Подай сигнал

Ето какви рискове крие летният флирт

Сезонът провокира случайните връзки, но резултатът често е фатален за половото здраве

Здраве

от Румен Златански 1733 прегледа 0

Лятото е периодът на отпуските, на запознанствата сред младежите, на флиртовете и случайните връзки с нови партньори. Рискът от тези контакти обаче не е за подценяване и затова трябва да се обърне най-голямо внимание на половопредаваните болести, които са причина за безплодието след години. Ако една половопредавана болест не бъде диагностицирана навреме и правилно лекувана, след години може да доведе до безплодие в семейството. По последни данни над 150 000 двойки у нас искат да имат деца, но не могат. При 90% от случаите причините са в неправилно лекувани и диагностицирани полово предавани инфекции.

Най-разпространените болести, предавани по полов път

Особено разпространена е хламидиалната инфекция, предавана по полов път. Причинява се от вътреклетъчен паразит, наречен Chlamydia trachomatis (Хламидия трахоматис). Засяга мъжете и жените. Освен половите органи в някои случаи се засягат и очите, ставите, черният и белият дроб. Инкубационният период (времето от момента на заразяването до проява на първите симптоми) е 10-30 дни. При мъжете от възпалителния процес се засяга главно уретрата. Оплакванията са оскъдни, обикновено има наличие на минимално количество белезникав секрет от пениса, главно сутрин. Оплаквания може да липсват в 40% от случаите. При жените инфекцията е често безсимптомна или има наличие на по-обилно влагалищно течение.

На второ място в нашата страна, а на първо в света, това е гонореята. Тя може да причини запушване на тръбите при жените и безплодие. Което е стъпката към асистираната репродукция. Гонореята (наричана още трипер) е половопредавана болест, която се предизвиква от бактерията Neisseria gonorrheae. Заразяването с тази болест става изключително при полов акт. При мъжете се проявява с гнойно уретрално течение, а при жените с цервикално течение. Може да има остро, хронично или асимптоматично протичане. Инфекцията може да засегне ано-ректалната област и фаринкса, а може да има и дисеминирани форми. При децата заразяването става и без полов контакт, като най-често проявите са от страна на конюнктивата и вулвата.

Третият причинител на полово предавани инфекции, които са много чести и водят до безплодие, това е микоплазма генитарум. Тя е единствената микоплазма, която се предава по полов път, трябва да се диагностицира правилно, защото лечението при нея изисква продължителност и контрол.

Симптомите

Инкубационният период след заразяване с микоплазма е 3-5 седмици, изявява се средно след 15-20 дни. Инфекцията с бактерии от родовете Mycoplasma и Ureaplasma се проявява с неспецифични оплаквания, характерни и за други възпалителни заболявания на половата система.

При мъжете най-често се установява уретрит, проявен с парене и болка при уриниране или прозрачно оскъдно течение от пикочния канал. При 10-20% от случаите оплакванията се причиняват от U.urealithicum, а 10-20% - от M genitalium. Наблюдавани усложнения на инфекцията са възпаление на простатата, простато-везикулит, епидидимит и епидидимо-орхит. Все още не е напълно изяснено значението на микоплазмената инфекция и носителството на бактериите за възникване на стерилитет при мъжете. Съществуват обаче данни, че подобна инфекция може да предизвиква намалена подвижност на сперматозоидите и съпътстващо възпаление на различни структури в половата система и да доведе до стерилитет.

При жените най-често микоплазмената инфекция се предизвиква от Mycoplasma hominis. За първи път микоплазми при жените са изолирани от абсцес на бартолиновите жлези. Тази бактерия не предизвиква влагалищни оплаквания, но наличието във влагалището на жената може да доведе до чести епизоди на бактериална вагиноза. M hominis и M genitalium са изолирани от вътрешните части на маточните обвивки при приблизително 10% от жените с възпаление на тръбите.

С микоплазмена инфекция при дамите може да се наблюдава и възпаление на пикочния канал, пикочния мехур, тазовото дъно и на обвивките на плода при евентуална бременност. Често бактериите микоплазма и уреаплазма могат да усложнят хода на бременността и да доведат до предсрочното раждане.

При оплаквания, свързани с болка или затруднение в уринирането и липса на бактериален растеж от урината, винаги трябва да се има предвид възможността за развитие на микоплазмена инфекция. Приема се, че U.urealythicum участва в патогенезата на бъбречно-каменната болест поради високата си уреазна активност, докато M.hominis се приема за причинител на остър пиелонефрит.

За хората с нарушения в имунитета в резултат на прием на медикаменти или съпътстващи заболявания е възможно микоплазмите да се разпространят по кръвен път и да доведат до увреждане на важни органи и системи - сърце, бъбреци, стави и др.

Най-често срещаната половопредавана инфекция в нашата страна - трихомониазата, не е причина за проява на безплодие, но може да е входна врата за други половопредавани инфекции, които поразяват и двата пола.

При голям процент от мъжете заболяването може да протече безсимптомно (в този случай те се явяват само преносители) или да се прояви като възпаление на уретрата (уретрит). При жените инфекцията обикновено дава симптоми на вагинит (възпаление на влагалището) с лошо миришеща сиво-жълтеникава секреция, често се случва да няма клинична изява. Безсимптомното носителство играе важна роля за разпространението на инфекцията.

Причинителят

При трихомониазата това е паразитът Trichomonas vaginalis - едноклетъчен подвижен протозой с микроскопични размери (средно 10-20 µм) и невидим с просто око. Паразитът се размножава чрез делене на 8-12 часа. Характерна особеност на трихомоните е способността им да фагоцитират (поглъщат) други микроорганизми (бактерии), като по този начин се превръщат в резервоар на патогенни причинители на други инфекции, вкл. и сексуално предавани, като например гонококция (трипер). Това обяснява честото наличие на съпътстващи инфекции при трихомоназата.

За лечението на трихомоназата е важно да се отбележи, че винаги се лекуват всички партньори. Използват се препарати с антитрихомоназна активност от групата на нитроимидазолите, като има различни схеми на приложение (еднократен прием или прием в продължение на няколко дни). Лекарствата се приемат през устата и с тях не се приема алкохол до 2 дни след прекратяване на лечението!

При жените, едновременно с лечението през устата, се провежда и локално лечение с влагалищни глобули, които също са с антитрихомоназна активност. Инфекцията с трихомони при бременните се лекува от специалист.

Медиците съветват хората да ползват първо презервативи при секс, второ - лубриканти, които съдържат хлорхексидин, едно антимикробно вещество, и най-важното - да са здрави двойката, когато човек има продължителен полов партньор, трябва да се изследват и двамата, за да не си предават някаква инфекция.