Подай сигнал

Евроизбори: Търсим Дьо Гол, но да не хванем Мадуро

Или кой ще запълни лидерския вакуум сред мъчените от ишиас политици в похитената Европа

Евроизбори

от Красимир Димовски 1100 прегледа 0

След седмица 427 милиона души от 28 държави ще гласуват за членове на Европейският парламент. И ще определят посоките на европолитиката за следващите пет години. Един от тези 427 милиона е бащата, чиято дъщеря е сред потърпевшите от терора на наркодилърите в пловдивското училище „Душо Хаджидеков“. Той предупреди пловдивския кмет да вземе мерки, че да не се наложи да викнат премиера, та да свърши работата.

Няма значение кой е премиерът и как се казва. Отчаяният човек просто иска да има един могъщ и добронамерен властник, който може да решава проблеми. Защото му е писнало кметовете да се оправдават, че не са местни шерифи, шерифите - че не са кметове, и съответният зов за помощ, наречен по чиновнически "молба", да бъде прехвърлян от бюрократ на бюрократ, от инстанция на инстанция, от институция на институция и от век на век, докато окончателно не бъде решен.

Новите десни веднага биха обявили с присъщата им политическа ирония това пожелателно събитие за опасен популизъм, който води до многоръкия Шива и Фидел Кастро, взети заедно. До кубинската "икономика на джипката", до пълзяща диктатура и подобни класически заплахи за демокрацията.

Новите леви пък веднага биха откликнали ентусиазирано, като поставят венец пред паметника на Георги Димитров и Ленин, взети заедно, правейки си селфи за поколенията.

А евроизбирателят от Пловдив просто отправя послание-закана. Същото, което отправят жълтите жилетки в Париж, а вече и в други европейски столици. А то е: Искаме да бъдем чути, иначе ще извикаме този, който ще свърши работата.

А "този" е опасно неясен и липсващ на изборния хоризонт, за съжаление. Човекът с харизма, лидерът, от който все по-разнопосочният Съюз отчаяно се нуждае. Съюзът, в който политиците са заприличали на бюрократи, а бюрократите - на политици. Където ишиасът мъчи не само Юнкер, както се видя от отчайващо скучния дебат между водещите кандидати за председател на Европейската комисия.

Хубаво е, че Европа е видяла лидери като Дьо Гол и Тачър. Лошо е, че е видяла Хитлер и Мусолини. Така че продължителният лидерски вакуум невинаги води до добро.

Въпросът е тези 427 милиона да различат един нов Дьо Гол от един нов Мадуро.

Защото бикът, похитил Европа, не е легенда, както показва новата й история. А и европеецът е показал, че не е толкова вещ в различаването.