Подай сигнал

Драгомир Симеонов: Не съм срещал скучен пловдивчанин

Вярвам, че все някога ще се завърна в родния град на дедите си, казва журналистът с корени от ул. "Капитан Райчо"

Интервю

от Росен Саръмов 1879 прегледа 0

Драгомир Симеонов: Не съм срещал скучен пловдивчанин

Премиерата на 6-серийната поредица на National Geographic „Explore Bulgaria: Пловдив” бе пред публика вчера. В нея журналистът Драгомир Симеонов показва по свой уникален начин емблематични места от родния си град. „Ще видите улици и площадчета, по които минавате всеки ден, но ще ги усетите различно”, обещава режисьорът на лентата Георги Богданов.


В поредицата Драго Симеонов катери Стария град по скала, плава по цялото течение на река Марица, обяснява как се прави мавруд (за ужас на асеновградчани, виното тук е представено като пловдивски продукт), изкачва върха на Часовниковата кула... Много от идеите за разходките са заимствани от книгите на Йордан Велчев.


За снимките е използван дрон. Драго Симеонов има силна пловдивска връзка -баща му и дядо му са от района на ул. „Капитан Райчо”. Карал е летните си ваканции тук. „Аз съм си пловдивчанин, майна”, обича да казва Симеонов.

Г-н Симеонов, режисьорът ви Георги Богданов казва, че в Пловдив животът свършва в 5 следобед и след това започва насладата от него. Защо софиянци не го могат това?

София е огромен град и не знам дали можем да говорим под общ знаменател за всички софиянци. Някои го могат! Особено тези, които имат пловдивска закалка ​- те го могат и пр​ивнасят това житейско изкуство в столицата. Пловдив е особен град ​- времето тук тече по различен начин - трябва обаче да живееш достатъчно дълго под тепетата, за да го усетиш.

Има и критици, които казват, че Пловдив е бавен, ориенталски град.

Пловдив не е бавен. Той знае как тече времето и как да се съхраниш 8000 години - всъщност малък период. Тепърва има още 8000 и още 8000 години. Пловдив знае, че се бърза бавно и това бавно темпо не значи, че градът не се развива. Освен това тук понякога става толкова топло, че ако тръгнеш да хабиш прекалено много енергия, няма да свършиш никаква работа. Пловдивчани знаят, че и айлякът е някакъв вид работа.

За да се реализираш професионално обаче, мястото май е друго.

Аз имам в себе си една мисъл за основно и тотално завръщане в Пловдив. И само чакам да дойде моментът за това завръщане. Всеки град е подходящ за лична реализация, ако човек изобщо иска да се реализира в нещо и как да го направи.

Как избрахте местата за снимките във филма?

Направихме внимателно проучване, защото не можем да разкажем за цялата пловдивска история в тези серии. Подходихме емоционално​ - искаме хората да приемат всичко с прословутата пловдивска топлина. И човек да каже: ​аз ще го продължа вашето и ще го направя по-хубаво! Това също е част от пловдивската душевност. Искахме да покажем културните корени на Пловдив, но също така и динамиката му. Преминахме по река Марица, без която градът не би съществувал. Показахме тепетата, но също така и характерния за цялата местност сорт грозде мавруд ​- от него се прави типично пловдивско вино. Искахме да покажем не само фасадите на къщите в Стария град, но и техните бани и тоалетни - нещо, което човек не вижда всеки ден. Бяхме едни любопитни хора, които попаднаха в един огромен като традиции и дух град.

И на остров Адата намерихте римски саркофаг?

Това бе свързано с пътешествието ни по река Марица, която подхващаме от западния край под Оризари и мост по мост стигаме чак до „Столипиново”. И на остров Адата открихме истински артефакт - римски саркофаг, който няма място там. Разглеждаме една теория, че може би някога наблизо е имало некропол, който реката е отмила или преместила нанякъде. Така този саркофаг е попаднал на острова. Едва ли е местен там от хора. Самата река, която е жива, движи цели пластове история по течението си.

При толкова подходи към Трихълмието вие избрахте да го изкачите по скалите. Защо?

Над камбанарията над Понеделник пазара се изкачих по скалите нагоре. Използвахме обезопасителни въжета. Преди това имах една тренировка в София, защото катеренето по скали не ми е силата. Паднах и си изкълчих глезена. Във филма не личи, но още накуцвам.

Кой е различният поглед към Гребната база?

През очите на човек, който живее там. Това е световната ни шампионка по кану-каяк Станилия Стаменова. Тя е страхотна млада жена ​- впечатляваща чаровница! Освен това на Гребната се провеждат обучения на доброволците на Пловдив, които са много важни за града. Ето два аспекта от Гребната - освен място за разходка и релакс, тя е работно място и тренировъчно поле.

Аз знам само за две запазени бани в къщите на Стария град - тази в „Хиндлиян” и тази в музея „Златю Бояджиев”. Къде другаде може да се видят запазени стари бани?

В „Хиндлиян” е най-добре реставрираната. Има ги в другите къщи, но не са запазени в добро състояние, защото никой не им е обръщал внимание с години.

Кой се сети да се качите на покрива на Часовниковата кула? Тя е от 1450-а и вие сте първият, който стъпва на върха.

Режисьорът даде акъл да се качим там. Над механизма на часовника има отвор, който е свързан с една камбана. Към нея се отваря капандура. Качих се. Не знам дали съм първият, но едва ли много хора са го правили.

Кои бяха най-интересните хора, които срещнахте по време на снимките?

Аз скучен пловдивчанин не съм срещал никога. Честна дума! Може и да съм пропуснал, защото не идвам толкова често в Пловдив напоследък. Но като малък редовно карах ваканциите тук и знам. Всеки път, когато дойда, намирам интересни пловдивчани. Моите приятели ме изненадват с нови истории, виждам града променен. Разказвам на сина си кое как е било в махалата около ул. „Капитан Райчо”. И понеже контактите ми са били ограничени, пловдивчани винаги ме изненадват с нови истории. Изобщо - забележителен град.

Драгомир Симеонов: Не съм срещал скучен пловдивчанин

Драгомир Симеонов: Не съм срещал скучен пловдивчанин

Коментари


Драго е голям локомотивец беше и на финала В София в нашия сектор и яко викаше за любимия отбор

Родът на Драгомир е от стар пловдивски род Мите живеещи на Капитан Райчо и там всички са Локомотивци а ти откъде си изпълзял идея си нямам.

ЧИЙ Локомотив?

Много се притеснявам за Пловдив ! Много измет,простотия се стича вече в него. Презастрояват го, унищожават старият му дух !

Майничка е даже е от великия Локомотив.

Е кафа от "реализирани професионално" туристи дето идват от "огромния" град и почват да "откриват" Пловдив от висотата на своята изкълчена реализация. Ако Пловдив не те приеме, а те отхвърля като чуждо тяло - не си, МАЙНА.