Подай сигнал

Дончо Дончев: Ще излея 12 камбани в памет на обесените староселци

Всеки българин трябва да е като мен с 4 имена, за да се знае дядото, бащата и родата, казва председателят на пловдивския автомобилен клуб Ретро

Интервю

от Мария Петрова 1529 прегледа 0

Дончо Дончев: Ще излея 12 камбани в памет на обесените староселци

- Г-н Дончев, какво се крие зад заглавията на книгите ви „Бунтът на подковите“ и „Лют пипер“?

- С „Бунтът на подковите“ визирам времената, когато от Пловдив по Карловско шосе имаше паваж само до село Труд, а до родното ми Старосел и Карлово - само прах и чакъл, засипан с пясък. Волските и конските каруци се движеха по същите пътища. И когато от животните падаха подкови, стърчащите им клинци често пукаха автомобилни гуми. Именно в това видях бунта на подковите - на каруците срещу настъпващите крокодили - автомобили. Така се казва и един от разказите - "Бунтът на подковите", който написах по идея на скулптора и мой приятел Цвятко Сиромашки. Той ми припомни картина на Цанко Лавренов в Стария град - един автомобил, един файтон и кон, уплашен от бръмченето на колата. Всички други разкази в книгата са също по действителни случаи, няма измислици.

След „Люти шофьори“ - епиграми, които посветих на безопасността на движението, ме занасят за „Лют пипер“, че следващата книга ще е „Люти жени“. „Лют пипер“ е остро социална. В нея освен бодливите рими, има депутатски зодиак и девет безбожни заповеди. На прицел са ми съвременните български политици и реалният живот на българина в сатиричния му вариант.

Препратката ми е към Радой Ралин, с когото бяхме приятели, и неговата книга „Люти чушки“.

А илюстрациите са на двама пловдивски карикатуристи - Цочо Пеев, който има световна слава, и Димитър Киряков, който вече не е между нас.

- Любопитно е защо сте с четири имена?

- Така ме е записал баща ми Нано Дончев Гърбов. Той е участвал в Отечествената война. И слава Богу, че се е върнал жив, защото майка ми била бременна с мен в 4-ия месец, когато отишъл доброволец на фронта. Бил съм първото дете и от рода на майка ми, и от рода на баща ми. Когато съм се родил, той черпел три дни цялото село, че има син. И когато отишъл да ме записва при тогавашния кмет на Старосел Димо Пингелов, му изредил четири имена: Дончо, син на Нано, внук на Дончо, от рода Гърбови. И това, че всеки българин трябва да има четири имена, превърнах в емблематичен израз, защото действително трябва да се знае бащата, дядото и рода. С четири имена се водя и по лична карта до ден днешен.

- А какъв е бил вашият род?

- Мъжете в нашия род - визирайки баща ми и дядо ми по бащина линия, бяха ярки за времето си личности и пример за мен. Много се гордея и с факта, че майка ми е правнучка на поп Атанас - един от водачите на Априлското въстание в Старосел. След неговото потушаване, на 25 май по стар стил, заедно с още 12 души, той първи бил обесен на моста на Марица в Пловдив.

По този повод пиша и книга за Априлското въстание в Старосел, която скоро ще завърша. Казва се „Епопея на незапомнените от Старо ново село“, както тогава се е наричало селото. Тази книга винаги е била цел в живота ми, защото при около 100 загинали в Старо ново село, което било цялото опожарено, няма нито един паметен знак, който да напомня за героизма на тези хора, дали живота си за свободата на България. И историците мълчат. Болката ми е, че тези патриоти са останали незапомнени.

Затова с книгата си искам да предизвикам скандал, да събудя съзнанието на историците да говорят открито. И на честванията от Априлското въстание имената на тези хора да се споменават като геройски загинали за родината.

Премълчава се и друг неоспорим исторически факт, че по време на Априлското въстание в Старосел, с решение на народен съд, са заклани 53-ма башибозуци.

Заедно с председателя на общинския комитет „Васил Левски“ Кирчо Атанасов предложихме на сегашния Общински съвет в Пловдив една безименна улица в града да се именува „Поп Атанас“. И колкото и да е странно, предложението не бе прието с довод, че поп Атанас не бил роден в Пловдив. А той е обесен в Пловдив и умрял за България. И не може години наред староселските управници да мрънкат, че никой не зачита героите ни от селото, а в същото време никой не си е мръднал пръста да им направи един паметен знак.

Тъй като нямаме снимки на 12-те обесени в Пловдив, за да им се направи паметник, заедно със скулптура Цвятко Сиромашки имаме идея да отлеем 12 бронзови камбани. Те ще се монтират на моста на реката в селото така, че когато духа вятър, да се опират една в друга и да звънят.

- А каква е дейността на Сдружение Старосел?

- Създадох това сдружение с покойния д-р Георги Китов с цел хората от моя край и близките села по някакъв начин да се впишат в новата история. И да живеят малко по-добре благодарение на археологическите разкрития в Старосел, защото тези хора носят малко или много кръвта на траките. Това, че дълги години сме загърбвали тракийския си произход, е срам за нас.

Сдружението донякъде изигра своята роля. Успяхме да направим пътя, но има още много да се върши, за да може Старосел да стане дестинация на световно ниво. За съжаление в това отношение няма държавна подкрепа.

Преди години имах уговорена среща с бизнесмена Илия Павлов, който мислеше да направи големи инвестиции, за да се превърне районът в привлекателен туристически обект. Срещата не се осъществи поради неговата смърт и идеите така и не се реализираха. Доволен съм обаче, че предложението ми археологически обекти с национално значение да се отдават на концесия с цел реставрация и привличане на туристи бе одобрено и влезе в закон.

- От 8 години организирате нестандартно международно рали за ретро и класически автомобили „Марица“, което не е вписано в календара на международната федерация за ретро автомобили (FIVA). Какъв е замисълът на това рали?

- Целта на международното рали „Марица“, което организираме заедно с проф. Галина Певичарова - химик в Института по зеленчукови култури "Марица" - Пловдив и редактор на всички мои книги, е чрез любовта на хората към ретро автомобилите да се обединяват народите от трите балкански държави - България, Турция и Гърция. И успяваме да го направим. В замисъла на името на това рали е заложена идеята, че маршрутът ще бъде винаги по поречието на река Марица - като обединяващ символ на трите държави, през които преминава. Затова и мотото е „Една река - три държави”.

- Прочут сте с огромната си колекция от ретро автомобили. Как ги поддържате?

- Аз съм патологичен случай. Събирам ретро автомобили от 1975 г., а най-старият в колекцията ми е от 1930 г. - американският Рокни Студебейкър. По едно време имах 120, с идеята да правя в Пловдив музей на ретро автомобилите. Държах ги в 15-та палата на Панаира, там организирах и изложби, но палатата я събориха. Сега една част от автомобилите са в Костиево, а на около 80 от тях успях да намеря приемни семейства. Нито една кола не съм дал за скрап. Важно е, че те се съхраняват и реставрират, защото са част от техническата култура на България.