Подай сигнал

Джобни динозаври са звездите на Природонаучния СНИМКИ

Влечугите имат чувства, докато насекомите никога не знаеш какво ти мислят, казва тераристът Стефан Кюркчиев

Галерия

от Руслан Йорданов 2989 прегледа 0

„Най-големите симпатяги са брадатите агами - харесват ги и майките, и децата. Приличат на малки динозавърчета и са спокойни по характер, лесни са за гледане. Най-важното - позволяват да бъдат галени", казва Стефан Кюркчиев. От една година той се грижи за терариума в Природонаучния музей в Пловдив.


За разлика от агамите, всяка змия си има особен характер. „Понякога змиите са доста войнствени. Някои от питоните с отварянето на клетката започват да скачат, да хапят, защитават се или търсят храна", обяснява тераристът.

По думите му, боите имат мил нрав. „Спокойно отварям клетката, за да сменя водата и да почистя. Стоят безразлично. Когато някой им донесе храна, те си я взимат. Познават си човека, който се грижи за тях. Някои от змиите идват, виждат, че не си храна, и се дърпат настрана. Други, без значение дали е храна, дали е щипката, дали е водата, просто се чувстват длъжни да захапят“, отбелязва той.


Стефан е завършил биология с магистратура биоразнообразие, екология и консервация в Пловдивския университет. С препариране и обработка на кожи започва да се занимава още като студент. Вече 12-13 години препарира ловни трофеи, животни и птици в музея. Напоследък съвместява грижата за влечугите с препарирането.


Стефан е четвърто поколение ловец. Още като дете прадядо му и дядо му са му разказвали всичко за животните. От 6-годишен тръгва с кучетата и пушките в гората на лов за хищници и зайци. Казва, че за да ги опознаеш, първо трябва да се научиш да разчиташ следите им. Ловните приключения събудили страстта му към животинския свят.

Тераристът твърди, че питомците му нямат специално отношение към него. „Разпознават ме като миризма. Основна грешка, която може да направи един терарист, е да пипне храната, после да забрави да се измие и със същата ръка да пипне в терариума. Тутакси го взимат за храна. Влечугите имат много чувствителни термодатчици и на езичетата им има орган, който къса молекули от въздуха и ги вкарва вътре. Няма да усетят моята миризма, ще подушат храната. Дори и змията да ме захапе, после би ме пуснала. Просто ще маркира да провери какво е“, обяснява Стефан Кюркчиев.


В Природонаучния не гледат отровни змии от съображения за сигурност - повечето им посетители са деца. Най-загадъчни са насекомите, тъй като при тях няма чувства. Дори влечугите проявяват емоции - веднъж бият за храна, друг път се гушкат. При паяците и насекомите не знаеш какво мислят - имат 7-8 вида очи. Змията по самия поглед може да я усетиш дали има враждебни намерения. Преди да те нападне, тя раздишва няколко пъти и заема поза за атака", разказва Стефан.


Друга знаменитост на Природонаучния, който бе обявен за Музей на България за 2017 г., е нилският крокодил. От бебешките си години той е показван по изложби за екзотични животни, докато в един момент не става твърде голям и неудобен за пренасяне. Тогава частните колекционери го дарили на музея. За пет години в терариума той се издължил от метър на два.


„Крокодилите са изключително интелигентни животни. Все пак те са оцелели от епохата динозаврите, без да се променят, както и костенурките. Той знае кой го храни и как го храни. Крокодилът сега стои неподвижно и не изразходва излишна енергия. На когато му поднеса пилешките бутчета, нещата се променят. Крокодилът разпознава всички колеги и храната си", обяснява тераристът.


Най-старият обитател на терариума е триониксът - китайска мекокорубеста костенурка. Никой не знае точните <210> години, защото е дошла в зряла възраст преди 8 години. Някои нейни посестрими живеят до 300 години. „Тя е много динамична, винаги бърза за някъде и непрекъснато е гладна. Посетителите много се радват. Иначе в Китай триониксите ги правят на супа. Тя е издръжливо и приспособимо животно", разказва тераристът.

Разхождат Фреди на каишка в парка

Звездата на музея е Фреди. Тя е фретка, или порче. „Повечето посетители я виждат как се е завила на кравайче и спи, но всъщност е много любвеобилна. Когато я гушнеш и погалиш, мърка като котенце. Води предимно нощен начин на живот. Любимка е на децата. Хората в музея я обожават, защото е хубава, пухкава и обича да се гали.

"С дъщеря ми често я разхождаме на каишка в парка", допълва Стефан. Порчето е хибриден вид, който в Европа се използва за лов на заек подземник, а също и за домашен любимец. Игрива е. Ако я оставите, може да ви пренареди играчките и също обича да крие разни неща.

Двете сестри питони идват от шоубизнеса

Сред най-привлекателните експонати са двата големи питона албиноси. Дълги са по пет метра и тежат 35 кг. Дарени са на музея от човек, който дълги години се е занимавал с тераристика и ги е използвал като атракция да се снимат с туристи на морето. Питоните са две сестри и вече няколко години живеят в музея. Гигантските змии, които стигат до 11 м дължина, ловуват на издебване -приближаван се бавно-бавно до плячката и на разстояние от едно разтягане нападат светкавично.

Могат да уловят заек, малко прасенце и дори дете. Отварят долната си челюст и устата им става много по-голяма. Питоните са удушвачи - хващат жертвата и се увиват около нея. Премазват всички кости и спират дишането <210>, след което на спокойствие си я поглъщат. Тези дни двете сестри прекарват накиснати в езерцето, защото им е по-лесно да си сменят кожата във вода.

Коментари