – за по-ниски цени на книги, театрални и оперни постановки – така, както направиха в Истанбул през 2010 г., казва днешният народен представител

Славчо Атанасов, кмет на Пловдив в мандат 2007-2011:

Каквото и да се каже за Пловдив – едно е неизменно: градът ни винаги е осмислял същността си като духовната и културна столица на България. Това не може и няма да се промени. Заради Античността. Заради Възраждането. Заради Съединението. Ако щете – и заради великата и неповторима артистична бохема под тепетата, която направи Пловдив не само духовен, но и свободен град, дори в едни несвободни времена.  Да си пловдивчанин означава да усещаш със сетивата си точно това.

Ще ми простите това отклонение, но такива емоции ме вълнуваха преди 7 години, когато с екипа ми изготвихме и  подадохме документите за кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата. Личностите в сдружението, което се нае с тази задача, достойно представяха Анастас Бадев, Александър Секулов, Марияна Чолакова, Кирил Търпов, Пенка Калинкова, Манол Пейков, Божана Апостолова и други изтъкнати дейци на изкуството, културата, обществеността. И те наистина бяха „Заедно“ в името на духа, а не на политическата ситуация. Между тях имаше хора, които трудно бих могъл да нарека свои симпатизанти, но всички се обединихме в името на Пловдив.  За разлика от двама министри, единият от които Симеон Дянков, които отидоха в чужда държава да агитират столица на културата да бъде София. Тогава разговарях с премиера Борисов, който се дистанцира от тези изказвания Защото тези двама души не бяха министри на София, а на България. А Пловдив за пореден път доказа, че може да бъде обединител за каузи.

Точно в тези времена, през 2010 година по покана на кмета на Истанбул присъствах на тяхното откриване на Европейска столица на културата. Европейска столица на културата Истанбул, Константинопол, Цариград, Византион – всеки да прецени как да нарече този велик град за световната култура. Истанбул, при все че има 70 милиарда долара годишен бюджет и е посещаван от 35 милиона души туристи, направи откриването в Концертната си зала. Тя е малко по-голяма от НДК. Без да блокира града. И без да раздава одеалца и шалчета, за да стопли зрителите. Общината там направи друго – намали голяма част от стойността на книгите. Сериозна част от театралните, оперни и балетни постановки от Календара на Европейската столица на културата бяха на символични цени. Общината дотира разликата и така вложи парите наистина в култура! Затова отново ще повторя – вместо да излетят във въздуха за 2 часа – тези 3 милиона лева можеха да бъдат вложени наистина в култура.

Защото измерението на културата не е в това да стоплиш зрителите с одеалца и шалчета само в един, макар и грандиозен спектакъл. А после? Ние сме Европейска столица на културата цяла година, а не за 2 часа. Едва ли дори богата държава като Кувейт би дала такива средства за толкова кратко време. Европейска столица на културата не е само да ударим барабаните. Веднъж.

За откриването бяха наети специалисти от Германия. Защо? Нима българските творци не можеха да направят това? България не е известна със своята икономика,нито с добрите си пътища. България е известна със своята духовност. И е обида за българските творци да докараме хора от Германия /с цялото ми уважение към тази държава/, които на всичкото отгоре да вземат и безумни хонорари. Убеден съм, - България има достатъчно специалисти, които щяха да се справят.

Ще завърша само с едно – моля се на Бог да се представим достойно през тази една година, защото това е едно от най-хубавите събития, които са се случвали на България в годините на прехода.

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?