Джумая джамия пази уникална султанска ложа

Падишахът и жените му влизали през специален вход от съображения за сигурност

Джумая джамия в Пловдив е уникална с красивата си султанска ложа (махфил), която е единствената запазена в България. Подобни махфизи са имали храмовете в османските градове, които са били столици, обясни проф. Любомир Миков на представянето на изследването си „Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив“. На официалната премиера на книгата в „Тракарт“ гостуваха районният мюфтия Танер Вели и председателят на Висшия мюсюлмански съвет Ведат Ахмед.

Султанската ложа в пловдивската джамия впечатлява с бароковите извивки на парапета и на издигащия се над него параван. До нея се стига по дървена стълба, която умишлено е направена тясна от съображения за сигурност за висшите особи, идвали тук някога. Към нея има и външна врата (сега затворена), през която са влизали само султанът, свитата и харемът му. Мерките за сигурност са взети след поредица убийства на мюсюлмански водачи в в храмовете. Така някога са намерили смъртта си праведните халифи Умар I през 644 г. и Али ибн Абу Талиб през 661 г.

В джамията е направена и още една ложа специално за главния мюезин, който е следял за спазването на реда при молитвите. Изследването на проф. Миков окончателно разпръсва някои митове. Първият е, че джамията е построена от Мурад I (1362-1389). Всъщност е издигната от султан Мурад II през 20-те или 30-те години на 15. век. Молитвеният дом не е построен на мястото на стара църква, а на място, наричано Айнал мегдан, където е имало две чешми.

Тук Шихабеддин паша, два пъти бейлербей на Румелия, е започнал да изгражда новия център на Пловдив. Пред джамията е започвала търговската Узун чаршия (Малката главна), която отвежда до стария мост на Марица.

Първоначално се е наричала Улу (Голямата) джамия и Мурадийе на султан Мурад II (1421-1451), а днес е известна като Джумая (Петъчна). Според строителен надпис джамията е била почти разрушена през 1785 г., когато е съградена наново при султан Абдулхамид I.  По-късно са правени и други ремонти - през 1818 г. и в началото на миналия век.

Михрабът е ниша в стената, която сочи към светилището Кааба в Мека, и затова винаги се вгражда в югоизточната стена. Тук тя е украсена в бароков стил. Между михраба и минбера (амвона) има малка ниша, която се затваря с капак. В нея се е съхранявало сандъче със светини, най-често това е било сакал-и шериф - косъм от брадата на пророка Мохамед. Интериорът е богато украсен със стенописни орнаменти и калиграфски надписи в три слоя. Изписани са от Мустафа Челеби от Одрин в началото на 19. век.

Една от особеностите на храма е наличието на масивни колони-пиластри в нейния интериор. Минарето е поставено на необичайно място - върху ъгъла между североизточната и северозападната стена. Решението загатва за влиянието на селджушката архитектура върху ранните османски култови сгради. При селджуките минаретата са поставяне върху медресетата (религиозните училища), докато повечето джамии стояли без минарета. Век по-късно се решава минаретата да се строят вдясно от главния вход.

 

Мюсюлманите се молели в 30 храма под тепетата

Историческите сведения сочат, че в средата на 19. век Пловдив е наброявал 50 хиляди души, от които 10 хиляди турци. Те се молели в 30 джамии. В началото на миналия век мюсюлманските храмове вече били 24.  
Днес под тепетата има две действащи - Джумая и Имарет джамия. Запазена е и още една - Ташкьопрю джамия, в еврейската махала Орта Мезар. Построеният през 1829-30 г. храм функционираше като италиански ресторант, но наскоро бе върнат на Мюсюлманското вероизповедание.
От османската епоха са запазени и други величествени сгради. Чифте баня е издигната през 16. век.  Името  идва от това, че е имало специални отделения за мъже и за жени, затова е чифте (двойка). Днес Чифте баня е Център за съвременно изкуство. Друго уникално здание е Мевлеви хане, което до края на по-миналия век е било храм на Ордена на въртящите се дервиши на Джалаледдин Руми.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?