Екологът: И мокрите кърпички са опасни за природата

Свалили сме 115 тона отпадъци от височина над 2000 метра, казва Данита Заричинова

Данита Заричинова е еколог от организация „За Земята“. Занимава се активно с превенция на замърсяването на околната среда от 14 години. Деен организатор и участник в голяма част от инициативите за почистване на природата в  България. С нея разговаряме за бъдещата забрана на пластмасата в Европа и ефектите от решението. 

Разговаря Георги Василев

 - Кога може да очакваме решението за забрана на пластмасата да стане реалност?

- Това е само първата стъпка, а пътят в тази борба е дълъг. По принцип мерките трябва да влязат в сила през 2021 година. Някои държави искат да има забавяния, тъй като се справят по-зле с пластмасовите отпадъци.  

 - Какви са нагласите на производителите спрямо новите регламенти?

- Голяма част от предприятията смятат таксите и санкциите за производство на пластмаса за твърде високи и целят те да бъдат намалени. Производителите на пластмаси за еднократна употреба трябва да носят отговорност за разходите, причинени от замърсяването.

Кои са най-често срещаните пластмасови отпадъци в България?

- Най-лошо е замърсяването с найлоновите торбички, които дават навсякъде. Също цигарени угарки, които, за съжаление, всеки хвърля където намери за добре. В самия филтър се съдържат синтетични влакна, които много трудно се разграждат. Статистиката сочи, че трябват между 10 и 12 години за всеки фас. Друг голям проблем несъмнено са мокрите кърпички. Много хора не знаят, че те не са хартиени, а също съдържат пластмаса. Затова и решават, че ще се разградят бързо и ги хвърлят в природата - главно в планините и на плажовете. Сред най-тежките замърсители са и самите пластмасови бутилки.

Какво може да се направи с употребените пластмасови бутилки?

- Има голяма разлика между България и страните, в които е въведена така наречената депозитна система. При нея човек може да върне бутилките в магазина и срещу тях да получи съответно възнаграждение. Това, което се наблюдава в тези страни, е една изключително голяма събираемост на тези отпадъци. Сигурна съм, че и в нашата държава този метод ще сработи много добре, тъй като има хора, които биха събирали и връщали всичко, което има стойност.

Идеята наподобява нашите пунктове за вторични суровини. Какви са разликите?

- При депозитната система, към стойността на всяка напитка се добавя минимална допълнителна такса за бутилката, без значение дали говорим за пластмасови, стъклени или метални. Тази стойност се връща на клиента, щом я върне за рециклиране. Това може да става в магазина или чрез специални машини, които дават стотинки срещу бутилки.

Какви инициативи се правят в България за почистването от пластмаса?

- Ние от организация „За Земята“ се стараем да повишаваме активностите сред хората. Това, което правим вече 20 години, е да почистваме националните паркове и най-високите планини. Вече сме свалили 115 тона отпадъци от височина над 2000 метра. Само тази година свалихме 4 тона от Пирин. Доброволците се увеличават всяка година.

Откъде идва  пластмасата в планините?

- Все повече хижи решиха, че трябва да използват прибори и посуда за еднократна употреба, защото е много лесно. Туристите явно се съгласяват с това. Така се бълват огромни количества пластмаса. Част от отпадъците се изгарят, което замърсява въздуха. Други ги заравят край хижите.

Къде другаде има проблеми с пластмасата?

- Интересен казус има в детските градини. Той е следствие от една неразбрана наредба, в която се казва, че всяко дете трябва да пие от индивидуална чаша. Някои тълкуват това решение като „чаши за еднократна употреба“. Така се стига до събиране на пари от родители за закупуване на пластмасови чаши.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?