Подай сигнал

Енергийните центрове на града: Пловдив е първенец по площади

22 има само в малкия център, най-многобройни са мегданите, наречени на светци

Пловдив

от Руслан Йорданов 1096 прегледа 0

Хисар капия

Площадите са енергийните центрове на всеки град. Най-шумните и оживени места са обградени от пазари и храмове. Строги церемониални пространства и същевременно места за забавление на тълпите. Пловдив притежава безценни съкровища, сред които се откроява площад „Римски стадион". Не му отстъпват много и пл. „Стефан Стамболов" пред общината и разкопаният в момента Централен.

Уникалното е, че днешният градски център преповтаря картата на този от златната римска епоха от преди две хилядолетия, включително с улиците и площадите. Под площад "Централен" лежи старият Форум. Въпросът е как днес се грижим за площадите си, много от които са всъщност натоварени кръстовища или миниатюрни стълбищни площадки.

Пловдивчанино, знаеш ли къде се намира площад „Чалъковци“? А площад „Александър Малинов“? Не поглеждай в Гугъл! Чувал ли си за площад „Св. Седмочисленици"? „Площад „Св. Петка"? А последният официално обявен - пл. „ДиКиро"? Няма как да ги знаеш, освен ако не си картограф.

В малкия център на Пловдив има цели 22 площада и спокойно може да влезе през парадния вход на Гинес като града с най-много площади на квадратен сантиметър. Някои от тези площадчета са с размерите на носна кърпичка -площадката пред храма „Успение Богородично" е пл. „ДиКиро", а кръстовище на ул. „Христо Г. Данов", до къщата с нимфите, носи почтеното име „Св. Седмочисленици". „Чалъковци" пък е тясна площадка зад митрополията.

Това изобилие неподозирани дори от кореняците мегдани дължим на последните общински ръководства, които са обсебени от умилителната мания да оставят паметни знаци за потомците. Хем отдават почит на важните предци и светци, хем увековечават и своите си дела.

Някои от площадите носят имената на старите пазари - Житен, Гроздов, Понеделник. Останали са от времената, когато обществените пространства са използвани и повече за търговия, отколкото за градски веселия и церемонии.

Най-многобройни са мегданите, наречени на светци - „Св. Петка", „Св. Седмочисленици", „Св. св. Константин и Елена" (Лапидариума в Стария град).

Следващата голяма група са кръстените на фигури и събития от възрожденската епоха и освободителното движение - Стефан Стамболов (Копчетата), „Чалъковци", „Кочо Честеменски", „Съединение". В портфолиото си имаме и цар Калоян, който през лятото на 1205 г. превзема Филипопол и след това му оказва честта да го разруши до основи, избие част от населението, а друга да отведе в плен.

Единственият политик от миналия век, намерен за достоен за площад, е Александър Малинов - колелото до Източната порта.

Два от площадите на Пловдив напомнят мехлем за фантомна болка - когато чувстваш болежки в ръка или крак, който отдавна е ампутиран. Първият е пл. „Аптека Марица", кръстен на непрежалимата изящна сграда и аптека, разрушена в средата на ХХ век. Вторият е "Седмият хълм" - градинката на Джумаята, в който са подредени стихове, възхваляващи европейската столица на културата. Исторически седмото е унищоженото от каменарите - Марково тепе, където днес е едноименният мол. Два от площадите са свързани с топографията на града - "Гарата" и "Централен".

Други два загатват за по-старите епохи - "Римски стадион", който до съвсем скоро е бил Джумаята, и "Хисар капия" - запазил османското си име. Кръстовището пред Чифте баня пък е наречено "Хеброс" - древното име на Марица и брадат речен бог. Накрая има и площади, които са неформални -миниатюрно кръстовище в Капана е познато като площад "Широкото" сред местната и глобалната бохема.

7 улици тръгват от Джумаята

Вървейки по най-дългата пешеходна улица в Европа на най-стария град в Европа, е напълно естествено да стигнете до най-приказния площад на Европа. Този пловдивски възторг по Джумаята е странен, но не е преувеличен.

Днес носи името „Римски стадион“ напълно почтено - под краката ви е част от мраморния стадион от 120 г. сл. Хр. заедно с императорската ложа. Можете да седнете на мястото, от което са наблюдавали грандиозните игри римските императори Адриан, Каракала, Септимий Север и Елагабал, владели половината свят. От другата страна е средновековната Джумая джамия заедно със султанската порта, през която е влизал падишахът и неговият харем.


Джумаята е сърцето на града през последните 7 столетия. Наричало се е Айнал мегдан и е било и известно с голямата чешма преди бейлербеят на Филибе Шихабеддин паша през 1420-те години да издигне джамията като своеобразен център на новия град, който построил в подножието на Трихълмието. От тук към реката се простирала главната улица с 880 дюкяна, която водела до стария мост на Марица.

Площадът е бил наричан още „Александър Стамболийски“ и „19 ноември“, преди да стигне до днешното си название. „Тук се пресичат седем улици, на Джумаята е първата пиаца на файтоните, след това тук се събират и първите таксита. Колкото по-близо до Джумаята живее един човек, толкова е по-уважаван от обществото", разказва Евгений Тодоров в книгата си „Запомнете Пловдив".

Площадът доста се е променил - от пиаца за файтони и таксита става оживено кръстовище, по което фучат тролейбуси и автомобили. Затворен е за археологическите разкопки през 70-те години на миналия век и се превръща в днешното бижу, по което се захласват туристите, а пловдивчани се наслаждават на концерти и спектакли, пият кафе и се спират на приказки.

Житен пазар
Житен пазар

Широкото в Капана
Широкото в Капана

Площад „Стефан Стамболов“
Площад „Стефан Стамболов“

Енергийните центрове на града: Пловдив е първенец по площади

Енергийните центрове на града: Пловдив е първенец по площади

Енергийните центрове на града: Пловдив е първенец по площади

Коментари